Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2012 17:10 - ИЗВОДИ И ВЪПРОСИ:
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2044 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 19.02.2012 08:43



- Продължение -

ИЗВОДИ И ВЪПРОСИ:

 

            От всичко казано по-горе може да се заключи, че липсата на автентични документи, които да доказват посещението на Васил Левски в селата Девне и Чътма, не е достатъчен мотив за априорно отхвърляне на вероятното му съществуване.

            Нека допуснем, че Апостола е бил в нашия край, изучавал е село Девне; срещнал се с няколко човека, в това число и с първия девненски учител, а по това време вече поп – Константин. Вече няма кой да ни разкаже как Дякона се прекръстил и помолил за свободата българска в построената и открита през 1844 г. голяма за времето си девненска българска църква; как се радвал за новото девненско училище (първото било построено и открито още през 1845 г. в нейния двор) и как разлиствал ценните книги в библиотеката му. Можем само да гадаем  под какво име се е представил и как е бил облечен Дякона, когато бил в село Девне. Дали при изпращането му неговите девненски, предани на българското дело, домакини са му показали вълшебството на девненските извори? Дали и той като Кан Аспарух е изпил поне глътка изворна девненска вода? Дали са му показали разрушения град Марцианопол? Дали неговите посрещачи са успели да го въведат в трагедията на девненското население, на провадийския и варненския край, пък и на цяла Добруджа, които до него момент са имали историческото „щастие” да бъдат бойни полета на четири сериозни руско-турски войни? Дали Дякона е схванал, че нашият край е бил едно нескончаемо военно вървилище, което било подложено на системно унищожение, отвличания на население и добитък, издевателства, евакуации, реквизиции, изнасилвания, ангарии и двустранни грабежи ?... Дали Апостола не е е схванал основателността на борбата на Георги Раковски срещу  подлата и перфидна размяна на българското с татарско и черкезско население между приличащите си по него време като две капки вода Турска и Руска мперии точно по нашия край ?...

            Вероятно след село Девне, тръгвайки през вечерта, на път за Силистренския край, Дякона посетил село Чътма. Трябва да се изясни твърдението на Захари Стоянов, че през 1866 г. той се върнал за кратко от село Еникьой обратно в Южна България и после пак се прехвърлил в Румъния. Дали пък бъдещият наш национален герой не е ползвал девненския маршрут повече от един път и то в двете посоки?

            Всекиму е ясно, че нашата историческа и краеведческа науки все още не са изяснили всички маршрути и населени места, които са имали честта да бъдат удостоени с присъствието на неповторимия Дякон. Колко много дни, седмици и месеци от живота и дейността на Апостола тънат в неясен и научно „недокументиран” мрак? Можем ли с лека ръка да отсечем, че Левски не е бил в село Девне и в село Чътма? Можем ли да пренебрегнем фактите, че българските села Девне и Хадърча са имали будни учители и свещеници? Нима не се знае, че те са имали български църкви и училища цели 15 години преди гагаузко-гръцка и турско-еврейска Варна да има такива? А това, че и днес хората от бившето село Чътма се гордеят като потомци на славните си предци-хайдути? А това, че Чорбаджи Дука от село Девне, девненският свещеник Константив Драганов Кумански и Чорбаджи Танас (1805-1865 г.) от село Хадърча са били най-изявените и до крайност фанатизирани борци от нашия район за Българска Самостойна Черква?... А това, че в село Девне се  укрил и заживял под името Димитър Енев участникът от разбитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа? А това, че в село Хадърча Апостола вероятно е искал да се срещне с бащата на световно известния по-късно Петър Дънов (1864-1944 г.) – отец Константин Дъновски (1830-1918 г.)?...

            Нека се отнесем с разбиране към твърдението на нашите историци, че щом има документ, има история, а щом няма документ – няма история. Но нека и те се съобразят, че с тях или без тях, много голяма част от историята ни така или иначе си съществува, само че не всичко от нея е било документирано, защото времената са били нископросветни  и най-важното... опасни... Много опасни!...

            Нека отправим благодарност и поздравление към Kafene.bg и  Българско генеалогично дружество "Родознание“, които осъществяват изключително полезната си инициатива „Да преброим паметниците на Левски”,  като им пожелаем още по-голяма популярност и успех. 

            Не би било лошо да се издигне още една инициатива: „Да открием всички маршрути и населени места, по които е минал Апостола!” Това се отнася особено силно за Североизточна България, която през турско е била една от най-гъсто населените с мюсюлмани части от Турската империя. По нашия край, и особено в село Девне, нашите деди са били едни много достойни българи, чиито дела, мъки и заслуги към българската кауза  тънат във все по-дълбоко пренебрежение и с нищо неоправдана забрава. Би било похвално, ако научните работници и краеведи от Пловдивска, Великотърновска, Търговищка, Шуменска, Варненска, Добричка и Силистренска области обединят усилията си, като  популяризират и координират своите изследвания за съществуването или несъществуването на стъпки на Васил Левски по нашия край! По Североизточния край на нашата България!

 

            * Доколкото разбрах от интернет, паметници на Левски има и в гр. Дулово, както и в селата Васил Левски и Ветрен, Силистренско. Дори чух любопитни неща как хората в с. Ветрен посрещнали и укривали Апостола. Да не би точно там той да се прехвърлил отвъд Дунава или пък по тази наша историческа река да е доплувал да Тулча? И, ако е имало такова прехвърляне или пътуване през, или по реката, кога е станало това – в разглеждания или при друг случай?

            ** Многократно прегледах активната интернет-карта за обиколките на Левски из България. Всичко е направено прекрасно - стрелки, маршрути, нагледност и т.н., но за съжаление   те заобикалят истината за нашия край... Питам се защо?... Вероятно, защото Дякона през 1866 година все още не е основавал революционни комитети, а хората от Североизточна България са започнали да научават нещо за него и делото му десетки години след Освобождението. По тия времена нямало такива средства за масова информация, нямало толкова много просветени и комуникиращи помежду си хора. Годините след това бавно, но сигурно са настилали незнанието и забравата.

            Кое е вярно? Недовършените и неизвършените исторически изследвания? Народните предания?... Или нашата пословична българска незаинтерисованост!?...

            Това ли е заслужил Апостола на свободата?!...

            Девненци и Чътмени го помнят!

            Наш синовен дълг е да направим така, че те никога да не го забравят!

            Никога!...

 

            *** Надявам се в най-скоро време нашите девненски учители и ученици от СОУ „Васил Левски” да тръгнат с най-голямо желание по девненско-чътменските дири на своя Патрон - Апостола на Свободата!... А и по дирите на първия девненски даскал, дошъл от Даскалоливницата в гр. Елена – учителя-свещеник Константин Драганов Кумански, за съществуването на чийто прекрасно съхранен гроб в двора на църквата „Св. Николай Мирликийски - Чудотворец” те вероятно не знаят. А защо не и по дирите на достолепния Димитър Драголов?!...

           

                       

ДЯКОНА В СЕВЕРНА ДОБРУДЖА:

             

            1. През март 1866 год.. Дякона посетил Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа, запознал се и с поп Харитон (Стоянчев Христов), тогава свещеник в с. Конгаз (днес в Румъния). Той довел Дякона в това село през март-април, който се срещнал със зографина Цанко Захариев от Трявна. Последният го препоръчал за учител в село Еникьой (дн. с. Михаил Когълничану, Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и с. Бабадаг. От март-април до октомври 1866 г. Дякона учителствал в Еникьой.
            Под прикритието на учителската си дейност, Дякона се занимавал активно и с обществено-политическа дейност. Извършвал военно обучение на младежите, подготвял ги за активна самозащита, както срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите, така и за бъдещата революционно-освободителна борба. Провеждал занятия по гимнастика, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване и др. Устройвал борби и състезания. Обикалял околните села, където привличал съмишленици.
            През октомври 1866 год. напуснал Еникьой, заминал за Влашко и се установил в Галац. След немного време заминал за Яш –  столицата на Молдова. В края на 1866 год. и началото на 1867 год. пребивавал в с. Конгаз, където учителствал няколко месеца.
            Дякона напуснал с. Еникьой, без да завърши учебната година в момент, когато се активизира четническата дейност. Преминал река Дунав и отишъл в Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Раковски и от ръководеното от него Върховно гражданско началство. Там се подготвяла чета за България, ръководена от П. Хитов, с моралната подкрепа на Раковски и с паричната помощ на Добродетелната дружина (крилото на „старите” от българската емиграция). През пролетта на 1867 год. Левски станал знаменосец в четата на Панайот Хитов.

 

             По извадка от статията на д-р Богомил Колев: „Апостола в Добруджа - бяло петно в историята”, в. „НАД 55” / 13 февруари 2009 г.

 

 

            2. В с. Еникьой, Тулчанско, Даскал Васил Иванов Кунчев пръв е учил българите на физкултура, на военно-приложни спортове и на изкуството да се подреждат цветя преди 135 години. Редом с четмото и писмото по време на 9-месечното си пребиваване в Северна Добруджа Апостола посвещавал поробените си братя и в хитростите как да надвият тирана с чалъм. Тези и други неизвестни досега факти от биографията на Левски оповестиха в навечерието на годишнината от гибелта му негови изследователи от дружеството на краеведите в Добрич.

            Списък на 13 възпитаници на Дякона беше открит в архива на някогашното българско школо в с. Еникьой, Тулчанско. Там Левски учителствал от ноември 1866 год. до пролетта на 1867 год. Това съобщи шефът на дружеството Атанас Пеев. Сред първолаците сричал и прадядото на известния добруджански родоизследовател Добри Друмев, тогава 7-годишен хлапак. Даскал Васил често отсядал в дома на родителите му Друми и Рада Сивкови. Левски се установил тайно в края на Северна Добруджа, когато турската власт и продажни български чорбаджии го погнали от родния му Карловски край. Той се озовал в далечна Добруджа, за която му е говорил близкият му съратник Стефан Караджа.

            Маскиран в чуждоземни одежди Левски се отправил за Тулча. Там с Караджата трябвало да обмислят как да подготвят българската емиграция във Влашко за бъдещата революция. Свещеник в Тулчанско бил славният поп Харитон, който запознал Левски с друг голям родолюбец - зографа Цаньо Захариев от Трявна. Заедно с баща си Захария и брат си Никола, той рисувал иконостаса на българската църква в с. Еникьой. Левски доверил на художника истината за себе си и за опасната мисия, на която служи.

            „Можеш ли да ми намериш някое село да се хвана за даскал?” – попитал той зографа. Цаньо, който тогава бил на 26 години. Цаньо напълнил цяла каруца със свои икони, скрил Левски под тях и двамата напуснали Тулча, без да ги забележи някой. Когато пристигнали в Еникьой, зографът представил спътника си на тамошните първенци и Левски приел поканата им да стане учител. Същата есен българското школо в селото било току-що открито. Занятията се водели в къщата на Къньо Желязков. Даскал Васил учел малчуганите как да подреждат брани в гората цветя и клонки и да красят с тях класната стая. Пълна със зеленина била винаги и квартирата на русия и синеок мъж, дивяли се хазяите му Кольо Каябашев и Къньо Желязков. А той, по спомените на Рада Сивкова, бил все весел и все пеел.

            Възторгът от Апостола се предавал от поколение на поколение и останал жив и до днес у внуците и правнуците на неговите ученици. Най-много техни потомци сега живеят в добричките села Белгун, Септемврийци и Било. Млади и стари го обичали заради прямотата и честността му, заради твърдия му, но благ характер. И заради смайващия му патриотизъм. „Сърцето ми тупка, като спомена българско име, и съвестта ми говори - умри за българина” - казвал Васил Левски.

            През пролетта на 1867 г. бунтът в поробена България започнал да назрява. В Еникьой пристигнал пратеник на Панайот Хитов да събира момчета за чета на войводата. Левски оставил първолаците насред азбуката. Малчуганите били стигнали едва до буква "И", когато любимият им учител си тръгнал. През март добруджанци от няколко села в Тулчанско го изпратили тържествено. На 28 април същата година четата със знаменосец Васил Левски минала Дунав и стъпила на българска земя.

            След това, в продължение на повечеот 70 години, еникьойци пазели и тачели като светини три крушови дървета, посадени от Апостола в църковния двор до училището. Очевидци се кълнели, че през този период овошките цъфтели и давали плод.

             По статия на Горанка Цветкова, novinar.net, 20. 02.2002

 

 

            Събрах и написах, за да се знае и помни. Изследването е по случай  173-та  годишнина  от рождението на Васил Левски и го предоставям на  Община Девня за безвъзмездно ползване.

 

 10. 04. 2010 г., гр. Девня, инж. Драгия Драгиев

 

 




Гласувай:
1
0



1. atil - Отлична информация, като за ист...
18.02.2012 19:45
Отлична информация,като за истински исторически блог.Учениците,като не четат книги ако надникваха от време на време на такива места,пак щяха да научат по нещо.Макар че бисерите по правило ги зариват с лайна и помия редовно..По навик и възпитание.Или поне ги набутват сред тях та се иска и да отбира човек...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 672364
Постинги: 367
Коментари: 240
Гласове: 781
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930