Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2012 17:08 - ДЕВНЯ – ГОЛЯМАТА ТОЧКА ОТ ПЪТЯ НА ЛЕВСКИ ПРЕЗ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ (1866 г.)
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2479 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.02.2012 08:52



ДЕВНЯ – ГОЛЯМАТА ТОЧКА ОТ ПЪТЯ НА ЛЕВСКИ ПРЕЗ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ (1866 г.)

 

            Настоящата публикация може да помогне да се осветли потъналото в научно-исторически мрак преминаване или непреминаване на бъдещия Апостол на Свободата Българска  през Североизточна България на път от Южна България за село Еникьой в Северна Добруджа през края на зимата – началото на пролетта на 1866 година. Тогава той пребивавал почти две денонощия в село Девне, каза Провадия. Ето съвсем накратко (още веднъж) някои моменти от живота  на Апостола, който по това време, 1864-1867 г., бил известен като Васил Иванов Кунчов или Дякон Игнатий.

                       

            Село Войнягово – отправният пункт:                                                                  

            След завръщането си от неуспешната, първа белградска легия, Васил Иванов имал намерение да стане хайдутин, но според някои предания бил подло предаден на турците от своя вуйчо – архимандрит Хаджи Василий, който му бил жестко обиден, за това че преди няколко години зарязал религиозния си житейски път и тръгнал срещу турската власт. Вуйчото не се посвенил дори и от бога, и донесъл на турските власти, че неговият послушник и кръвен роднина е опасен бунтовник. След тримесечен престой в пловдивския затвор, Васил Иванов бил освободен чрез застъпничеството на видни пловдивчани, един от които бил Яким Груев. След недълго лутане и обмисляне на по-нататъшния си път в живота, през пролетта на 1864 г., някъде около  Гергьовден, бъдещият Апостол се спазарил за учител в село Войнягово (дн. Община Карлово, Област Пловдивска), което било на два часа път от Карлово.

            Като истински народен учител, освен с просвещението на децата, Дякон Игнатий пеел в черквата и живо се интересувал от творчеството на Георги Раковски. Негов приют станала училищната одая, която била в двора на църквата. След години неговият приятел Петър Попов разказал, че неговата войняговска, даскалска стая била винаги отворена за българи, които не сваляли шапки на турската власт.

             Дякон Игнатий бил скромен, непретенциозен и истински народен учител. За това говорят изследванията на известни български автори. Те твърдят, че той не вземал храна от местните селяни, чиито деца учел. Майка му, Гина Василева, редовно му носела храна от Карлово. След години негови ученици  разказали как си позволявали тайно да ядат от хубавия му, бял, карловски хляб. Това те правели при честите, продължителни и необясними за тях отсъствия на бъдещия Апостол...

            В село Войнягово Дякона развил, макар и в начална фаза, революционна дейност. У него вече зреели принципите на организиране и разпалване на българския патриотизъм и изграждане у народа стремеж и мрежа за вътрешна организация за освободителни действия. Тук, във Войнягово, през ранната пролет на 1865 г. Васил Иванов основал първото „Тайно братство“ — прототип на по-късните революционни комитети.

            Турските местни власти, макар слаби и заспали по тия времена, не закъснели да обърнат внимание на войняговския даскал. Едно след друго, много заптиета, които посещавали Войнягово, при завръщането си в Пловдив се оплаквали на своето началство, че там селяните вирнали глави и не им правели теманета и посрещания както по-рано – нещо,  за което директно обвинявали учителя-подстрекател Васил Иванов.

            Злият вуйчо, архимандрит Василий, продължил да преследва своя племенник, с което за много кратко време станал първата от главните причини последният да напусне село Войнягово; да се раздели с обикнатата от него хубавица Йова Горшова, с децата и хората, които уважавал и обожавал.

            Според Петър Стоянов – един от учениците му,  Васил живял и работил във Войнягово от Гергьовден на 1864 г. до месец Март 1866 г., когато избягал от селото. П. Стоянов изразил и предположението, че втората причина за изчезването на Дякона от селото било скарването му с богатия войняговец чорбаджи Добри Заралията, който крадял събирания от гърба на войтяговци данък-десятък. Дякона водел отчетност за събрания от селяните данък и открил, че алчният Добри Заралията системно не го внасял в турската хазна, а го присвоявал. Опасявайки се от подлостта на чорбаджията, Дякона съобщил на свои верни другари за тези негови мръсотии и изчезнал от селото с разпалена в душата си кръвна омраза към чорбаджиите... Както се и очаквало, Добри Заралията казал на властта , че парите са откраднати от избягалия Васил Иванов; турците арестували негови близки хора, а чорбаджията си купил една хубава нива от дванадесет уврата (почти дванадесет декара) с парите на съселяните си. Турските власти събрали още веднъж данъка от селяните и така, типично по „турски” била възстановена „справедливостта” по онова време.

            Третата много важна и най-главна причина за бягството на Васил Иванов Кунчев през 1866 г. от Войнягово във Влашко, било извършеното от Петър (с вероятната помощ от Васил) убийство на двете турчета Али и Мехмед от съседното село Окчилар, които се опитали да посегнат на честта на Петровата жена.

            Четвъртата причина за бягството бил стремежът на двамата революционно настроени млади българи за контакти със Стефан Караджа и Хаджи Димитър във Влашко с оглед на участието им в бъдещата българска революция. 

            През османското владичество в село Войнягово имало преселници от разни краища на българското землище. В това село били регистрирани преселвания през XVII и XVIII век, както от околните селища, така и от с. Войника, Ямболско и от други места. Около 1829 – 1830 г. част от населението на Войнягово се изселило заедно с руските войски на ген.Дибич-Задбалкански при изтеглянето им в Бесарабия и се настанило в селата Камбер и Башкьой (дн. с. Николае Бълческу, Област Тулча, Румъния) в Северна Добруджа. Известните ни днес Димитър Петков и синовете му Петко Д. Петков и Никола Д. Петков са потомци на тези войняговски заселници в Башкьой.

            И още една добавка – така се стекла историята, че около 1833 год. село Девне , каза Провадия (дн. квартал „Девня -1” на гр. Девня, Област Варненска) било възродено (след пълното му изселване преди три-четири години) от шестнадесет гьоча (фамилии) завръщащи се от Бесарабия и то от района на Башкьой - Бабадаг. А корените на тези и на завръщащите се от Башкьой и допълнително заселили се в село Девне през периода 1833 – 1839 год. българи, били главно от ямболските села Чумлекьой (дн.с. Ботево), село Бояджик, село Мусокоджали (дн. с. Гълъбинци), село Гюбел (дн. с. Межда) и село Войника, както и от такива от районите на Девне, Котленско-жеравненския край (с. Башкьой, дн. с Жеравна), Великотърновския и Габровския балкан.

            Можем само да гадаем, откъде идва името Васил Левски на селото близо до днешния град Търговище. Защо и то се казвало навремето Башкьой!?...  После се казвало Явашкьой... Кой, кога и защо е прекръстил и това село на името на Васил Левски? Дали и то не е един от пунктовете от маршрута на Апостола?

            Към казаното по-горе трябва да се добави, че първият заселник-българин на Явашкьой се казвал Динко Драганов Динков от село Динковци, Еленско. Годината била 1837. През 1845 дошъл нов заселник – Гинчо Стоянов от село Пашовци, Еленско.  Динко бил кмет на селото. Починал през 1868 г. Кмет на селото станал синът му Драган.

            Знае се, че името Башкьой има точен превод от турски на български език. Но малко хора знаят, че значителна част от изселилите се в обща колона през 1830 г. българи от село Башкьой (дн. с. Жеравна, Сливенско), от с. Девне и от няколко ямболски села са основали две села със същото име – с. Башкьой (дн. с. Кирсово до Комрат, Молдова) и с. Башкьой (дн. с. Николае Бълческу в района на Бабадаг – Тулча, Румъния). Дали търговищкото село Васил Левски не се е казвало Башкьой поради някаква връзка с преселването или връщането на българите към и от Бесарабия?

            Дали маршрутът на Левски от с. Войнягово към с. Еникьой не му е бил определен, препоръчан или организиран от неговите войняговчани, които са се движили неведнъж по този маршрут, с проверени верни села и приятели-ятаци?       Може би няма да е случайно, ако се окаже, че има историческа връзка между всички тези населени места от Южна и Североизточна България със Северна Добруджа. И по-точно - с евентуалния маршрут на Дякон Игнатий през Североизточна България през 1866 г. Но, за това ще стане дума и по-нататък.

           

            Село Девне и село Чътма:

 

            През 1866 година на път за село Еникьой в Северна Добруджа Васил Левски и сподвижниците му  гостували два дни и една нощ в село Девне, каза Провадия. Засега няма яснота по кой маршрут и през кои населени места са дошли в Девне.

            По-горе стана дума, че по случай 150–тата годишнина от рождението на Васил Левски, през 1987 година, общинският вестник „Девненски възход” публикува статия от починалия преди това Димитър Драголов – кореняк девненец, ерудиран учител и изявен български патриот. В нея той твърди, че Васил Левски бил тайно в село Девне, като се базира на съхраненото и изложено по-горе девненско предание. Поради липса на документи, засега това твърдение не е точно доказано, но не е изключено и да е вярно. А вероятно ще се окаже и напълно вярно.

            През 2005 година изпратих по интернет писмо до Националния музей „Васил Левски” в Карлово, с което отправих въпрос – бил ли е Васил Левски по нашия край? Директорката на музея - г-жа Дора Чаушева ми отговори, че не разполага с такива данни. След половин година посетих музея в Карлово, разговарях с г-жа Д. Чаушева и тя ми каза, че в България стотици села и махали имат претенции, че Левски ги е посещавал, но документи за това не се намирали. Сигурно тя беше в голяма степен права.

            При моите краеведчески беседи с възрастни хора от Девня, на 31. 10. 2009 г., проведох и записах разговор за миналото на село Девня с г-н Тодор Димитров Димитров Радев Райчев Георгиев, роден в село Девня  през 1925 г., домашен адрес - гр. Девня, ул. „Райко Даскалов” 24. В разговора се включи и неговата дъщеря Денка. Без да споменавам и дума за вероятно състоялото се посещение на Левски в Девне, Т. Димитров ме попита:

            „Драгия, не знам дали си чувал, но Васил Левски със свитата си два дни пребивавал в нашето село Девне, като нощувал в къщата на дядо Димчо... След това Левски продължил пътя си за Силистра... От съображения за взаимна сигурност, като си тръгвал, той посъветвал домакина си да изчезне от селото и да не се връща обратно най-малко пет денонощия”.

            С огромен интерес слушах историята, която ми беше позната от вестникарската статия, за която вече писах в началото на изследването си.

            Попитах Т. Димитров от къде, от кого и от кога знае това.

            „Не си спомням кой точно и кога ми го е казвал, защото беше  много отдавна, но смисъла на събитието помня точно – отговори ми той и продължи: - Тази история я е донесъл от фронта и я е разказвал Паруш Николов Димчев... Той беше мой роднина по майчина линия... Паруш е мой дядо, а Димчо е дядо на Паруш... Мобилизиран, Паруш воювал с турците през Балканската война и се върнал жив и здрав.... На фронта, на турска територия, в едно село близо до Лозенград, по време на кратко затишие между боевете, го извикал ротният му командир при хазаина си - някакъв възрастен поп. Попът го попитал наистина ли е от Девня. Питал го за конкретни хора от селото. Казал, че девненци били много добри българи и че Левски останал много доволен от техния напредък в българщината и учението, както и от тяхната сериозност и гостоприемство. Попът казал, че той лично бил в свитата, с която Левски се придвижвал към Силистренския край.... Девненските му домакини изпълнили всички изисквания за запазане на посещението в тайна”.            

           

            ... През 70-те години на двадесетия век, когато работех в управлението на АПК – Суворово, в село Левски, община Суворово (в миналото с. Чътма) се твърдеше, че Апостола на Свободата е идвал и създал таен комитет, но тогава това твърдение не се възприе от историците, защото се основавало само на местно предание, а не на някакви исторически документи. Като че ли Дякона бил длъжен да води най-подробно ежедневни отчети за дейността си, да трупа и раздава папки с документи за всичко, което и където върши... Сякаш трябвало да документира стотиците си контакти с цвета на българския народ, за да улесни по-късно турските власти в тяхното откриване, арестуване и ликвидиране...    

            ... Изминаха повече от двадесет години... Инициативен комитет от село Левски успя да събере средства, да изработи проект и да изгради паметник на Патрона на село Левски. Взех двамата си приятели и специалисти от девненския Музей на мозайките Анастас Ангелов и Иван Сутев, възпитаници на Велико-търновския университет, и отидохме в село Левски.  Разгледахме наскоро изградения паметник на Апостола. Проведохме разговор с г-н Недьо Стоянов Недев – пенсионер, роден през 1930 г. В с. Чътма, бивш офицер от БНА, бивш бригадир в ТКЗС-то, председател на инициативния комитет за изграждането и финансирането на Паметника на Васил Левски в селото. С няколко думи той ни разказа, че според проучванията на инициативния комитет, Васил Левски се предвижвал от село Девне към село Хадърча (дн. с. Николаевка, община Суворово), за да си изясни  тукашните настроения и възможности за бъдещата, целокупна българска революция. Преданието твърдяло, че Васил Левски желаел да се срещне с изявените български патриоти-хадърчалии. Съгледвачите му обаче надушили някаква изострена чувствителност на турците в района и поради тази причина срещата била отменена и вместо нея се сътояла такава в чисто българското село Чътма. Тогава селото било разположено долу в ниското, на дъното на изградения при социализма кооперативен язовир. То било малко. Имало само две улички, които се пресичали на кръст. Точно там, по тъмното, на пресечката, станали разговорът и срещата на Васил Левски с предварително избрани от селото хора. Главен и доверен посрещач на Левски в село Чътма бил изпечения хайдутин Каратанас.

            В много откровен и продължителен разговор с мен, проведен на 22. 08. 2010 г., тежкоболният на легло 80-годишен Недьо Стоянов Недев изрази тревогата си, че истинският факт за пребиваването на ВасилЛевски в село Чътма през 1866 г. с течение на годините избледнява. Той каза, че за най-голямо постижение на живота си счита изграждането на паметника на Васил Левски в селото. И с умиление ми разказа как много от съселяните му са дали от сърце пари за паметника. Като голяма грешка на селото той отчита погубването или присвояването на съхраняваната в селското читалище книжка, която преди много години написал неизвестен вече външен селски учител по български език и литература. Този български патриот описал много подробно посещението на Васил Левски, като цитирал и имената на посрещачите на Апостола, от които е почерпил и сведенията за това реално, а не измислено събитие.

           

            ... По искане на жителите на село Чътма и въз основа на данните, с които държавата ни разполагала към него момент за историята на това село, на 14 август 1934 г., със заповед на Високопатриотичното правителство на Кимон Георгиев то било преименувано на село Левски.

            В по-ново време, Иван Узунов от село Левски, потвърдил пред кореспондент на вестник „Народно дело”, че възрастни хора многократно разказвали, че Апостола на Свободата действително е идвал в селото и след станалата среща някой си Край Липчо (вероятно Липчо Краев) оседлал два коня и го отвел до силистренския район. От този факт може да се направи изводът, че предвижването на Васил Левски от пункт до пункт при това пътуване се осъществавало от верни българи и с техни коне.

            Пак около седемдесетте години на двадесетия век до мен стигнаха приказки, че Левски преминал и през село Юшенлий (дн. с. Ботево, Варненско). Така разказвали старите хора там, но сведенията за това са много слаби.

           

            От гореизложеното е видно, че в немалка степен народните предания са неточни и противоречиви, което съвсем не означава, че по същността си не са верни. Дали Дякон Игнатий  се е придвижвал през Айтос, Котел или Шумен, през Девне, Чътма и Хадърча към сегашния Добрич и Силистренско, за мен в този момент няма съществено значение. По-важно е другото – дали изобщо е бил по нашия край? Само от горещ български патриотизъм ли са наименувани села и са издигнати паметници в негова чест в село Васил Левски, Търговищко, в село Левски, Варненско и в селата Васил Левски и Ветрен Силистренско!?... Или при преименуватето на тези села българското правителство е разполагало с точни данни за маршрута на Дякона по нашия край? Дали все още в държавните архиви по преименуването на цитираните по-горе села стоят мотивите за тези много важни държавни и патриотични актове?

            Дали пък не са верни народните предания, че бъдещият Апостол не само, че не е пренебрегнал, а е изучавал на място и нашия много нещастен район? Дали самият живот не му е наложил да използва няколкократно този маршрут на придвижване през Североизточна България?
 

 

. image

 

Паметник на Васил Левски в с. Чътма (дн. с. Левски, Община Суворово)

           

            Защо тази част от маршрута му не е добре проучена и описана от нашите историци и негови биографи?... Да не би Апостола да е прелетял от Войнягово до Еникьой с вертолет?...
 

- Следва -

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790139
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829