Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2012 04:36 - I част, т. 2: ПРЕСЛАВНА ВАРНА (МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ) - ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 4056 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 08.09.2012 04:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

2. ПЛИСКА НЕ Е ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА СТОЛИЦА

      
      
В настоящото си изследване съм се опирал преди всичко на обширните и подкрепени с многобройни доказателства научни публикации на ст.н.с. д-р Павел Георгиев – директор на шуменския филиал на НАИМ при БАН, като съм вложил в него значителна част от доводите и изводите му. За да не прекалявам с цитирането на този автор, ще го споменавам възможно по-рядко от необходимото. Не за оригиналничене, а за търсене на историческата истина съм изградил и включил редица чисто свои схващания по някои основни и важни въпроси. Моите нови идеи и хипотези могат да бъдат откроени от тези на П. Георгиев само след много внимателен прочит и сравнение на материалите ни.

         На идентифицирането и локализирането на: Голям военен център на Византийската империя близо до Одесос, Военно-политически, съдебен и културен център през V – VI в., Военен стан (campus), Теодориада, Тъй наречената Варна, близо до Одесос, Барнас, Варнас, Историческа Варна, Първи български главен център, Първи български средищен център, Аспарухова столица, Българо-славянска агломерация Варна, П. Георгиев е посветил много време, труд и изключителни  усилия. Той е сътворил цяла поредица от задълбочени и обемни научни статии (изследвания), които по моята скромна преценка го извеждат на първо място сред голямата плеяда от български археолози и историци занимавали се с разглежданата тема. Аз нямам нито научна подготовка в тази област, нито куража да правя опити за оценка, критика или възхвала на трудовете или на ясно изразената с годините еволюция в схващанията на този наш забележителен учен. Само ще заявя, че П. Георгиев е създал цялата необходима научна основа и е довел диренето до онази точка, от която е необходимо много малко, за да се стигне най-после до така въжделената идентификация и локализация на местоположението на толкова много търсената и оспорвана Преславна Варна. Последната не е мит, а истински факт, който с появата си из нашето небитие би могъл да обърне значителна част от историята ни за периода 680 до към 820 год. с главата нагоре и с краката надолу.

         В продължение на близо три години аз също изминах дълъг, лъкатушен и труден път, докато стигна до настоящата си разработка, която се надявам да спомогне за локализирането на столицата на кан Аспарух – Преславна Варна. Постигне ли се това, ще станат ясни и отговорите на много от отдавна висящите въпроси, но най-вече на следните от тях:

·        Къде и докога е била „Тъй наречената Варна, близо до Одесос”?

·        Кой аул на кан Крум е изгорил през 811 год. Никифор I Геник?

·        Къде кан Крум е нанесъл съкрушителния удар на Василевса?

·        От кога Плиска е станала столица на България?

·        Къде е бил новият дом на кан Омуртаг на Дунав? И дали изобщо е бил на Дунав или само по-близо до Дунав?

·        Къде се намира все още неоткритата могила от Търновския надпис?

 

         Без да изпадам в излишни преразкази и за да не опорочавам разсъжденията, доводите и вижданията на П. Георгиев, ще си позволя чрез няколко по-обширни цитата от негови и други публикации да направя въведение, с което да навляза в моята разработка. Смятам за целесъобразно да сведа употребата на думата „вероятно” до минимум, защото в противен случай ще трябва да я поставям във всяко изречение и тя ще разводни текста в неприемливо голяма степен.

 


image 

Фиг. 1

 

Ст.н.с. д-р Павел Георгиев – директор на шуменския филиал на НАИМ – гр.София:

  

          Смятам, че Плиска е станала столица на България не при основаването й през 681 година, а поне 100 години по-късно. При нашата седемгодишна работа по изучаване на добре известните две дървени укрепления в Плиска изследвахме площ от 480 дка зад каменната крепостна стена. Картината е категорична: следи от живот в Плиска от края на VII век - по времето на хан Аспарух, до към края на VIII век, няма. Според моите наблюдения, цял един век след създаването на българската държава живот на това място в Плиска няма. И това е големия принос на тези последни проучвания, защото те опровергават едно традиционно, но дълбоко погрешно „научно” схващане, че Плиска е една същинска Аспарухова столица и столица на българите веднага след тяхното идване на юг от Дунав. Нещо повече – нашите споменати по-горе археологически констатации и изводи се потвърждават и от намиращите се малобройни хроники и писмени извори, които ясно показват, че през първия век на съществуването на българската държава е имало само един-единствен главен център. Но там не се говори за Плиска, не се говори за Дръстър, а се говори за т. н. „Варна”. А тази историческа „Варна” е някъде в околностите на днешна Варна. Пропагандирам тази моя теория вече 10 години. Разбира се, тя се оспорва от колегията и все още се счита за някаква хипотеза, но това е, което в исторически план, в археологически план, в нумизматично-сфрагистичен план и в топономичен включително, дава един и същи резултат – първият политически и културен център на Средновековна България се намира някъде в съседство със съвременна Варна. Къде точно е един много сложен въпрос, чийто отговор вероятно още дълго няма да намерим. Все пак площта заемана от Плиска през IX век е цели 23000 дка! Не мога да твърдя, че другаде няма следи от още по-ранна фаза на живот, след като говоря за направени сондажи на около 480 дка, което е почти една петдесета част от общата територия на старата ни столица. Но това, че Плиска е първата същинска столица на Българската държава в пълния смисъл на политически и държавен център, е безспорно. В това няма съмнение и фактите, които потвърждават този извод, се множат непрекъснато от работата на всички изследователски колективи. Трябва да намерим отговора на един много сериозен въпрос – къде са погребвани българските владетели, членовете на техните семейства и населението на столицата, докато Плиска е била такава? Дори немският ни колега от Берлин - Уве Фидлер, заключи в свой доклад, че Плиска е столица без гробове. Това е направо парадоксално, но е много точно, защото досега ние не знаем в района на Плиска нито един езически (български) гроб за периода от 680 до около 800-820 година.          Б.а. Материалът е взет и леко преработен от мен  от  http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=49&t=35993.

 

 

 

СТОЛИЦАТА НА АСПРУХОВА БЪЛГАРИЯ – ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ОНОМАСТИЧНИ ДАННИ

 

(Обем 33 стр., 2002  год., резюме)

 

Павел Георгиев

 

Утвърдилото се от век насам мнение, че столицата на държавата, създадена от хан Аспарух е Абоба-Плиска, е априорно и не може да бъде поддържано повече. Събраните писмени свидетелства от началото на VІІІ до към края на ХІІІ в. говорят, след внимателен анализ, за това, че първият държавен център се е намирал в района на Варна, в и около Девненската низина, където след 681 год. се изгражда укрепена територия от рода на тази в т. нар. Онгъл, или на столицата на хан Кубрат в Източното Приазовие, преди тази дата. Тя именно получава иранобългарското си название Варна. Същинският столичен град е бил от лагерен тип и се разполага в очертанията и непосредствената околност на римо-византийския Марцианопол. Топонимично свидетелство сочи, че в езика на тюрко-българите той е бил означаван като balyq, т.е. град. Данни от етимологията на названията-епитети на приемника на Марцианопол през средновековието, като Диакене (Скилица) или Еримополис (Ерюмополис), Армукатсуру (ал-Идриси) свидетелстват, че той е бил схващан като крепост-убежище и резиденция.  В светлината на тяхната информация трябва да се приеме, че от античния град са били използвани главно крепостните стени и рова, както може би и някои по-запазени строежи.       Археологическите проучвания сочат, че в чертите на амфитеатъра е била изградена крепост, която е играела ролята на цитадела за средновековния град. Основно, населението от края на VІІ и VІІІ в. обаче е използвало традиционните си жилища-юрти, както е характерно за градовете-лагери, обозначавани с тюркското „оба” или гръцкото „кампос”. Каменен модел на подобно жилище е пряко указание за това. Изследваните от Д. Димитров некрополи с езическа погребална обредност в непосредствената околност на средновековния град над Марцианопол (Разделна, Девня 1 и 3, Варна, 2 и др.) сочат, че в периода от края на VІІ до към средата на ІХ в. тук се е намирала много голяма концентрация от прабългарско население.

Вникването в развитето на събитията в българската държава около средата и втората половина на VІІІ в. позволяват на автора да заключи, че българският „град” в района на Варна е запазил водещото си политическо значение до към края на столетието, когато постепенно се утвърждава новата столица в Абобското поле. Съгласно сведенията на Българската апокрифна летопис градът в района на Варна-Девня е носел традиционното за българските военнополитически центрове название Плюска градь, чиято автентична тюрко-българска форма е засвидетелствана от византийските историци от Х-ХІ в. като Πλίσκοβα.

  

     

VARNA HISTORICA ET PROTOBULGARICA. ОПИТ ЗА ХАРАКТЕРИСТИКА

 

Павел Георгиев

 

(резюме)

 

            Представената работа е опит за обобщение на исторически и археологически факти за съществуването на голяма и първостепенна по важност раннобългарска  селищна агломерация, споменавана през ранното средновековие под името Varnas (Barnas). Според автора това е селищен център, който е съществувал още през втората половина на V и през VІ в., когато се превръща в значително селище (komopolis) и голям военен център на Византийската империя, който писмените извори локализират между античните градове Марцианопол и Одесос, определяйки го с изразите „близо до” или „на границата” между тях. Като „главна квартира” на войските на Империята на Долен Дунав той става прицел за водените от Аспарух прабългари, които се установяват неслучайно тук веднага след победата си през 680 год. при т. нар. Онгъл на Дунав. Значимостта си на водещо средище Историческа Варна запазва и в пределите на българската държава, чиято „столица” се явява до към втората половина на VІІІ в. Това доказват писмени свидетелства, които сочат Варна като обект на византийския военно-политически интерес за последен път към 774 год.

            Прегледът на изворовия, ономастимен и археологически материал дава основание Историческа Варна да бъде локализирана по северното крайбрежие на Варненското и Девненското езера. Тук през VІ в. са съществували две военни средища: непроучен още византийски военен стан (campus), разположен на няколко мили, западно от Одесос и „град”, който Юстиниан нарекъл през 557 год. Теодориада. Центърът на последния, според автора, може да се отъждестви с непроучената и унищожена днес крепост при с. Страшимирово. Тя изглежда е основното средище на рановизантийски укрепен район, заселен отрано с лоялно към Империята разнородно в етническо отношение население, откъдето получава и специфичното си название Варна.

Събраните главно от Д. Ил. Димитров археологически данни за живот по северното крайбрежие на Варненските езера позволяват да се откроят три жилищни района. Техните селища от полуземлянки и двуобредни, езически или християнски некрополи от VІІІ–ІХ в. са археологическите паметници на голямата ранносредновековна селищна агломерация. Всеки от трите района гравитира към античен град или крепост, която е служела за refugium на жителите от околните неукрепени поселения. Централният жилищен район е най-слабо проучван, но се ситуира, въз основа на преки или косвени данни, в района на крепостта при с. Страшимирово. Възможно е до 557 год. тя да е носела названието Лиму, поради блатистата си и общо взето пустинна околност. Последната е наситена с групи от естествени мегалити (тур. Дикили таш, Побити камъни), които се възпроизвеждат през първа половина на ІХ в. под формата на т. нар. девташлари и край новата столица в Абобското поле. Западният жилищен район е представен от две селища и три некропола югоизточно от опустошения още при хунските нашествия Марцианопол. Ролята на негова крепост-убежище е изпълнявал укрепеният още през ІV–V в. античен амфитеатър на провинциалната столица. Тя изглежда е носела названията Салици и Деониана, откъдето произлиза и съвременното селищно име – Девня. Източният жилищен район е в непосредствена близост до Одесос и е представен също от селища и двуобрядни некрополи, в които погребенията чрез трупоизгаряне са по-широко представени от езическите трупополагания. По тази причина авторът допуска, че основното население тук е било представено от севери и славяни. Исторически данни за 60-те и 70-те години на VІІІ в. дават основание да се мисли, че този район вече е приел названието Barnas (Varnas). Негова крепост е античният Одесос. Благодарение на това името Varnas за укрепения район при езерата е било постепенно наложено и за ранносредновековния приемник на стария пристанищен град. С други думи: Еx Varnas historica ab Varnas protobulgarica et Varnas slavo-bulgarica.

 

 

 

 

 

 

“КУЛТУРА ВАРНА” ПРЕЗ VІ –VІІІ ВЕК В КОНТЕКСТА НА ОБЩОЕВРОПЕЙСКИЯ МОДЕЛ ЗА ПРЕХОД ОТ АНТИЧНОСТ КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

(Обем 15 стр., 2007  год., резюме)

 

Павел Георгиев

 

         В изследването си авторът разглежда развитието на Одесос – Варна на прехода от Античност към Средновековие. Преразглеждайки данните на историческите, археологически и ономастични свидетелства, той стига до извода, че през VІ-VІІІ в. в античния полис и неговата близка околност е функционирал значим военно-политически и културен център. В неговото развитие се долавят три основни периода. През V - VІ в. Одесополис се развива като важен център, включващ самия Одесос и кастел с укрепен дворец на около 4 мили от неговите стени, които император Юстиниян Велики се опитал да превърне в град на монофизити, изселници от източните провинции и да го посвети през 557 год. (под името Теодориада) на своята покойна съпруга. Към края на VІ и особено през VІІ в. този забележителен град на Империята изпада в дълбока и всеобхватна криза, при която оцелява главно като военен, пристанищен и църковен център, с подкрепа от Константинопол. Основната му роля е на средоточие на местна власт, упражнявана от натурализирано, варварско по произход, население в лицето на т. нар. „седем племена”, които са „под договор” с Империята. Третият период започва с установяването през 680 год. на (пра)българите на Аспарух и създаването заедно със „седемте племена” и „северите” на нова държава. Новата етническа и културна симбиоза води през VІІІ век до постепенното формиране на общество и култура, основани на континуитивни връзки с римо-византийското наследство. Така интерпретиран, етногенетичният процес не се отличава принципиално от този в Западна Европа през късната античност. Отличителна черта на прехода по Западното Черноморие са по-дълбокия упадък и подчертано ограниченото проявление на късноантичното наследство в новите условия, както и приносът на близкоизточно население от Сирия, Горна Месопотамия и Армения в създаване през ІХ-Х в. на уникални за Европа български паметници на архитектурата, писмеността и изкуството.

 

            Б. а. Доколкото съм се запознал с разработките на П. Георгиев, пък и от личните ми контакти и разговори с него, мога да спомена, че хипотезата му при търсенето и доказването на местоположението на Историческа Варна премина през Марцианопол-Девня; през Голям Аладън-Страшимирово, Малък Аладън-Езерово, като и до днес не изключва и територията на сегашна Варна. Наистина темата е много трудна и се налага няколковариантен подход на изследване. Убеден съм, че П. Георгиев е докарал делото за  намирането на „Тъй наречената Варна близо до Одесос” до крайната му фаза и в името на България му пожелавам да го довърши с пълен успех!

 

 


                                                                                                      image

Фиг. 2

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=952178

Проф., д.и.н. Николай Овчаров:

   Отличният познавач на прабългарите доц. Павел Георгиев продължава проучването на дървеното укрепление на ранна Плиска. Той изказва една революционна идея, ревизираща утвърдени и в учебниците виждания. За него до началото на IХ в. Плиска не е столица на България. Центърът на държавата е в гъсто населения с прабългари Варненски район, докато в Плиска съществува укрепеният с дървената стена лагер. В него през определено време се събирал прабългарският елит, за да решава важни за страната въпроси. При това положение за Георгиев новооткритата кръгла сграда не е дворец, а зала за приеми, където прабългарските аристократи пирували по време на тези сборове”.

   „Каква е истината ще покаже бъдещето. Исторически факт е, че дървените съоръжения в Плиска са разрушени по време на похода на император Никифор I Геник срещу България в 811 год. С огромната си армия самоувереният василевс превзема Плиска, разграбва я и я опожарява. На връщане обаче е пресрещнат от войските на кан Крум в проходите на Стара планина и е напълно разгромен. Самият император пада убит. Така Никифор I не осъществява мечтата си да издигне град на своето име върху руините на Плиска. Това практически прави наследникът на кан Крум, Омуртаг, който гради върху останките на дървената Плиска новата каменна столица на България”.         

         28 Януари 2006; в-к „СТАНДАРТ” (Б. м. със значителни съкращения).

 

 

 

 

image 

Фиг. 3

Възможни местоположения на Преславна Варна

 

         Според мен (подредени по степента на вероятност) възможните местоположения на Първата българска столица Пеславна Варна-Плюскова са: 1 – Западна индустриална зона на гр. Варна, на 5 - 6 км. от морския бряг; 2 – с. Езерово; 3 – с. Страшимирово и 4 – гр. Девня.

 

 

 

0000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000

 




Гласувай:
2



1. devnenetz - Уважаеми колеги от Blog. bg, Ува...
08.09.2012 05:42
Уважаеми колеги от Blog.bg,
Уважаеми нерегистрирани ползватели на Blog.bg,

От три години се трудя за откриването на местонахождението на Първата столица на Аспарухова България. Извървях сложен път, разработих няколко варианта. Този е последния. Вярвам в неговата истинност. С изключение на ст. н. с. д-р П. Георгиев, нямам добри контакти с учени от българската историческа и археологическа науки, тъй като професията ми е далеч от тях. Считам, че ще бъде полезно за нашето българско дело с тази ми разработка да се запознаят и хора от науката, и блогъри, и нерегистрирани читатели. Особено важно е тя да стигне до патриотичните организации и форуми. В това отношение ми е нужна Вашата помощ.
Убеден съм, че сме пред прага на коренна промяна в писаната българска история за периода 680 – 820 год. Ако прочетете тази последна поредица от моите публикации от начало до край, се надявам да Ви убедя в това.
Ако някой от Вас пожелае да му изпратя разработката си по електронната поща, моля да ми се обади на адрес: devnenetz@gmail.com.

цитирай
2. vranata - Свидетелство старо
09.03.2017 19:55
Искам само към написаното да добавя, някъде скоро го срещнах, не помня къде точно - Учителя Дънов е казвал: "Първата столица Аспарухова била е във Варна, но историците още не го знаят." Явно го е казал отдавна, защото виждам че историците вече го знаят, но още не го вярват.
Да им помогнем тогава , вие какво ще речете ?
Аз от скоро проучвам обществото им , по свои лични причини. Намирам, че са доста досадно скарани помежду си. Не всички разбира се, но някои аз бих ги нарекъл не историци а птици грабливи с нокти напукани от жажда за слава.
Желая ви успехи във вашето търсене. Четенето на статията ми беше приятно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1193910
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031