Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04.2012 02:14 - 6. ОЩЕ ЗА ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 1627 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2012 10:08



       6. ЗА ИМЕТО BARNEA – БАРНЕА  И ПОЯВАТА МУ ПРИ МАРЦИАНПОЛ

 

         В предходната част № 4 Кадеш-Барнеа (קָדֵשׁ בַּרְנֵעַ, или Кадес-Варни) вече се спрях на първата писмена фиксация на БарнеаВарни не къде да е, а в Библията!

         Според мен, от всички досегашни изследвания и публикации относно първата поява на името Barnea

Барнеа по нашите земи, най-голям интерес представляват значителните на брой и големи (по обем и доказателства) трудове и хипотези на ст.н.с. д-р Павел Георгиев. В тях той залага (за първи път!!!) идеята, че така нужното на историята ни ключово доказателство за местоположението на „Тъй наречената Варна” трябва да се търси в град Марцианопол (днешна Девня). На 26. 08. 2011 год., със съгласието на автора П. Георгиев, публикувах в блога си на четири части неговата обширна научна статия Столицата на Аспарухова България – писмени извори и ономастични данни. Всеки, който я прочете внимателно, ще се запознае най-подробно и с обобщението, и с хипотезите на автора, по разглеждания въпрос. Засега в интернетното пространство това може да стане само от тук: http://devnenetz.blog.bg/history/2011/08/26/stolicata-na-asparuhova-bylgariia-i-chast.808652. Имащите достъп до библиотеките на страната може да ползват неговите публикации: За столицата на Аспарухова България, Исторически преглед, 2002, 5-6, 208-22, както и изследванията на същия автор: Varna Historica et Protobulgarica. Опит за характеристика и „Култура Варна” през VIVIII век в контекста на общоевропейския модел за преход от античност към средновековие.

            Не е уместно, пък не ми е и по силите, да преразказвам, анализирам или оценявам този голям научно-изследователски труд на П.Георгиев. В него има твърдения и изводи за неочаквани, коренни и трудносмилаеми за науката ни обрати в досегашната натъкмена история за първите 130 години от съществуването на Долнодунавска България. Ще спомена само два от тях – че Плиска не е била столица на България до края на VIII век и че през 811 год. Никифор Геник е превзел Девненския аул на Крум, а не Плиска.

         Първата статия се намира в моя блог, а аз ще си позволя да препубликувам в следващия материал само нейното резюме. За незапознатите ще посоча, че ст. н. с. д -р Павел Георгиев е директор на шуменския филиал на НАИМ – София. Разполагам с десетина други негови публикации и чрез електронната си поща бих предоставил някои от тях на онзи, който искрено пожелае това. Съжалявам, че другите две крайно интересни и органично свързани с първата научни статии на П. Георгиев (освен горепосочената от мен) не се намират в интернет и поради това са слабо познати на ентусиастите-неспециалисти по археология и история, към които принадлежа и аз. От това непознаване губят изследователите-краеведи от варненско-девненския и провадийския райони. Губи и цяла България. Няма да се спирам на изложените в статиите безбройни и несрещано интересни търсения, доказателства, изводи и хипотези на П. Георгиев. В опита си да проследя появата и началния път път на „размножаването” на името Barnea Барнеа в света и по-конкретно в нашия варненски край, само ще заостря повторно вниманието на читателя, че в цитираните по-горе три широкообхватни статии П. Георгиев се стреми да обоснове хипотезата си, че името Барна-Варна се е появило при нас за пръв път в Марцианопол (сегашна Девня). Търсейки произхода на името Варна, той разглежда предположенията, че „вар”, „варовик”, „кипяща вода”, „минерален извор”, „жилище”, „лагер”, „номадски стан”, „вран”, „кара и мн.др.п. стоят в основата и смисъла му. Заедно с това той прави немалко на брой оригинални лични хипотези, които са твърде логични, предостатъчно подробно и научно аргументирани. За голямо съжаление, като че ли засега същите са пренебрегнати от нашите учени. А от това, че нашата наука ги е подценила, загубата на време е огромна.  

         Тук е безсмислено да оспорвам или потвърждавам тезите и твърденията на П. Георгиев, защото моята цел и моята задача са насочени на базата на голяма част от тях да развия своя, нова допълнителна идея или хипотеза за произхода и перипетиите свързани с появата на името Barnea-Барна-Варна при Марцианопол, както и да предположа начина на постепенното (през вековете) прехвърляне на името Варна върху три реки, върху три езера, върху един наш голям морски залив и най-накрая – върху един град! И как този град, именувал се някога Одесос, станал Варна. Онзи Одесос, който някога е бил само един исторически съсед на великата „Тъй наречена Варна”… Да… Тъй знаковата за нас българите Велика Варна! А не днешна голяма Варна, за която само си мислим, че знаем почти всичко, но явно не и всичко… Поне що се отнася до името й.

            Склонен съм и подкрепям хипотезата на П. Георгиев, че на територията на Аспарухова България името Barnea Барнеа се е пръкнало в Марцианопол, но не желаейки обременяване на материала, сега тук няма да обосновавам подкрепата или отделните си несъгласия към него. Желанието ми е да направя едно съществено доразвитие на идеята на автора, с когото имам честта да се познавам.

         Смятам, че от появата на ключовото за историята ни име Варна, вероятно са изминали от 1500 1900, а може би и доста повече години. Кой знае защо в латинските и гръцките извори за българската история не се намира как и кога е било лепнато това мистериозно по произхода си име върху бившия град Одесос?… В контекста на изложените от П. Георгиев в статията му Столицата на Аспарухова България – писмени извори и ономастични данни, аз допускам, че е напълно възможно, а и най-вероятно, името Barnas да е било заварено и прието от славяните и Аспаруховите Българи, които са го изговаряли като Varnas. Вероятно то е било пославянчено от Барнас на Варнас, а от там и на Варна, но досега никой не е намерил логично и убедително обяснение кога и по какъв начин то е било измислено или пренесено от някъде. Историческата хронология сочи, че много отдалечените (във времето и пространството) природа и спасителна за евреите изворна вода при Библейска Кадеш-Барнеа (קָדֵשׁ בַּרְנֵעַ, или Кадес-Варни) и Вълшебните извори на нашата евентуална девненска Барна-Варна си приличат като две капки вода! При това е съвсем близко до ума да потърсим връзка между библейската Кадес-Варни и девненската Варна! И най-вероятно няма да сме на грешен път.

         За голямо съжаление, поради незаинтерисованост, безхаберие и безпаричие, държавната и финансовата грижа за доизследване на историята на крепостния град Марцианопол и особено относно евентуалното устройване на щаба на Кан Аспарух на девнеска територия, е отдавна зарязана и захвърлена в задния двор на българската наука. Днес този  политически, административен, военно-стратегически, религиозен, архитектурен, урбанистичен и културен център на Долна Мизия е почти напълно забравен. А за времето си той е бил един от най-големите и модерни първоевропейски градове. Освен цветущ, древен, патриаршески, светомъченически крепостен град, той е бил град с огромна, от памти века неповторима, и до ден днешен с непрекъсваща и мощна изворна група с общ дебит на свещената, питейна карстова вода в размер на около 3000 литра в секунда. След тежките, библейски по същество трудности, мъки и несгоди, при преходите през степите и Дунав, и след жестоките кървави битки, бойците и народът български на Кан Аспарух, точно като странстващите през пустинята евреи, утолили жаждата си именно от девненските извори. Те тук промили раните си, тук оплакали и погребали голяма част от умрелите, тук се изкъпали и сготвили топла храна за децата си. Тук напоили и изкъпали славните си коне, а може би точно тук, и най-вероятно именно тук, Кан Аспарух забил меча си и заплюл завинаги тази земя за нас – неговите несретни потомци, които днес сме толкова жалки, че дори не можем да се справим с една проста кучешка пандемия, а камо ли да укрепваме и развиваме дадената ни на тепсия държава.

         Да. Този град Марцианопол е имал не едно, а много имена. За него има много писмени и материални паметници. Тук са воювали видни императори и страшни военачалници. Един от тях е бил Атила. Тук са сечени пари, произвеждано е оръжие. В Марцианопол е роден един император. Има признати марцианополски светомъченици. И до днес крепостната му стена е лесна за разкриване, защото има участъци, в които тя е на нивото на терена. В наши дни собственик на огромния девненски циментов завод е италианска фирма, която започва голям строеж! А покрай този голям строеж, със съдействието на тази фирма може да се изрови още много европейска и бъларска история; да се направи възстановяване на Римския амфитеатър и да се промени коренно историческият облик на древния Марцианопол, а и на цяла България. Стига да имаме държавници, а не алчни и мислещи само за себе си чиновници.

         Ако имахме добро общинско ръководство, добър областен управител, добри патриоти-народни представители и министри, досега щяха да се намерят форми и средства, и днес Девня щеше да показва и разказва не измислената, а истинската европейска и българска история на посещаващите я малко българи и много европейци. Само с девненския Музей на мозайките (построен през отречения и оплют до невъзможност социализъм), вече не може да се върви напред. Неспирен е през лятото потокът от западни туристи, но те не могат да видят поне 200-метрова разкрита част от крепостната стена. Не могат да видят римския амфитеатър. Не могат да се докоснат поне до доказателствата за съществувалата огромна императорска римска баня… Имаше една разкрита църква до двора на Пътното управление, но и тя е отдавна затрупана от пословичното ни престъпно и неповторимо безразличие.

         Тъй като явно не може да се разчита на българските депутати и правителства (а не се очертава през Девня да премине втора магистрала или да се построи метро!...), дано не свършват запалените и неуморими търсачи на европейската и българската история в девненския район. Много е лесно те да изровят  паметници, които не са „скрити” на 20-30 метра дълбочина, а и до днес се подритват от кого ли не с типично българска незаинтересованост и пренебрежение, и се търкалят по повърхността на девненската земя.

         Считам за свой граждански, а и девненски, дълг да апелирам за коренна промяна в научните дирения към продължаване на прекъснатите работи по Марцианопол, защото не Плиска, не Пловдив и не София, а именно той, като главен български център, е неповторимо и най-силно свързан със създаването на Аспарухова България. Особено внимание и значителни усилия трябва да се хвърлят върху допълнителното проучване и възстановяване на девненския Римски амфитеатър, при който П.Георгиев предполага, че ще се намерят доказателства за българско строителство и ремонт. Вероятно точно там, и само там, е била резиденцията на Кан Аспарух. Съжалявам, че в по-късен период на научните си дирения д-р П. Георгиев е променил виждането си за местоположението на „Тъй наречената Варна”, но той е изминал най-трудната част на трънливия и лъкътушен път към далечната и фундаментална за българската история истинска история. Важното е да не се унива, а да има аспаруховска желязна вяра, че рано или късно ще се стигне до истинската ни история.

         Уверен съм, че при планомерна, финансово осигурена и сериозна, а не мърлява, научно-изследователска работа в Девненска Барна-Варна, сигурно ще се намерят убедителни следи от нашите прадеди и най-вече от създателя на държавата ни Кан Аспарух !!!...

От 681 до 811 година столицата на новосъздадената Аспарухова България е била в Девненска Варна и е била наричана по старому Варна, а по новобългарски - Πλίσκ-οβα!!!...

Колко е лесно да се каже, но да се докаже това…

     

26. 04. 2012 год., гр. Варна, инж. Драгия Драгиев.

 

        

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790349
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829