Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2012 04:35 - II част, т. 2-а: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) - ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 1961 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 13.09.2012 04:44


2. ГОЛЯМ РИМСКИ ВОЕНЕН ЦЕНТЪРПЛЮСКОВАПРЕСЛАВНА ВАРНАСТАР ПРЕСЛАВЕН ДОМ МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ МИХЕЛИЧ


           
Само на 9 римски мили (13,5 км.) югозападно от Марцианопол-Девня, са се намирали голям римски военен лагер и пътна станция „До върбите” (AD Salices). В този район, който е в землището на село Манастир, Варненско, е било и  селото Дафне-Дафно, от което е останало до ден днешен и името на местността „Баба Дафина”. В нея и сега има стотици огромни върби и много изворна вода. Около селата Манастир и Житница все още извисяват ръст доста забележителни могили (едва ли всички са само от тракийски произход) и се виждат следи от човешка дейност с над 2000-годишна история! До района на AD Salices, който е играел важна военна роля при разцвета на близконаходящия се град Марцианопол, е имало изграден римски водопровод. В село Манастир има хора, които помнят, че чак до 70-те години на миналия век е имало останки от римски сгради, чиито материали били иззети за нуждите на Провадия. При село Манастир са намерени два девташлара. Единият от тях е в НАИМ-София, а другият – в Археологическия музей във Варна. Двата намерени в Провадия надписани надгробни камъка от времето на Кан Омуртаг вероятно са били пренесени от района на село Манастир. Римският военен лагер Ad Salices предхожда създаването на следващия такъв на площадката на бъдещата българска Преславна Варна-Плюскова, при която с течение на времето римляните пренесли важния си военен лагер. Тя се намирала близо до град Одесос, на 4 римски мили (около 6 км.) от морския бряг (днес западна промишлена зона на гр. Варна).

         Колкото по-упорито сe съсредоточи върху това местоположение на Преславна Варна, толкова по-убедено читателят ще асимилира изложеното в тази т. 2. Преди да стигна до някои свои виждания, отново ще цитирам части от творчеството на П. Георгиев:

 

а. КАМПУСЪТ НА ОДЕСОС. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НЕГОВАТА ЛОКАЛИЗАЦИЯ

 

(Две извадки от обем 20 стр., 2005 год.)

 

Павел Георгиев

 

По стара традиция, идеща от Рим, големите градове и тези със стратегическо значение на територията на неговата империя, разполагат в близост до своите стени с „поле” за военни упражнения и церемонии, както и за разни публични изяви. Обичайно е то да носи традиционното название Кампус (от лат. campus, поле). В латинския език с тази дума се обозначава площта  в непосредствена близост до крепостните стени, докато същинското поле за стопански  цели се нарича ager. В самия Рим кампусът е т. нар. Марсово поле, разположено на отвъдния бряг на р. Тибър. В Константинопол, новият Рим, „полето” за военни и други церемонии се нарича Кампус и е устроено по специфичен начин, като един от най-значимите строежи в него е т. нар. tribunalion, βμα. Освен това той разполагал с дворци, храмове и др. строежи. Разположен е на седмата миля от центъра на града и затова носи името Hebdomon (Septimum). Подобна практика е засвидетелствана в целия средиземноморския свят не само през античността, но и през средновековието. Обичайно е, според източниците, там да се разполагат постоянни или временни войскови лагери (στρατόπεδον), букв. „поле за войски”, което се различава от обикновеното πεδίον и често се означава като κάμπον. Не са редки случаите, когато подобни военни лагери се означават и с πεδίον. Край Константинопол, на запад от него подобно удобно място за дислокация на войски, според Йосиф Генезий, е носело названието Διάβασις. 

На българска територия примери за използване на тези понятия поднасят столиците

Плискоба (Плиска) през ІХ в. и Велики Преслав през Х в. В първия случай това е документирано в т. нар. Чаталарски надпис на хан Омуртаг от 821/2 г., където „домът” на владетеля е наречен Πλσκας τ{ν κανπον, т.е. Кампусът Плиска. За Велики Преслав, Йоан Скилица сочи, че „извън стените” на града имало „поле” (πεδίον), където настъпващите войски на Йоан Цимисхий заварили 8, 500 души (руси и българи), “които правели военни упражнения” (τήν Tνόπλιον παιδαίαν γυμναζομένους). В същия пасаж Скилица го нарича Bλνα, т.е. „гумно”, което издава неговия специален характер. Лъв Дякон (VІІІ, 5) определя по същия повод равнината пред българската столица като sππήλατον πεδίον, което означава „удобно за езда поле”, имайки предвид изглежда неговото предназначение за упражнения с конница. Така, че без да е упоменато изрично, Велики Преслав е разполагал също със свое „войсково поле”. Към тези примери може да се добави и случаят с Дуросторум-Дръстър, който, според свидетелствата на Лъв Дякон (VІІІ, 9) също е имал „място” (χ ρον), което се намирало „пред стените на града” и  на чийто „хълм” се изгражда традиционно военен лагер. За „поле (πεδιάδα) с господстващ хълм” и укрепен лагер на него говори по-късно Ана Комнина (VІІ, 3). Това стратегическо място в околността на града изглежда тя сочи за негов втори „акропол”. Изобщо, превръщането на Кампуса в място за разполагане на войскови лагер и от там в подградие или част от град е факт, който може да се проследи в различни случаи и дори да се отъждестви с определени археологически структури. Тук ще приведа два различни примера.  Единият е свързан с околностите на Константинопол. Според Георги Акрополит (Hist., 85) при византийската реконкиста през юли 1261 г. войските на Михаил VІІІ овладели крайбрежен квартал (?), който бил заселен с къщи на венецианци „и други племена”, наричан κάμπους. Очевидно, в случая става въпрос за съхранено традиционно название на местността „Лагера”, въпреки че то не отговаря на новия характер на един, както изглежда добре застроен жилищен квартал. Подобна „еволюция” е преживяло понятието Кампус и в българската столица Плиск оба (Плиска). В надписа от 821/2 г. тя е характеризирана именно като κάνπον, макар че в случая гръко-римският термин е всъщност буквален превод на (пра)българското понятие за лагерен град oba.

 

 

          Изследването на военните лагери в околностите на античните градове, които запазват значението си поне на прехода от античност към средновековие у нас е обемиста задача, към която следва да се пристъпи. Работата по отношение на „кампуса” на Одесос обаче има приоритетно значение по няколко причини. Първо, защото за късноантичния град разполагаме с важен писмен изворов материал, който характеризира и датира значим военен център в неговите околности. Второ, защото от там произхождат важни паметници от късната античност и най-ранното българско средновековие. Най-важната причина да насоча вниманието си към ситуацията в околността на Одесос обаче са изричните свидетелства за съществуването там на паралелна селищна агломерация и военен център, които се споменават под различни имена: Теодориада, Тивериупол и най-вече Варна (Барна). Последното име се свързва в писмените източници със събития около създаването на българската държава през 680 год. и нейното развитие до към втората половина на VІІІ в. или пък със споменавания през VІІІ-ІХ в. на традиционния за Константинополския патриархат църковен център Одесос.

При обичайния недостиг на автентична информация за взаимовръзките между античните и средновековни градове, случаят с Одесос и историческа Варна е рядък прецедент в изследователското статукво. В този смисъл е задължително неговото изучаване да не остава в плен на демонстрирания досега традиционен подход за решаване на въпросите за приемствеността на живота на границата между античност и средновековие.

         Впрочем, задачата по изясняването на характера на живота в близката околност на Одесос е достатъчно обширна, за да бъде обхваната в настоящата публикация. По тази причина ще задържа вниманието си изключително върху локализацията и характера на военния лагер край Одесос.

 

 

 

 

б. КАМПУСЪТ НА ОДЕСОС. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НЕГОВАТА ЛОКАЛИЗАЦИЯ

 

(резюме, 2005 год.)

 

Павел Георгиев

 

         В статията си авторът разглежда историческите свидетелства за съществуване на голям имперски военно-административен център в района на Марцианопол* и Одесос. Първоначално той е бил в непосредствената околност на метрополията на Втора Мизия (Марцианопол, б.м.), но след средата на V в. постепенно се измества в близост до издигащия своето значение Одесос. Най-късно в началото на VІ в. там е оформен военен лагер с трибуналион (campus tribunalis), главна квартира за местни стратези и стратилати на войските в диоцеза Тракия или на провинциите Втора Мизия и Мала Скития. Разцветът на този военно-административен център е при Юстиниян І, когато достига статут близък до този на префектура и става резиденция на „Юстинияновия квестор на войските”. Важното си значение на имперски център и резиденция за командващите и щаба на регионалното командване на войските на Долен Дунав той запазва и при Юстин ІІ и Маврикий, когато е главна войскова база на Империята в района. Остава неясна неговата съдба през почти целия VІІ век.

      Разглеждайки аналитично писмените свидетелства авторът уточнява характера и локализира въпросния военно-административен център в непосредствените околности на Одесос, само на около 6 км, западно и по пътя за близкия Марцианопол. Единственият сигурен археологически паметник от това място е засега един надпис на император Юстиниян от 557 год., в който се говори за посвещаването на „град”(?) на името на неговата покойна съпруга – Теодориада. Заедно с въпроса за неговата идентичност с кампуса край Одесос, се поставя на разискване и въпросът за частичната или пълна тъждественост на последния със споменаваната от края на VІІ до към началото или средата на ІХ в. историческа Варна (Barnas). Тя именно е свързана тясно с историята на българската държава през първия век от нейното съществуване.

         В заключение се изтъква, че резултатите от съпоставката и анализа на писмените свидетелства за кампуса край Одесос ще допринесат на първо място за неговото археологическо ситуиране и изследване, а също и за по-конкретно и по-плодотворно разглеждане на дискусионните въпроси за връзките между късноантичния и ранносредновековния български град.

 

         * Според мен този първи  римски военен лагер е бил разположен между селата Манастир и Житница, Варненска област. Този голям и добре описан исторически обект е известен като Ad Salices-При върбите. За повече подробности: 6. БУНТЪТ НА ВЕСТГОТИТЕ ПРИ ГРАД МАРЦИАНОПОЛ – 376 год. БИТКАТА ПРИ AD SALICES 377 год.;  http://devnenetz.blog.bg/drugi/2011/01/08/quot-tyi-narechenata-varna-quot-edna-razgadana-enigma-6.663688.

 

            ** Тук не е възможно, а не е и необходимо, да се представят повече извадки от обширните и подкрепени с научни доказателства изследвания и твърдения на П. Георгиев. Желаещите могат да се запознаят със следните третиращи разглежданата тема негови трудове:

 

·        КАМПУСЪТ НА ОДЕСОС. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НЕГОВАТА ЛОКАЛИЗАЦИЯ.               

  • СТОЛИЦАТА НА АСПРУХОВА БЪЛГАРИЯ – ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ОНОМАСТИЧНИ ДАННИ.
  • VARNA HISTORICA ET PROTOBULGARICA. ОПИТ ЗА ХАРАКТЕРИСТИКА.
  • “КУЛТУРА ВАРНА” ПРЕЗ VІ –VІІІ ВЕК В КОНТЕКСТА НА ОБЩОЕВРОПЕЙСКИЯ МОДЕЛ ЗА ПРЕХОД ОТ АНТИЧНОСТ КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕ.

 

 

 

            Като се четат тези четири, а и други публикации, в съзнанието на човек възниква един въображаем, римски военен, а по-късно главен български ръководен център, който:

 

         – е бил около стените на античния Одесос,

         – е бил в околностите на Одесос, на четири римски мили от морето,

         – е бил добре известно и изпитано място,

         – е бил строеж, намиращ се преди влизането в Одесос,

         – е бил добре видим от всички страни,

         – е бил на запад от стените на Одесос, като постоянен лагер на римските войски, съдебен и културен център, кампус и кастел,

         – е бил една агломерация (Варна-Плюскова) от селища на територията на днешните квартали „Трошево”, „Младост” и „Възраждане”,

         – е бил кастел с укрепен дворец в непосредствените западни окрайнини на Одесос,

         – е бил първа резиденция на българските господари,

         – е бил българския Стар дом до края на VIII век,

         – е бил начална точка на пътя за Велики Преслав,

         – е бил превзетия и ограбен през 811 год. от войската на Никифор I Геник главен български аул,

         – е бил седалище на княз Светослав при походите му през периода 967 - 971 год.,

         – е бил наричан Барна, Варна, Тъй наречената Варна, близо до Одесос, Барасклафис, Преславец, Малък Преславец и Михелич до превземането и събарянето му от войската на Владислав Варненчик, което е станало сутринта, преди битката на 10.11.1444 год.

 

- Следва - 




Гласувай:
0
0



1. devnenetz - Уважаеми колеги от Blog. bg, Ува...
13.09.2012 05:54
Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че публикувайки нови неизвестни факти около „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и Малък Преславец, ние се изправяме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 725558
Постинги: 377
Коментари: 254
Гласове: 857
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031