ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ)

Досегашните дирения на фиксираната от Кан Омуртаг, но покрита от 1200-годишен исторически мрак могила с гробница-склеп под нея, не са довели до положителен резултат. Може да се изтъкнат много причини за неуспеха при решаването на тази наистина трудна, но с фундаментално значение за историята ни задача, като: оскъдност и неконкретност на насочващите изходни данни; съзнателно авторско завоалиране на тайната съдържаща се в надписа; отделени от третата ни българска държава недостатъчни средства за откриване на могилата; липса на категорична държавна и общобългарска воля за решаване на загадката на Омуртаг; търсене другаде, а не там, където са важните български погребения през първите 100 – 120 години от създаването на Долнодунавска България и др.п.

Тъй като писането и разсъждаването в блога не струва на държавата и един лев, ще си позволя да спомена някои мои по-нови виждания по тази тема. На първо място, търсейки омуртаговата могила, предлагам да се освободим от тежките плисковски вериги, които сковават свободата на мисловния ни процес по разглеждания въпрос. Нека приемем условно, че до 811 година Плиска е носела друго някакво име и че през този период не е била столица на България. Наистина е изключено Кан Аспарух и бойците му още щом са слезли от запенените си от боевете коне и още създали не създали държава, да са запретнали ръкави и като в романтично-патриотичен филм да са започнали веднага огромното и от нулата строителство на белокаменна Абоба-Плиска. Нормалната логика, а и добре известни исторически податки, сочат за два опорни пункта на новонастанените южно от Дунав българи – Дръстър и Плюска град. Наистина тогава не е имало по-удобни и по-лесни за бързо частично възстановяване и ползване крепости освен тези две – Дръстър и Марцианопол.

Нека приемем, че споменатият в надписа на Омуртаг Стар дом (за столица през първите сто години едва ли може да се говори) е бил при Варна-Плюска град (днес град Девня, Варненска област). Като че ли вече е оформено общото становище, че омуртаговият нов Преславен придунавски български дом е бил или в крайдунавския парк на Силистра, или в островната крепост Пъкуюл луй Соаре на 14-15 километра източно от Силистра. При тази изходна постановка, нека да видим какви са разстоянията между тези два придунавски обекта и Стария преславен дом в Девня и къде можем да търсим онова Средно място, в което се крие тази тъй мистериозна могила.

По въздуха разстоянието от центъра на Девня до силистренския крайдунавски парк е точно 102,6 километра, а това до цитираната във втория вариант крепост – 100,9 километра. Тези две разстояния пасват много добре на цитираните в надписа два пъти по 20 000 разтега. За да сме коректни, трябва да кажем, че кашата с различията в дължините на един разтег (гръцка оргия, сажен) е много голяма. За въпросния исторически период е известно, че далеч не може да се говори за тогавашна стабилност и международна унифицираност на мерните единици. По тази причина всеки сегашен автор си избира един от многото варианти за дължина на разтега (оргията, сажена), натъкмява предполагаемите местонахождения на стария и новия преславни домове, намира по картата средната точка и започва да си мисли, че е открил отговора на дадената от Кан Омуртаг загадка. То, като че ли, и не може да се постъпи по друг начин.

Така ще направя и аз, и то не за първи път. Мисля, че това не е кой знае какво прегрешение, защото тази тема отдавна е извън полето на науката и се е превърнала в задача на тотализатора, ясновидството и шарлатанството. Фактът, че ще се създаде още едно предположение, с нищо на накърнява авторитета на когото и да било. Идеята за търсене на решение по тази изпуснала историческото си време важна и свръхнационална задача е не само благородна, а въпрос на национална чест, каквато не виждам вече да имаме.

И така, който се е запознал с последните ми пубикации, е разбрал опорните точки и доводи за Девненския Варна-Плюска град. Те не са изсмукани от пръстите на д-р П.Георгиев, а имат немалко доводи и обосновки, които могат да се прочетат в статията му СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ – ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ОНОМАСТИЧНИ ДАННИ. . С негово разрешение същата е публикувана и може да се прочете в моя блог:

http://devnenetz.blog.bg/history/2011/08/26/stolicata-na-asparuhova-bylgariia-i-chast.808652.

За днешния румънски остров с ранно-българската крепост има много научни публикации и предположения, че именно там е бил новият Преславен дом на Омуртаг. За това пък, че същият този дом е бил не там, а на територията на самия град Силистра, също е писано много. В своя брой от 23.05.2012 год. вестник „Труд” публикува статията „Хански палат под стар дъб”, в която се цитира предположението на директора на силистренския археологически музей проф. дин. Г.Атанасов, че този нов Преславен дом на Омуртаг се намира в крайдунавския парк на града под един 100-годишен дъб. Дано това твърдение са докаже.
Но нека преди да се насочим към картния материал да отделим малко по-голямо внимание на споменатата измерителна система от онова време, за която освен всичко друго няма и добра информация. Желаещите да повишат знанията си по нея могат да прочетат що годе намиращите се материали по теорията за мерните единици разтег, оргия, сажен, лакът и др. от този род тук:

1.http://mer.kakras.ru/.

2. http://probujdenie.ucoz.net/publ/belaja_rasa/pishha_ra/starinnye_russkie_mery_dliny/10-1-0-62.

3. Български народни мерки. Уикипедия – чрез търсачката.

Из български народни мерки: „За измерване на особено големи разстояния се служи с понятието ход (човешки или конски), взет във времето. Например „Един ден ход“, „Два дни с кон“ и т. н. Обикновено под разстояние от „един ден ход“ се разбират около 30 км, а когато е упоменато, че е конски ход, разстоянието се удвоява (т. е. „Един ден с кон“ = около 60 км)”.

Всеки, който се запознае с материалите съдържащи се в току що посочените сайтове, ще разбере, че указаните в Омуртаговия надпис разстояния могат да се тълкуват и изчисляват по най-различни начини. Въпреки това, ние трябва да се ориентираме към по-високите стойности на разтега, оргията или сажена, защото става дума за размери не на сгради и други дребни обекти, а за разстояния между отдалечени един от друг външни географски обекти. Освен това дължината на разтега трябва да бъде такава, че при 40 000 броя да покрива разстоянията от Плиска или Девня до Дунав-Силистра, а не да стига до средите на същите.

От богатия „асортимент” на големини на мерната единица разгег (оргия,сажен) аз се спирам на Великия (големия) кос разтег (оргия, сажен), който е равен на 249,5 см. Най-вероятно и този ми избор ще бъде грешен, но такъв ще бъде и е всеки друг. Въпреки това, аз се надявам, че изборът ми е правилен и дава възможност да продължа разсъжденията си по-нататък. Ето каква е същността на Великия (големия) кос сажен, който много пъти се употребява от нас, без да имаме нужната яснота и знания за него:

Фиг. 1

Малък, Махов и Велик (голям) сажен (гр. оргия, разтег).

Както беше казано по-горе, разстоянието по въздушна линия от Девня до двете вероятни места на Новия преславен български дом е: до парка в Силистра измерено в права линия по картата – около 102,6 км., а това от Девня до крепостта Пъкуюл луй Соаре – около 100,9 км. Като разделим тези 100 000 метра на 249,5 см. се получават 40 000 Велики (големи) коси разтега. Разликата е пренебрежимо малка, като се има в предвид, че постигнатата по онова време точност на замерванията и изчисленията при съществуващия неравен терен едва ли е била толкова стриктна. Пък и Омуртаг не е надписвал машинен чертеж, та да не си е позволил определени геометрични отклонения по разположението на визираните обекти или стойностни закръгления на двете несъвсем точни, а сигурно закръглени и загадъчни числа.