- Продължение -

 

Фиг. 7

Kosliska или Kuzlidje – Козлуджа, дн. гр. Суворово.

David Rumsey. Historical Map Collection. Arrowsmith, John / 1844.

 

         Село Кадъкьой край Варна е изселено през 1892 год. Същото се намирало на разклона на пътя за Девня и Добрич. Второто показано на фиг. 7 село Кадъкьой е днешното село Бозвелийско (Провадийско). Село Kosliska or Kuzlidje – Козлуджа или дн. гр. Суворово. Село Adjemler – дн. гр. Аксаково. Реките Камчия и Провадийска са отразени правилно, а мястото на с. Aladin-Страшимирово е сбъркано. Река Девненска пак е сбъркана – тя не идва от запад, от района на с. Кутлубей-Н. Рилски, а от север – откъм с.Козлуджа. С 1444 е обозначено приблизително мястото на битката при Варна и гибелта на полския крал Владислав Варненчик. 

 

 

 

 

Фиг. 8

Местонахождение на Кастел Преславна Варна (Плюскова, Михелич, Малък Преславец). Столица на България от 680 до около 820 год. Западна промишлена зона на гр. Варна. 1 – Център на Кастела на Преславна Варна, 2 –Овален Кастел със заградена площ от 60 дка, 3 – ЗСК „Девня” АД – клон Варна, 4 –Фабрика „Ариес Косметикс”, 5 – Река Кадъкьой, 6 - Кръстовище на булевардите „Вл. Варненчик” и „Република”. 

 

         Разстоянието по въздуха от Центъра на Кастела до кръстовището на булевардите „Вл. Варненчик” и „Република” е 690 м.; до река Кадъкьой – 430 м.; до ж.п. линията –  930 м.; до голямата безименна река западно от него –1300 м.; до нос Галата – 8100 м. и до началото на сегашния вълнолом 5200 м. (измерено по земния път, който не минавал през Одесос, а го е заобикалял от юг). Недалеч от Кастела се намират площи, в които към края на ХIХ век е имало останки от разрушени римски сгради, а при строежа на съседния Пивоварен завод са намерени и изследвани и езически български гробове.

         Южно от Кастела и съвсем близо до него се намира некрополът, в който е намерено най-старото обработено злато в света. Бедна ми е фантазията, но все пак допускам, че между тях може и да има някаква историческа връзка. Такова близко „съжителство” основателно буди известни мисли за евентуална връзка!

         Тази връзка може да бъде търсена и намерена в стратегическото положение на това място, което е контролирало хиляди години вноса и износа през пристанището, а също така и всяко придвижване на хора и войски на изток през морето и на юг, на запад и на север по суша.

 

Фиг. 9

http://www.lib.unimelb.edu.au/collections/maps/historical/walker/index.html

За кой ли път П Р Е С Л А В Н А  В А Р Н А (кастел-крепост) е пак навътре в сушата и най-важното – отделена от мястото на Одесос?!

         Тъй наречената!… Тъй търсената Първа Varna… Недалеч, но леко отдалечена от Одесос!...  Walker Collection.  Nicolas Sanson* (1600-1667) – 1696 год.!!!  . Тази карта се намира и в българския атлас: „БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В ЕВРОПЕЙСКАТА КАРТОГРАФСКА ТРАДИЦИЯ (III - XIX в.), издание 2008 год. От голямата карта на този атлас се вижда още един път защо Ал Идриси пише, че град Барасклафис се намира на четири дни път източно от Силистра.  Наистина за това време е можело с кон да се премине това разстояние.  Тук отправям съвет към интересуващите се непременно да отворят цитирания от мен атлас и да видят защо Ал Идриси и тогавашните картографи са считали, че Барасклафис-Преславец се е намирал източно, а не южно от Силистра.  Ако този мой, повторно изтъкнат довод, е достатъчен, то трябва да се спре издирването на Барасклафис по устието на Дунав и да се закове веднъж завинаги, че мястото му е при първа, преславна и престолна Варна. 

         На фиг. 9 крепостта (кастелът ) на Преславна Varna очевадно е пак навътре в сушата и някаква несъществуваща, дълга, идваща от запад река, със своя ориентиран от север към юг край я свързва с морето. Интересното и грешното на тази карта е, че солиден за времето римски и важен български военен път А от Силистра идва далеч преди Марцианопол от запад, а не от север. Авторите на тези стари карти често са смятали, че Силистра е западно, а не северно от Марцианопол. Така е и в този случай. Вместо този път да тръгва от Силистра в южна посока, да минава примерно североизточно от Шумен и да продължава през Кюлевча-Провадийски сърт-Провадия-Житница-Падина-Девня-Повеляново-Страшимирово-Езерово-Преславна Варна-Аксаково-Добрич-Устието на Дунав (път Б), той идва от Силистра, която на картата е разположена правилно на Дунав, но погрешно западно от Марцианопол. Видно от фиг. 9 този стабилен път не достига Одесос. Явно по тези времена връзката между Преславна Варна и Одесос е ставала по по-второстепенен (от А и Б ) черен път. Същата грешка  е допусната и за река Девненска Варна, която тече от север към юг, а на картата също идва откъм „западна” Силистра. От Теке в южна посока към езерото е течала въпросната река с име Кадъкьой. Каварна е записана като Caverna. От фиг. 9 е видно, че реките, които означих условно с номера 1 и 2, са в направление запад-изток, а се знае, че такива две реки по нашия край няма! Защо са две, а не една – река Девненска, която е с направление север-юг? Какво е това Pizia? Защо Dionisiopoli е поставен на мястото на Marcianopolis? Интересно е, че вече втора карта, а и много други непоказани от мен карти, посочват Rosico (няколковековен пристан на викингите-варяги) в района на Галата-Аспарухово. Дали той наистина не е бил там? На картата река Камчия е  именувана Vrana Flu.

         Казаното и показаното по-горе е достатъчно, за да заключим, че изложените обяснения, карти и илюстрации дават основание за точна локализация на центъра на Преславна Варна-Плюскова в района около ЗСК „Девня” АД – клон Варна и Фабрика „Ариес Косметикс” (или в съвсем близката  до тях околност). Ако върху това твърдение поработят и нашите учени, вероятно ще намерят много други доводи, които ще го циментират много по-убедително от мен. За съжаление, моите възможности и знания по въпрса са ограничени по разбираеми причини.

         В така очертания район е извършено значително ново строителство и е твърде възможно да се намерят живи участници в него, които да свидетелстват за евентуални попадения върху основите на овалния немалък, а направо голям (заградена площ поне около 6 ha) Кастел. Разбира се, че това е специфична за археолозите изследователска работа, стига да има убеденост и необходимост от извършването на такава. Особен интерес биха представлявали старите поземлени регистри, топографски и кадастрални карти на визирания район. Мисля, че в името на България е нужно да се поработи в тази насока на всяка цена. Ако сега държавата ни влага средства за издирвателски дейности за чужди истории по нашите земи, то за такъв обект, който е светая светих на българската ни история, трябва да се харчи неограничено количество пари! Ако държавата не може, сигурно ще се намерят запалени от идеята български патриоти, които да финансират едно такова здраво търсене. Но първото, което трябва да се направи е да се доставят заверени копия от няколкото изброени и показани от мене карти. Особено полезна ще бъде много точната карта от фиг. 6. По нейните обозначения ще може направо да се копае и да се попадне върху основите на Кастела, на другата сграда до него, пък и на самата крепост на Одесос.

         * Основателно е да се запитаме защо Н. Сансон е поставил на картата на фиг. 9 другите крайморски градове на самия бряг, където им е мястото, а Варна – твърде навътре в сушата? Аз не мога да отговоря на този въпрос по друг начин, освен с две обяснения: или за прегледност и непретрупаност на картата около морския бряг и Девненското езеро, или пък, че тази така търсена Преславна  Варна-Плюскова наистина е била по-навътре в сушата, а не на брега на езерото, на морето или на която и да е било река.

            ** На стр. 356 в ХРИСТИЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ, 2008 год., издание на БАН и НАИМ – гр- София,  В. Плетньов е записал:

             „През XII в. Варна със сигурност е византийски град, споменат многократно от арабския географ Ал Идриси (1154 г.) под името Барнас, разположен на брега на морето, в началото на пътя към Мегали Бересклава (Велики Преслав ) (Недков 1960, 69, 81, 99)”.

            Авторът може и да е прав, но аз смятам, че вече трябва да боравим с Преславна  Варна и с Одесос не като с едно и също нещо, а като с две съвсем отделни населени места, с отделни и точни местоположения, с отделни имена-ойконими, с отделни функции и с отделни истории. Замъгляването на истината за Първа Варна води до голямо изкривяване на цялата ни българска история за първите 100 – 130 години от създаването на държавата ни по нашите сегашни земи. Първо на първо центърът на град Барнас не е бил разположен на брега на морето, а на 5-6 километра от него. Мисля, че това се вижда и разбира от изложението ми и илюстрациите ми показани в материалите ми до тук. А и ето какво е записал Ал Идриси:

            „От Аймен до Барнас [Варна] има 50 мили. Барнас е близо до морето” !!! (официален български превод).  Да, близо до морето, но не на неговия бряг! Да, близо, но на около 4 римски мили или на около 5 - 6 км. от морския бряг!

            Ето още един цитат (В. М. Бейлис, Ал-Идриси 1100 – 1165 год. о портах черноморского побережья и связях между ними):

         «Маршрут от Константинополя до устья Дуная описан так: «Кто хочет этим , выходит из ал-Кустантинийи в город Айлугис (визант. Логой)15) — это 25 миль. Этот город на высокой горе в 12 милях от моря, и владыка один раз в год отдыхает здесь и охотится на диких ослов много дней. От Айлугис до города Аймидийа (визант. Медейа) — 25 миль. Это красивый и многолюдный город поблизости от моря, от него до города Агатубулис (Агатополис, ныне Ахтопол) — 25 миль. От последнего до Басилику (Басиликон, ныне г. Мичурин) на берегу моря — 25 миль; от Басилику до города Сузубули (Созополис, ныне Созопол) на моря — 25 миль. Также от него до города Ахилу (визант. Анхиал, ныне Поморие) 25 миль. Между ними (Сузубулис и Ахилу) — морской залив шириной в 12 миль, а длина этого залива — 20 миль. От Ахилу до города Айман (визант. Аймос, ныне селение Эмине близ одноименного мыса) на море — 25 миль. От Аймана до Барнас – 50 миль. Барнас вблизи моря!!! От Барнаса до города Армукастру (? Эрмукастрон — «пустая крепость»)».

            Да. Барнас е разположен не на берегу моря, а вблизи моря!... Там, някъде на сушата, близко, ама доста по-навътре…

            - Следва -

Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че публикувайки нови неизвестни факти около „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и Малък Преславец, ние се изправяме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.