ПРИЛОЖЕНИЯ: 

      В очертания на фиг. 1 район се намират десетки по-малки или по-големи могили, при чието конкретно оглеждане и научна преценка трябва да се отсеят и изследват само онези, които действително имат потенциала да крият в себе си, или под себе си, загадката на Омуртаг. Такава свръхисторическа могила би трябвало:

·      Да е разположена на лесно запомнящо се характерно, природно, неповторимо и с вековна трайност място, като скалист участък, завой на река, водопад, съединяване на две или повече реки в една, връх, езеро и др.п.

·      Да е разположена на място, което е описано стабилно, неизтриваемо, негоримо и неунищожимо, както колоната с надписа на кан Омуртаг. И още нещо – надписът да е ясен и точен, а не завоалиран, както е в нашия разглеждан случай.

·      Да е по нищо не отличаваща се от многото издигнати в групата могили, за да не привлича вниманието и интереса на алчни и неспиращи се пред нищо търсачи на богатства и слава.

·      Да крие дълбоко под себе си гробницата на кана, болярина или други особени и високопоставени държавни лица с оглед съхраняване на българската история за грядущите поколения.

·      Да бъде известна само на крайно тесен кръг от доверени хора, а с оглед опазването на тайната, участниците в нейната изработка и в самото погребение да бъдат избити до последния човек.

·      Да е неособено отличаваща се по височина, за да не издава високото положение на погребания в нея държавник.

·      Да не нарушава грубо или лесно забележимо звездното и геометрично разположение на групата тракийски могили, сред които или в една от които, е вмъкната.

         Съобразявайки се с горните принципни изисквания, нека разгледаме няколко произволно взети примера от маркираната по-горе Средна зона, в която основателно можем да търсим т.н. Омуртагова гробница:

Фиг. 1

Зоната, в която е вероятно да се намери могилата на Омуртаг

и влизащите в нея землища на над 10 села.

            В тази зона има поне десет могили, които представляват научен интерес. Те трябва да се огледат намясто, но е много важно да се видят предварително на следната топографска карта:

http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/index.html#section2, която би трябвало да стане „настолна” карта в компютрите на българските археолози.

         Дали досега тези могили са изследвани от археолозите и държавата, а не само от военните топографи и иманярите, аз нямам информация. Решението е отсетите интересни могили да бъдът подложени на сканиране от специалната лаборатория по археогеофизика на СУ „Св. Климент Охридски” по специално задание и държавно финансиране.

         Ако се върнем мислено 1200 години назад в Североизточна България, ще видим рядка населеност,  неподдържана пътна мрежа, много гори и реки. В северно направление ще видим само два стабилни и разработени още от римляните пътя: Марцианопол-Силистра и Провадия Силистра, които явно в по-голямата си част са се сливали един в друг. До 811 година комуникацията между Абоба и Силистра е била много слаба и трудна. Един сравнителен анализ по цитираната топографска карта показва, че наситеността с могили и кургани около пътищата от Силистра до Марцианопол и Провадия е изключително голяма. Това говори красноречиво, че в този район траките, римляните, българите и др. освен боеве и военни маневрирания са водили много интензивен за времето си мирен, стопански и търговски живот. Така че, ако търсим важните първобългарски погребения по нашите земи, трябва да ги търсим и ще ги намерим именно тук, а не някъде другаде. Може да се каже и обратното – досега не сме ги намерили, защото сме ги търсили навсякъде другаде, но не и тук, където е логичното им място.

         Няма да изпадам в повече подробности, а като илюстрация на идеята си ще посоча само три примерни обекта, които би трябвало като начало да предизвикат интереса на изследователите на разглежданата зона.

Фиг. 2

Могила срещу и близо до завоя на току-що съединената Суха река.

Фиг. 3

Южно и югозападно от с. Карапелит. Могила срещу и близо до завоя

 на току-що съединената Суха река. Височина относно терена – 5 м .

Вляво – Могила с височина 2 м.

Фиг. 4

В землището около с. Карапелит.

Фиг. 5

В землището около с. Орляк.

Фиг. 6

Снимка: Silistra dnes.com.

100-годишният дъб, под който според проф. дин. Г.Атанасов се намира

 Всеславният дом на Омуртаг в крайдунавския парк на Силистра.

         При добро желание българската държава (или поне иманярите!) могат да сканират всички могили и кургани от района ограден от селата: Полковник Савово-Жегларци-Орляк-Бенковски-Самуилово-Миладиновци-Полковник Иваново-Дряновец-Фелдфебел Дянково. Ако това се стори, ще може да се каже, че сме изпълнили своя патриотичен дълг.

         Може би дълбоко под някоя от тях, или в някоя от тях, се крие най-секретният и възможен за намиране ключ към историята на т.н. Първа Българска Държава?!...

         По-обширна и няколковариантна информация може да се намери в моя блог http://devnenetz.blog.bg/.

1. 06. 2012 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев.

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888