- Продължение -

 

Фиг. 4

Река Девненска – Varna R. и Първа крепостна Варна - Varna

David Rumsey. Historical Map Collection. Covens et Martier;

Liste, Guillaume de / 1742. Publicher: Covens & Mortier, Amsterdam.

 

         Старите карти показани на фиг. 2, 3 и 4 (по-точно схемите или скиците) илюстрират твърдо първопоявата на Варна, като име на река Девненска. От фиг. 4 е видно, че е имало времена, през които пристанището на Одесос все още е било наричано не със свое, а с „чужди” имена – с древните имена на девненската река Варна или на Провадия. Това продължило доста векове. Стотици години са били необходими, докато името Варна било окончателно и трайно настанено върху възстановяващия се град Одесос. Така и морският му залив станал Варненски, а и езерото му, от Девненско – Варненско.

        От фиг. 4 се вижда, че крепостта (кастелът*) на Първа Варна се намира не другаде, а до река Varna R. и по-точно – до именуваните с нейното име нейни езера. Интересно е да се разбере защо вливането на девненската река е изместено на изток и е доста далеч от село Dewina, като знаем добре, че друга такава река в района между днешна Варна и Виница-Кестрич няма. От фиг. 4 и особено от фиг. 6! е видно, че кастелът на Първа Varna е не на морския бряг, а забележимо навътре в сушата и встрани от морето или езерото. Той е близо до самата река Varna-Девненска, която (както е на фиг. 4) и до днес преминава западно покрай с. Козлуджа (Kosliska или Kuzlidje) и източно от с. Девина (Dewina). На картата река Камчия все още е река Vrana R. Река Провадийска все още не е приела името Варна. Kostriz-Кестрич е село Виница. Rosito e вековен пристан на викингите (варягите). Според П. Георгиев Rosito е другаде – при Казашка махала във варненското езеро, на 9 км. западно от Варненската крепост. Според мен показаните на картата езеро Lac Dewina и река Varna R. не са възпроизведени точно, а само принципно. Вижда се и това че град Prouat (направо сбъркан на тази и на други карти с Марцианопол) е по-голяма крепост от крепостите  Varna и Kavarna.

         Картата на фиг. 4 е издадена преди цели 270 години и това дава значителна надежда, че нейният автор е знаел много повече от нас и за Varna R., и че Преславна Варна е била не на брега на морето, а по-навътре в сушата.

         * От тук нататък нека под името Кастел се разбира овалната крепост.

        

·        През 680 год. бившият крупен римски военен лагер и съдебен център (бъдеща Преславна Варна) е станал главен, средищен или първостоличен град на новата българска Дунавска държава. Средната точка на крепостта на тази Преславна Варна се е намирала на 5200 м. (по пътя) от морето и на 950 м. (по въздуха) от брега на езерото. 

 

 

Фиг. 5

Река Кадъкьой, Варна. Кръстовище на булевардите „Вл. Варненчик” и „Република”. Точно на или около мястото на днешния голям магазин Технополис се е намирало Теке/Кадъкьой/Съдийското село, изселено през 1892 год.

 

            На фиг. 6 е показана част от много точната карта, която фиксира село Теке (Кадъкьой като един много сериозен за нашето изследване ориентир. Това село е било свързано с езерото чрез едноименната си река Кадъкьой, която и тогава, и сега, тече точно през мястото на това кръстовище и то точно от север към юг. А тази, и днес намираща се на картите на град Варна река, дава прекрасната възможност на геодезистите да се ориентират, да намерят и обозначат точното място на овалния кастел (пъпа на Аспарухова България) ето така:

 

 

 

Фиг. 6

Столицата на Аспарухова България от 680 до около 820 год. Предполагаема заградена площ:  поне 60 дка.

Кастел на Преславна Варна (Барнас, Варнас, Плюскова, а защо не и Малък Преславец?).

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/46-43.jpg

 

            Тази лист от картата е изработен през 1898 год., а тя е публикувана през 1908 год. На нея са изобразени две шосета и техният разклон. Разбираемо е, че те не са съществували през разглеждания период на Преславна Варна. Неописуемо ценната за нас овална маркировка на Кастела на Преславна Варна ни дава възможност да заключим, че към 1898 год., макар все още да е бил в руини, този Кастел е бил в състояние да разкаже на нас българите историята за Аспаруховата столица, а чрез нея и тази на държавата ни. Ако това е било така, а е било пропуснато като неповторим български шанс, можем само да съжаляваме горчиво. Просто не е възможно авторът на картата да нанесе погрешно върху нея това значително по размери и функции овално човешко творение (според мен заградената от него площ от поне 60 дка!) и то на толкова точно, ясно и многократно описано в изворите отстоящо на около четири римски мили от морето място, там нейде на запад-северозапад от Одесос и близо до езерото… Картата на фиг. 6  не бива да се надценява, но и не бива да се подценява в никакъв случай! Напротив – трябва тепърва да й се обърне голямо внимание, защото недалеч от Кастела (на територията на Пивоварния завод) са намерени и изследвани редица погребения от въпросното време, а и от картата са видни единични остатъци от стари сгради вляво от кастела и пак леко вляво малко по-нагоре. П. Георгиев пише, че има основания да се твърди, че след 800-тната година езическите погребения в района са били намалени и прекратени, защото българското командно ядро със семействата си се е преселило в новата, втората българска столица и Нов (според мен и не само според мен) дом на Омуртаг – Плиска.

         Ако зависеше от мене, бих препоръчал на компетентните научни органи да закупят по най-бързия начин копие от тази карта, защото тя ще разкрие и други много важни неща.

        

·        В Кастела на Преславна Варна или в съседен замък е живеело ръководството на новосформираната българска държава – кан Аспарух и главното му военно командване. В него били разположени най-важните държавни складове. Около кастела, около реката Кадъкьой и по височините при село Каменар и над кв. „Вл. Варненчик”, са били разположени около десетина български, славянски и на съюзните славяни-севери селища, най-елитни бойни единици, разузнавателни отряди, наблюдателни постове и най-важни охранителни служби на Дунавска България. Още през 680 год. в района на Преславна Варна е бил  изграден от шатри (юрти) отдавна планираният и лелеян от българите лагерен столичен град. В тази агломерация от десетина, а може би и повече на брой обособени и близки едно до друго селища са заживели в дружба и разбирателство елитни български семейства и семействата на заварените славяни и славяни-севери, както и на  новопристигналите с българите нови съюзни славяни-севери. С течение на времето тези шатри или юрти са били подменени с жилища от дървено-землен тип. Появили се множество красиви кьошкове и други спомагателни постройки. Били са възстановени множество римски кладенци за питейна вода за хората. Бил е намерен и възстановен повреденият от отстъпващите византийци стар римски водопровод, докарващ прекрасна вода за пиене откъм местността Кочмар за Кастела, а за останалите околни селища и от района на Теке Караач. Минаващи наблизо реки (1 бр. от изток, и 2 бр. от запад) са осигурявали вода за конете и другите животни. Коритото на крайната река от западната страна на Кастела дори и до днес има вид на човешко творение, предназначено за водене на предкрепостен отбранителен бой.  Българите и северите са заградили и укрепили със солидни дървени стени, стабилни порти и бойни кули своите селища, които са образували голямата агломерация на Преславна Варна-Плюскова. При големи и сериозни опасности кастелът е побирал в себе си и е защитавал населението от цялата агломерация. Държавното ръководство е положило много усилия за пълното възстановяване на кастела и вероятно точно в него е сключило договорите с Византия от 681 и 774 год., които са легитимирали и затвърждавали статута на държавата Нова България. Тук, в този овален кастел, са се решавали съдбоносните и горещи въпроси и са се кроели плановете на новосъздадения българо-славянски държавен съюз.

·        На територията на Преславна Варна-Плюскова (подобно на онова, което ставало в Константинопол) под прикритието на сериозната международна търговия ставали срещи на пътешественици и най-вече на разузнавачи. Те пристигали от юг, от север и от запад. Обменяли информации, вербували агенти, плетели заговори в различни посоки. Може да се предполага, че българските служби са били на високо ниво и че са ползвали много добре домакинстването си в Преславна Варна, която през немалки периоди от време е ставала главен кошмар за Константинопол.

·        Византийските хронографи са записали, запомнили и предали на потомците си името на този много важен, но станал вече омразен за тях български град. Те го споменават в текстовете си бегло, завоалирано и пренебрежително като Тъй наречената Варна, близо до Одесос, защото за смях пред останалия свят, именно в него великата им империя е подписвала не един унизителен за нея договор. Тя е била свикнала не да дава, а да получава по насилствен начин земи, роби, скъпи стоки, безценни дарове и чуждо злато. За нейна зла участ, след като са я победили на бойното поле, българите именно тук са я заставили да подпише мирния договор и ежегодно да им дава унизителна дан. Но империята е крояла други планове и е вярвала, че скоро ще изхвърли омразните, „въшливи” български „варвари” там, откъдето са дошли – зад Дунава. Ето защо, вместо да запишат в хронографиите си Крумовата столица Варна, хронографите я споменават с пренебрежение като Аула на Крум или Тъй наречената Варна, близо до Одесос.

·        Бидейки добре защитена, българската столица (аул) Преславна Варна е станала прицел на многократни неуспешни византийски набези и войни. След 130-годишно славно, а в някои периоди и трагично за българите съществуване, тя е била превзета и ограбена при похода на Никифор I Геник през месец Юли 811 год. Със свити сърца и с дива ярост временно победените нейни български бранители са наблюдавали от сегашните Франгенски и Владиславовски височини как отдалите се на разгул и погром подчинени на Никифор I Геник византийски войски грабят, безчинстват и рушат тяхната светая светих. Оттеглилите се към франгенските височини българи не са можели да знаят, че в това време в никифоровата глава витаела мисълта да построи тук голям каменен град. Град, който да ознаменува славната му победа над кан Крум. В дива ярост тези българи са се кълнели пред Тангра, че ще отмъстят на коварните и жестоки агресори. И наистина те извършили това под командването на кан Крум в ранното утро на 26 юли 811 година, но не в теснините на Стара планина, а при Костена река между Провадия и Шумен.

·        Почти през цялото време на съществуване на Barnas-Varnas-Преславна Варна-Плюскова, съседният й град Одесос е бил една в голяма степен разрушена и почти обезлюдена, изоставена, но принадлежаща на Византия неголяма крепост и не е играел почти никаква роля нито в живота на тогавашната българска държава, нито на Византия. Поради това в продължение на почти четири-пет века той отсъства в старите публикации и в цели поредици от стари карти. През този исторически период главен „град-герой”  бил не Марцианопол, не Одесос, а близката до последния българска Преславна Варна-Плюскова.

·        Няма да е излишно да се повтори макар и частично, че успоредно с продължилото с векове преместване и утвърждаване на името Варна от Девня към езерата, морския залив и върху самия Одесос, името на селото Девина-Девне постепенно станало име на сегашната река Девненска, на езерата и на въпросната недълга двуруслова река свързваща езерото и залива при Одесос. А името Втора Варна постепенно и все по-често залягало в старите карти и в писанията на хронисти и пътешественици като име на Одесос. Вече се каза, че доста през по-късно време с името Варна  била наричана и записвана и река Провадийска. Същата е имала много на брой имена, като Серисен дере, Кара дере, Казак дере и мн. други, но най-често – Провадийска.

·        Освобождението на България през 1878 год. е заварило името Девина-Девне като име на село, на река Девненска, на двете езера и като име Девне-суи на малотонажно вътрешноезерно пристанище и на реката свързваща Варненския залив с Варненското езеро.

·        Съмнявам се, че името Варна може да има връзка с думите вар, черно или с известните други досегашни предположения.

·        Считам за правилно мястото на Тъй наречената Варна да се търси в района от Девня до с. Езерово или на някакво друго, неподозирано досега място на територията на огромната сегашна Варна. Аз вече изградих собственото си окончателно убеждение за местоположението на Преславна Варна в Западната промишлена зона на сегашна Варна и ще направя нужното за популяризирането му, но на драго сърце и с най-голямо желание ще представя по-надолу и картите, и сведенията (с които разполагам), които могат да подкрепят втория вариант за евентуалното разположение на Първа Варна при с. Голям Аладън или с. Малък Аладън.

         По-нататък ще се постарая, доколкото е възможно, да обоснова още по-добре категоричното си становище, че Центърът на търсената Първа българска столица Преславна Варна-Плюскова се е намирал между и върху териториите на изградените* в западната промишлена зона на град Варна: ЗСК „Девня” АД – клон Варна и Фабрика „Ариес Косметикс”.  

         * Имената на двете фирми са взети от:             http://www.wikimapia.org/#lat=43.21&lon=27.9&z=13&l=0&m=b&search=varna

 

        

·        Ако нашата българска историческа наука един ден се справи и докаже мястото на Тъй наречената Варна, то тя ще превземе най-после един от най-големите си и трудни върхове. Като цяло засега тя е в подножието му и от сто години гледа много слабо нагоре към него. А трябва да се катери упорито, да го покори и да забие там победното си знаме, за да имаме най-после вярна история за първите 130 години от създаването на Аспарухова България.

 

         - Следва -

 

Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че публикувайки нови неизвестни факти около „Тъй наречената Варна, близо до Одесос” и Малък Преславец, ние се изправяме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.