2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 6404 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2012 10:20
КРЕПОСТТА МАРКЕЛИ (Μarcelli), СТРАЛДЖАНСКОТО БЛАТО И
РИМСКИЯТ ПАПА СВ.МЪЧЕНИК МАРКЕЛ
Инж. Драгия Драгиев
Широко известно е, че между градовете Карнобат и Стралджа се намират крепостта Маркели и осушеното през периода от двадесетте до четиридесетте години на ХХ век Стралджанско блато. За състоялите се в района на тази крепост важни за българската история събития са проведени многобройни и задълбочени научни изследвания. Оформени са сериозни изводи и заключения, но никъде не е казано, че не бива да сe правят и нови опити за допълнения към тях. В литературата (и особено в интернет) има многобройни и лесно достъпни публикации за стратегическото възвишение Хисар и за разположената върху него късноантична крепост Маркели. Тук ще споменем, че общата площ на Маркели е 460 декара, а общата на крепостната стена по най-вероятното и трасе – 530 метра. През 756 год. българският Кан Винех е изгубил в района на Маркели важно сражение с византийския император Константин V, а пак тук през 792 год., българският Кан Кардам е победил император Константин VI. През 811 година император Никифор I Геник е съсредоточил своята 60-хилядна армия в района на Маркели и го използвал като изходна база за похода си срещу България.
Сега не са нужни други данни и сведения, защото основната цел на тази статия е не да се описват устройството на крепостта и нейната роля, а да се дадат още две обяснения за евентуалния произход и значение на името на този забележителен исторически обект.
Фиг. 1
Възвишение Хисар и разположената върху него крепост Маркели (край левия бряг на река Мочурица).
Преди хиляди години на територията на днешна България Стралджанското блато е било най-голямото вътрешно блато с площ 45 кмІ. Благодарение на осушаването му, днес земята от неговия район се използва за селскостопански цели.
Фиг. 2
Стралджанското блато (осушено през първата половина на XX век).
Карта, 1910 год. http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/3felmeres.htm
Фиг. 3
Стралджанско блато, възвишение Хисар и река Мочурица между тях.
Фиг. 4
Водоотбранителната кула на крепостта Маркели/Μarcelli и река Мочурица.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B8
Водени са многогодишни научни спорове за произхода и значението на името Маркели. Дори още и още се изразяват несъгласия по твърдението, че фиксираният в далечното минало обект Маркели/Marcelli/Μαρκέλλαι се е намирал точно и неоспоримо на това място. Занимавайки се с много по-остро оспорвания поход на Никифор I Геник през 811 год., аз също стигнах до извода, че назованият на 281 страница от „Хронология” на Теофан Изповедник обект Маркели/Marcelli/Μαρκέλλαι наистина се е намирал точно тук – при близконаходящата се до Карнобат крепост. Съгласен съм и с това, че нашата държава с голямо основание е преименувала река Азмакдере с името Мочурица. Много правилно нашите учени са измислили това име и са превели Маркели/Μαρκέλλαι от тракийски език, като са потърсили връзка със значенията мочурливо място или място за топене на коноп в мочурлива река.
Съгласявайки се с това научно решение, аз предлагам да се помисли и върху следния първи допълнителен вариант за произхода, превода и значението на името Маркели/Μarcelli/Μαρκέλλαι:
През VIII век в района между сегашните градове Карнобат и Стралджа е имало един най-забележителен, голям и неповторим за цялата сегашна българска територия природен обект! Това е било тъй нареченото по-късно Стралджанско блато. Друго такова голямо вътрешно блато (изключая крайдунавския и крайчерноморския брегове) не е имало. Вероятно така е било и по времето на траките. В своя език траките са имали дума или думи, които означавали блато и блатиста местност. Ето какво показва Речник на тракийските думи – Dictionary of the Thracian words (По книгата “ Езикът на Траките “ от И. Дуриданов):
mar – вода, река, мочурище; water, river, morass.
marka – блатиста местност; marshland.
На основание на гореизложеното се оформя първият извод, че е възможно името Маркели/Marcelli/Μαρκέλλαι да има тракийски произход и постепенно от име-обозначение на голямото Стралджанско блато да е станало име на крепостта, която е била изградена до източната граница на същото.
Фиг. 5
Св.великомъченик, Римски папа Маркел I /Marcelli/Μαρκέλλαι. Починал през 309 год.
→ |
Маркел I /Marcelli/Μαρκέλλαι – римски папа (308 – 309) |
→ |
Фиг. 6
Църковен комплекс на крепостта Маркели/Marcelli/Μαρκέλλαι.
Може би тук е славославен Св.великомъченик, римски папа Маркел I /Marcelli/Μαρκέλλαι
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D0%B8
Произходът на имената Маркел, Маркела, Марцел, Марцела, Марсел, Марсела се корени в римското лично или родово прозвище Marcellus, а то е произлязло от личното име Marcus. Напълно е възможно името Marcus да е произлязло от името на бога на войната Марс. В Древния Рим Marcellus е било родово прозвище на плебейския клон на рода Клавдивиеви. Много подробно и крайно интересно изследване по този въпрос може да се прочете в http://kurufin.narod.ru/html/Translate/markell.html. В тази руска публикация са изложени всички производни на разглежданите имена Маркел, Маркела, Марцел, Марцела, Марсел, Марсела на повече от двадесет езика. А в http://kurufin.narod.ru/html/Calendar/Orthodox/orthodox_m.html#Markella може да се види огромното място в православния календар, което е отдадено на разглежданите имена. Казано с други думи, всеки, който си направи труда да посети и разгледа посочените два руски сайта, ще се убеди, че ако ние българите се чудим с векове за произхода и значението на името Маркели, то в западния свят то е наложило своя голям и дълбок исторически отпечатък, който носи изключителен държавен, военен, религиозен и общочовешки смисъл и същност.
Тук не е нужно да се отделя повече място за тези тълкувания, защото макар и кратко, изложеното е предостатъчно, за да стигнем до втория извод, че е възможно големите исторически битки състояли се при въпросната крайкарнобатска крепост Маркели да са предопредили нейното име, което по един или друг начин е производно или директно свързано с името на бога на войната Марс, с името на голям римски военен командир, или с името на Римския папа Светомъченик Маркел I.
Фиг. 7
Μαρκέλλαι – старогръцки превод на латинското име Маркели (Μarcelli).
Теофан Изповедник, Хронология, стр. 281.
Настоящото ми изследване трябва да се разглежда и има пряка връзка с постоянно допълваната ми и усъвършенствана публикация: В. ОЩЕ ЕДНА ХИПОТЕЗА ЗА ПОХОДА НА НИКИФОР I ГЕНИК /12. 02. 2012 год. ; http://devnenetz.blog.bg/. В нея е изложено предположението ми, че от Маркели Никифор е насочил своя поход и тежък антибългарски военен удар не към Плиска, а към района на Никополис ад Иструм. Това, разбира се, е само една идея, върху която може би си заслужава да се поработи поне малко, преди да бъде отречена.
Информация за последващи изменения и допълнения може да се черпи от моя блог: http://devnenetz.blog.bg/.
15. 03. 2012 год. Гр. Варна.
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
2. … ЗАКЛАХ НИКИФОР В 811 ГОДИНА…
Защо Кубрат не става каган на Авария пре...
Асеновград-малкият Ерусалим. Указател на...
„С огъня шега не бива” в Бойница
Между впрочем знаете ли, че в Маркели има МАРТИРИУМ ??? Дали пък той не е свързан с личноста на папа Маркел, част от чиито мощи са могли да бъдат вложени в него...
15.10.2012 15:38