Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2012 09:47 - 9. а. ОЩЕ ЗА ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 4060 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 27.05.2012 08:37


СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ

 

(ДЕВНЕНСКАТА ВАРНА)

 

инж. Драгия Драгиев

 

         В предходните си текстове цитирах научните публикации, с които преди години ст.н.с. д-р Павел Георгиев издигна и аргументира хипотезата си, че столицата на Аспарухова България се е намирала на територията на Община Девня в продължение на първите 100-130 години от нейното създаване. Заедно с това той разви и идеята си, че през 811 година Никифор I Геник е превзел и опустошил аула на Крум, който е бил не в Абоба, а на девненска територия. Тези смели виждания на автора са много трудни за доказване, но ако един ден се изясни окончателно въпросът за местоположението на Тъй наречената Варна, ще се открие съвсем друг поглед върху тях.

          Опирайки се основно на онези по-важни заключения и предположения на П.Георгиев, които възприемам като твърде вероятни, ще вложа към тях и свои виждания и допълнения. Те, с някои изключения, са почти бездоказателствени и хипотетични. Въпреки това ще направя опит за доразвиване на идеите на този автор, като разчитам както на научните му позовавания, така и на собствените си познания върху природно-географските дадености на Девненския район, в който съм се родил, живял и работил.

 

88888888888888888888888888888888888888888888

        

         В българската история и археология отдавна витае нееретичната вече идея, че Аспарух е настанил главния си новодържавен център не в Абоба-Плиска, не някъде другаде, а при мистериозната „Тъй наречена Варна”, която се намирала на границата между Тракия и Долна Мизия. В сегашния Девненски район тази граница по същество е била и граница между землищата на градовете Одесос и Марцианопол. Доказано е, че тя е минавала източно от покрайнините на втория, но по-късно (в разлеждания от мен период от време) по хребета на възвишенията между с. Кипра и кв. „Повеляново” на град Девня.

         В предходните си материали обосновах идеята си, че още преди Аспарух и българите да се появят и настанят на  девненска територия, други запознати с библията племена отдавна са „кръстили” района на Девненските извори с библейското име Барнас-Барна, което вече било широко известно в евро-азиатската част на света. Заварените от Аспарух славяни вече са изговаряли онова измъчено еврейско име-прототип Барнеа-Барна като Варна. Както вече се видя в по-предните ми текстове, в по-късни времена те вече са го изговаряли и записвали на стараславянски (старобългарски!) език като Кбдисъ-варни́. Това име Барна-Варна- Варни́ не е било нещо ново и за българите, защото през последните векове преди Аспарух, сражавайки се многократно с ромеите, те са преминавали от тук; лагерували са и са пиели вода от това  наречено днес Девненско, вълшебно, природно и най-важното по тогавашните разбирания и обяснения – създадено от бога, библейско чудо. Разрушеният град Марцианопол и неговите вълшебни извори са били главен ориентир и една от главните достигнати цели на историческия преход и поход на Аспарух, войската и племето му. В редиците на последните Библията, Моисей и случаят със скалата и водата в пустинята при Кадеш-Барнеа не са били никаква новост или тайна. Напротив – те са били в умовете, в сърцата и на устата им.

         При достигането и превземането на Марцианопол с големи боеве, Аспарух е създал Плюска граD на 5 километра югоизточно от него. Този нов град не е бил каменен, а от лагерен тип. В него са разпънали шатрите си ръководното и командно ядро на доведените по тези места българи и севери и най-вече техните  въоръжени сили. Още в първите години, чрез труда на византийските пленници, българите са възстановили претория (Малкия Хисар) на Марцианопол за главна квартира на държавното и военното ръководства. В по-запазените постройки на бившия Марцианопол са били настанени български военни части и така се е оформил един солидно укрепен силов и представителен център на новосъздадената държава. Наименували са го Варна, защото от далечни времена цялата заета от изворите вододайна местност била наричана на различни езици Барнас-Барна-Варна. Около сегашна Девня и до днес се знаят и виждат останки от стари, непроучени села при Райковата чешма, при Фронтовашката чешма (където са били и девташларите), при Маркозанската чешма, при Каровча, при с. Разделна, при с. Тръстиково, при с. Манастир и др. В землището на с. Кипра необяснено и до ден днешен има местност с многозначителното име Аланите. Така девненската Варна била оградена от цяла поредица аванпостове и поне осем наблюдателници по върховете на околните височини, които във всеки един момент са можели да запалят и са запалвали сигналните огньове за възникнали опасности откъм Одесос, Балкана или от всички други азимути. Казано накратко, в сегашната девненска низина се създали два важни центъра – Варна и Плюска град. Те са били строго наблюдавани и охранявани; били са свързани така здраво помежду си, както са свързани главата и сърцето на един човек. Но за Плюска граD, за Емирлери (с. Марково, с. Повеляново), Караагач софулар (с. Тръстиково) и Манастир ще стане дума по-нататък.

         Местата на началната Варна и първия поддунавски Плюска граD се виждат на фиг. 1:

 

 

image

 

Фиг. 1

 

Варна – Район на Девненските извори.

Плюска ГраD.

 

            На тази карта (от 1910 год. http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/3felmeres.htm), се виждат селата Девня, Манастир, Падина, Гебеджа, Повеляново(Emirler) и др. Виждат се Девня дере (река Девненска) и от юг – крайната част на река Провадийска. В резултат на диренията ми се оказа, че освен другите си имена като Партенопол, Потамос, Девина, Кара дере и т.н., река Девненска и до ден днешен е позната под името Хамам дере по горното си течение в района на община Суворово. Това име и днес се среща в официални суворовски документи и означава, че в миналото хората са си правели бани (къпели са се) по протежението на самата река. Чак сега ми стана ясно защо в Девненския район има местност с имена Балнъка и Балнъшката драка, а в селата Чернево и Кипра изговарят същите като Банлъка и Банлъшката драка. Като кореняк девненец и като дългогодишен селскоктопански деец познаващ прекрасно района, аз смятах, че ние, девненци, изговаряме правилно думата Балнъка, но се оказва, че не ние сме били правите. Спирам се подробно на правилното име Банлъка (произход от думата баня), защото то има голяма връзка с историята ни. При проучвателното посещениe на К. Шкорпил в село Девня, девненци са замазвали по своему изговора на тази дума, и той я е възприел, записал и изтълкувал като свързана с древнобългарската Балк(х), и подобните й Балык, Балък, Балик и др. Това е дало повод на П.Георгиев да се порови, потруди и развие цял раздел в своите разработки посветен на тази дума. Така той е стигнал до идеята за някакъв Аспарухов български град Балк/Балик, който евентуално се е намирал североизточно от изворите и т.н., което при това ми разяснение явно не е така и би трябвало да отпадне. Ето съвсем кратък цитат от намираща се в интернет общинска поръчка на възложителя – Община Суворово:

         Наименование на поръчката, дадено от възложителя: Корекция на р. Девненска в участъка „Хамам дере" в регулацията на гр. Суворово".

         Известно е, но ще повторя още един път, че имената на днешния град Девня и на река Девненска са имали десетки вариации. Казано накратко те са предшествани от: Партенопол, Потамос, Марцианопол, Девина, Барна, Варна, Дефне дере, Девне дере, Кара дере, Дефне (тур. Залив), Река Дефне, Девне, Река Девне и най-накрая – Девненска река и Девня.

         Но нека сега отделя малко по-голямо внимание на Варна (Девненските извори).

 

         Очертаният на фиг. 1 със син правоъгълник район на Варна (Девненските извори) се намира северно от магистрала Хемус и достига до девненския Голям Кайрак. От хилядолетия през 30 бездънни земни гърла, по божията воля и досущ като описаната в библията Кадеш-Барнеа, тук са извирали и извират около и над 3 000 литра вода в секунда. В продължение на стотици години мощността на събиращите се в река Девненска водни потоци и зиме, и лете, се е използвала за задвижване на десетки по-малки или по-големи воденици, които смилали житото и фуражното зърно на един голям район от сегашните Варненска и Добричка области. Тук е имало ютени и конопени фабрики, произвеждани са конопени въжета, бира, риба и олио. Днес, с изключение на Вълшебния красавец Хавуза, големите извори са каптирани и основната част от водата им отива за снабдяването на Варна и Девня с питейна вода, а така също и за нуждите на девненската тежка промишленост. Старата и новата технически документации по каптирането на изворите сигурно са запазени и биха могли да „разкажат” интересни неща на българските археолози.

         Сега свободните количества вода изтичат в езерото, а по времето на социализма голяма част от тях се използваха за пълнене на язовира при село Тръстиково и за напояване на над 40 000 декара земя от общините Девня, Провадия и Аврен. Днес напояването  на същите е ликвидирано на 100 % нещо, от което само можем да се срамуваме, защото вече ги няма огромните зеленукови и овощни градини, няма ги царевичните блокове, от които се получаваха по над един тон зърно от декар. Ликвидирани са поливните люцерни, няма ги кравефермите, свинефермите, птицефермите и овцефермите. Днес има страшна безработица в района; народът ни се храни с вносни зеленчуци, млека, меса и други селскостопански продукти и боклуци, а поне 20 -25 % от хората крадат или протягат както никога досега, просешка ръка, за да изхранват децата си. Така и само така се затрива една държава. За съжаление това е разрушената наша държава, която за наш срам и позор ние ще оставим на внуците си.

         Съзнателно не се спирам на описанието на девненските местности, мекия климат, наличието на много строителен манериал (варовик), хубавата земя, огромната и богата паша за животните, горите, дървения материал, тръстиката, рибата, раците, охльовите и другите необходими за живота на хората и добитъка неща.

Освен всички тях има още едно много голямо и шроко известно предимство – Марцианопол (Варна) се е намирал на важен стратегически кръстопът. А това винаги е играло важна роля при определянето и разполагането на Средеца на една нова държава.

         Основателно би се задал въпросът: Щом българите се установили при Марцианопол, защо византийските хронисти не споменават неговото име, а пишат «Тъй нареченатаВарна»?!... Естествено е, че аз не мога да отговаря на него, но все пак като българин имам някакво мнение:

          Ами защото на византийците, които са били по-големи националисти и шовинисти от нас, им било много криво, че са допуснали „варварина” Аспарух да ги победи, да основе държава върху тяхна територия и на всичкото отгоре – да му плащат и ежегоден данък… Как да пишат „Българите се установили при превзетия от тях с бой Марцианопол”?... Града, който е бил средището и гордостта на Долна Мизия… Пък са се и надявали до 1 - 2 години да изхвърлят мръсните въшки (българите) обратно зад Дунава… Що им е било нужно да увековечават своя позор?!...

 

image

 

Фиг. 2

 

Местоположение на осн. част на Девненските извори. Сн. Др. Драгиев.

Зад тях – италианската фирма ItalcementiDevnya Cement.

Със синята стрелка: Местоположение на извор ВАРНА (Башгьоз - Окото).

По възвишението между село Кипра (вляво) и кв. „Повеляново” (вдясно)

 е минавала границата между Тракия и Долна Мизия.

 

 

image

 

Фиг. 3

 

            Със син цвят – някои от основните изворни зони. С една червена точка – зоната на извор Варна (Башгьоз – Окото) и извор Халкалията. С две червени точки – зоната на изворите при Адата. С три червени точки – зоната на Вълшебвия извор Хавуза и извор Лудетината. С четири червени точки – зоната на извор Дипсиза (Бездънния, Марциана). С една лилава точка – зоната  на Римския Амфитеатър (Преториум на Марцианопол и Дворец-Хисар на Кан Аспарух и след него).

 

            Тук искам да подчертая дебело, за да се знае и помни, че водата на най-северно находящия се извор Башгьоз-Окото, досущ като при библейския Кадеш-Барнеа, извираше като божествен фонтан (с височина на изригващата благодатна струя около един метър) от процепа на южната скала на Големия кайрак и се стичаше от високото в езерото си. Това е голямата и абсолютна смислова и природна прилика и причина библейското име Барнеа ВАРНИ да се пренесе от синайската пустиня и да се вкорени на девненска земя, а после – с течение на вековете, да се пренесе и като абсолютно същото име на първобългарския команден център БАРНАС-ВАРНАС в претория-Хисар на разрушения и частично възстановен от българите Марцианопол. Също така постепенно да се пренесе като име и върху река Девненска, а по-късно и върху река Провадийска. Видно е от много на брой стари карти, че като са минали десетки и стотици години и всички езера от с. Разделна до залива при Одесос, а най-накрая и този голям морски залив, са започнали освен девненското си име да носят и името Варна. Дошло времето на упадъка на Варна-Марцианопол и възхода на Одесос, и последният е станал град Варна. Това се случило чак около X XI век. Случило се не с някакъв държавен указ или декрет, а чрез писанията, устните разкази и рисунките на хронографи, военни, географи, търговци и пътешественици, които знаели едно и също – река Провадийска е Варна, езерата са Варна, късата рекичка между езерото и морския залив е Варна, морският залив е Варна… И така бившият и възраждащ се Одесос станал Варна… И до днес улицата от гара Варна към крайезерния път носи името Девня. Преди години малката къса рекичка между Варненския залив и езерото също се е казвала и Девня.

         Днешна Варна носи Библейско име и за това си име, а и за голяма част от водата, която пие, трябва да благодари на Девня! А Девня трябва да се гордее и помни стъпките на онзи, който забил меча си в Девненската земя и казал: Тук ще бъде България!

         Подписването на мирния договор между Аспарух и византийците, с който е призната държавата ни България, е станало в Девня, а не в катакомбите на Одесос – едно бездоказателствено твърдение досущ като моето.

         Аспарух е бил и е признат от всички велик българин! Имал много титли и имена, но хората го запомнили като Исперих!... Аспарух… Създателя на България…

         Де да имахме сега поне един такъв държавник!?...

 

 

image

 

Фиг. 4

 

Така в Амфитеатъра  се въргаляха и въргалят паметниците на римската и българската истории.

 

            Известно е, че около 765 година във Варна (а не в разрушения Одесос!) е бил убит от собствените си роби избягалият от създавания по това време алтернативен държавен център в Абобското поле „архонт” Кампаган. Жалко е, че до нас са достигнали толкова малко сведения за тогавашна Варна, която е била Средеца на държавата ни. Ако сега се знаеше повече за тази първа Варна, историята ни за първите 100-130 години щеше да бъде значително по-друга.

 

Следва продължение

 

 

6. 06. 2012 год., Гергьовден, Ден на храбростта и Празник на Българската Армия.

Гр. Варна.




Гласувай:
3
0



1. andorey - Названието Варна
15.05.2012 16:53
Мислил съм върху произхода на името "Варна". Стигнах до извода, че то е действително е свързано с вода и извори, но с извор топла, минерална вода. И още по-точно гореща вода... Защото "варм" означава "топъл" "горещ" и на немски и на английски и на много други езици. Warm - warm - варна . От същия произход е и думата Герм-герман - пак със значение топъл, горещ, а имаме и дума "герме". Така че название варн-герм - "варна" ни подсказва наличие на горещи минерални извори. Такъв ли е изворът Башгьоз?
цитирай
2. kagami5 - С вода е свързано ''Варуна'', а не ...
23.05.2012 21:38
С вода е свързано ''Варуна'', а не Варна ( санскрит), съществува и бог на водите''Варуна''. ''Варна''е дума в санскрит с много значения, най-популярно от които е ''боя'', ''цвят'', ''пигмент''? Варна наистина крие много тайни, наслоени в хилядолетната и история.
цитирай
3. devnenetz - За andorey
04.06.2012 14:08
Водата от девненските извори не е минерална. Температурата й е една и съща и зиме, и лете, а дебитът - постоянен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790249
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829