Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2012 15:06 - 9. б. ОЩЕ ЗА ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 4178 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 22.05.2012 04:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

- Продължение -
 

 

image

 

Фиг. 5

 

Вдясно – запазената  от хилядолетия половина от Главния римски (?) мост

над река Девненска. Същият днес не съществува. Снимка С. Радев.

 

         Много е трудно да се докаже по тази малка снимка, че видната дясна част на каменния мост е още от  римско време. Едва ли той е бил построен след 24 април 1829 година, защото на тази дата специалният руски пратеник Виктор Тепляков в писмо от Девня пише до брат си Ал. Гр. Тепляков:

         Прежде всего пустились мы взглянуть на древнюю мраморную плиту, брошенную, по словамъ полковника Е., позади здешняго лагеря. Галопируя въ этомъ намереніи, переехали мы быструю речку Девно по каменному, довольно красивому мосту, ведущему на дорогу въ Праводы, и проскакавъ сажень 200 прямо по сему направленію, свернули потомъ несколько вправо. Черезъ минуту небольшой полуизсякшій фонтанъ представился вдругъ моимъ взорамъ.  За повече подробности:

         http://devnenetz.blog.bg/history/2011/11/27/15-viktor-tepliakov-pisima-iz-bolgarii.857520.

 

         Тази малка снимка трябва да се разгледа по-подробно от компетентните специалисти, които да преценят дали мостът не е от римско време. От К. Иречек се знае, че девненци са му разказали как след голям пороен дъжд част от каменния мост е била завлечена от буйния порой и снимката показва това. Аз от дете си спомням моста в този показан на снимката вид и състояние. След тези разяснения не остава нищо друго освен да се заключи, че рекадевненският каменен мост (т.н. Главен мост или Хански мост) е бил построен или по римско време или през турското робство преди1829 година. Може би този мост е отнесъл със себе си големи тайни от световната и българската история.

         Вълшебният извор Хавуза и Музеят на мозайките са лицето на девненската история, култура и природа, но според мен пет важни задачи* представляват особен интерес:

         Да се дискутира на научно ниво дали е възможно името Барнас-Барна-Варна да е наистина пренесено чрез Библията от Кадеш-Барнеа върху извора Башгьоз-Окото. Ако това е така, да се каже веднъж завинаги, че Тъй наречената Варна е била на територията на Марцианопол с всички произтичащи от това за историята ни последствия.

         Да се допроучат и реставрират римският Амфитеатър и крепостната му стена, за които има данни, че са възстановявани и през времето на българската държава.

         Да се обработят събраните в Музея на мозайките видео и други материали свързани с каптирането на последния извор Дипсиза. Тогава суматохата и напрежението по срочното му приключване с цел увеличаване на дебита на девненската питейна вода за бурно растящия град Варна бяха огромни и на практика се пропусна завинаги сериозното археологическо проучване и документиране на този двууст извор. А той, заедно със съседните императорска баня** и възстановения от българите Малък Хисар, е още едно голямо и неопровержимо историческо доказателство, че тук е била столицата Варна (вж. П.Георгиев). Дано доживеем до деня, когато нашата телевизия ще покаже и разкаже на народа ни красотата, историята и същността на девненските извори. Там, на дъното на каптирания извор Дипсиза, при добро вътрешно осветяване, могат да се заснемат и покажат подредените архитектурни елементи от тази историческа баня, в която са се къпали императори, императрици, големи завоеватели, наши канове, турски паши, руски и английски генерали, графове и лордове.

         Да се разкрие и експонира по подходящ начин поне 200-метров участък от мощната марцианополска крепостна стена, която в голям участък се подава на нивото на терена.

         Да се усилят наблюдението и охраната над римския Амфитеатър и те да достигнат поне степента на строгоохраняваната вододайна зона на Девненските извори.

 

         Вероятността девненска Барна-Варна да е превзета и доунищожена от Никифор I Геник на 22 и 24 юли 811 година и след това да е изоставена от българската държава, е голяма. Може би едва след 811 година наша столица е станала Абоба-Плиска.

 

         * За постигането на тези цели може да бъде привлечена девненската промишленост и особено италианската циментова фирма, която започва голямо разширение. Стига да има ръководители, които наистина са на местата си.

            ** Ето какво още е написал специалният руски пратеник В. Тепляков до своя брат в цитираното по-горе писмо:         

            Переѣхавъ мостъ, мы поворотили влѣво и потомъ пустились прямо по берегу къ возвышавшимся передъ нами громадамъ. Каменныя плотины 24-хъ водяныхъ мельницъ (теперь разрушенныхъ); ропотъ и алмазное сверканье воды, перелетавшей черезъ верхи сихъ изувѣченныхъ преградъ, обратили на себя сначала все мое вниманіе. Потомъ, доѣхавъ до послѣдней изъ сихъ плотинъ, я вдругъ увидѣлъ передъ собою на легкой покатости небольшой, но прекрасный водопадъ, бѣгущій посреди пролома двухъ каменныхъ стѣнъ, поросшихъ мхомъ и осѣненныхъ ивами, тополями, орѣховыми и шелковичными деревьями. Мраморная купальня, устроенная продолговатымъ усѣченнымъ пятіугольникомъ, и довольно живо напоминающая о роскошныхъ купальняхъ-римскихъ, служитъ обширнымъ бассейномъ водѣ, прегражденной мельничными плотинами. Съ глухимъ однообразнымъ шумомъ, рвется она изъ переполненнаго резервуара, и пѣнясь по мраморнымъ уступамъ его, бѣжитъ подобно клокочущему на огнѣ серебру, внизъ къ своему источнику. По увѣренію полковника Е., глубиною этотъ резервуаръ не менѣе сажени, и между тѣмъ, набѣгающая въ него вода столь прозрачна, что вы очень ясно видите мраморное дно бассейна. Увѣряютъ, что вода сія врачевала многіе тяжкіе недуги, дѣйствуя подобно минеральной на больныхъ, ввѣрявшихся ея цѣлительному могуществу. Это сказаніе должно быть не безъ нѣкотораго правдоподобія, судя по теплой температурѣ воды и пузырькамъ, вскакивающимъ на поверхности ключа, который самъ собою бьетъ почти на аршинъ вверхъ посреди одного изъ рукавовъ рѣки, не вдалекѣ отъ сего мѣста. За всѣмъ тѣмъ, въ химизмѣ воды, ни вкусъ, ни обоняніе не ощущаютъ частицъ минеральныхъ.

 

            А може да се допълни с чиста съвест, че мисията на В. Тепляков наистина е била „специална”. На изпроводяк от Одеса той е получил на ръка „специални” пари, „специално” пълномощно и „специален” инструктаж как да издири и отмъкне от нашата територия ценни археологически паметници, които вероятно и до днес красят музея на „братска” Одеса. Това той сторил през пролетта и лятото на 1829 година, когато руските войски на фелдмаршал Дибич Балкански подготвяли „освобождаването” на нашите земи от 150 000 „самоорганизирано” преселили се по-късно към Матушка Русь чистокръвни и трудолюбиви българи-християни. В. Тепляков е може би първият що-годе запознат с археологията човек стъпил по нашите земи и му прави чест, че е оставил за идните поколения писмата си, в които се крият доста интересни неща. Те могат да се прочетат в моя блог:

http://devnenetz.blog.bg/history/2011/11/20/1829-god-varna-devnia-i-provadiia-prez-pogleda-na-specialnii.853584.

 

 

6. 06. 2012 год., Гергьовден, Ден на храбростта и Празник на Българската Армия.

Гр. Варна.




Гласувай:
2



1. ka4ak - Здравей Драгия!
09.05.2012 18:47
Смятам,че като съвременник на тази снимка,може съвсем спокойно и аргументирано,да заведеш компетентни и ентусиазирани сънародници,които да извадят от реката камък,които може да бъде датиран,кога е обработен!!!:)))
Приятна вечер!:)))
цитирай
2. devnenetz - Идеята е добра, но някъде между 1950 ...
09.05.2012 19:48
Идеята е добра, но някъде между 1950 - 1955 год. той беше съборен и на мястото му беше построен нов стоманобетонен мост, по който вървеше големият автопоток по пътя София - Варна преди изграждането на магистрала "Хемус".
цитирай
3. ka4ak - Времето оставя следи!!!
10.05.2012 00:27
А,невъзможни неща няма!!!
Просто с моя опит,те съветвам,как бих постъпил,защото има една поговорка"ОКО ДА ВИДИ,РЪКА ДА ПИПНЕ",а аз си вярвам на поговорките и приказките,например,за НЕВОЛЯТА!!!:)))
цитирай
4. andorey - римски мост
15.05.2012 16:05
Мостът от снимката прилича на римски, защото е равен, хоризонтален. Това е характерно за римските мостове. За разлика от тях османските мостове обикновено са дъговидни, т.е. извити. Така че мостът по скоро е римски.
цитирай
5. devnenetz - За andorey
04.06.2012 14:19
И аз искам да мисля, че мостът е от римско време, но... Като се увеличи снимката, се виждат такива сложни и красиви каменни елементи, че ме съмнява те да са от турско строителство. Интересното е, че през този мост са минали 12 руско-турски войни и не са го взривили нито руснаците, нито турците, а го е съборила природната стихия.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194039
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031