ДЕВНЕНСКИ ИЗВОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКА И БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ (ДИЕБИ) :: Г. НАДПИСЪТ НА КАН ОМУРТАГ ВЪРХУ т. н. ТЪРНОВСКА КОЛОНА

За да не се повтарям излишно, моля онзи, който се интересува от тази тема, да прегледа подробно лъкатушния път, който изминах по нея в моя блог http://devnenetz.blog.bg/ от 29. 12. 2010 год. до настоящия момент.

Вярвам, че нашите предци са били умни и предвидливи хора. Те непременно са оставили съществени и неувредими от вековете знаци, които ние като българи трябва да открием. Тези материални знаци са около нас. Те са под краката ни. Те са на една ръка разстояние. Ние сме на една крачка от тях. Все пак, защо не можем да ги намерим? Дали пък причината не се крие в това, че досега сме ги търсили само по неправилните места и сме бродили и копали все в грешните посоки!?...

Отново ще кажа, че още преди стотина години приемането на тезата, че Плиска е първия основан от Кан Аспарух главен център или столица е изкривило и отклонило посоката на историческите и археологическите търсения и изследвания. Към Плиска са били нацелвани всички умове и подострени моливи. Към Плиска се е насочвал военният поход на Никифор през 811 година, който е трябвало да премине източния Балкан по точно определен проход, но за зла беда Никифор е заобиколил доста и все пак е стигнал и превзел аула-столица на Кан Крум… Така и до днес не е ясно кой и къде е бил аулът-столица на тогавашна България…

Нека и ние да тръгнем по трънливия, а не по „утъпкания” път. Да. Признаваме, че Плиска е била и е много важна за нашата история. Да, тя е била най-важна, но много по-късно. Нека си позволим да поразсъждаваме по-нестандартно. Може би едва тогава ще стигнем до отдавна търсения така нужен ни като българи резултат.

Първият долнодунавски, главен, средищен аспарухов център се е намирал при или малко под сегашното село Манастир, Варненско. Там е бил Варна-Плюсковаград. Там, само на 9 римски мили от Марцианопол-Девня, се намирал римският лагер „До върбите” (AD „Salices”). Там е било и селото Дафне-Дафно. Там и до днес местността носи името „Баба Дафина”. И до днес там има стотици огромни върби, много изворна вода, а мястото отстои от Одесос-Варна на точно 37 километра, което разстояние е точно равно на 25-те римски мили на Ал Идриси. Около селата Манастир и Житница все още има много забележителни „тракийски” могили и следи от човешка дейност с над 2000-годишна история!... Тук е имало римски водопровод. Чак до 70-те години на миналия век е имало останки от римски сгради, а материалите от тях били иззети за нуждите на Провадия. При село Манастир са намерени два девташлара. Единият от тях е в НАИМ-София, а другият – в Археологическия музей във Варна. Двата намерени в Провадия надписани надгробни камъка от времето на Кан Омуртаг вероятно са били пренесени от село Манастир.

Не е възможно току-така Кан Аспарух да е прескочил това място, което е било ползвано като вековно местоживелище и като крупен военен лагер от много племена и народи. Като терен с изградена модерна за времето инфраструктура, като местоположение, близост и защитеност от реки, езера, гори и море, наличие на много питейни водоизточници и т. н., не е имало друго по-подходящо място за главно седалище или първопрестолнина на Кан Аспарух.

Вероятно по време на византийските нахлувания на север от източния Балкан през втората половина на VIII век са са станали тежки ромейско-български боеве при река Мерявица между селата Марковча и Овчарово на Провадийска планина. Тогава е била превзета и изгорена първата българската столица от времето на Кан Аспарух Варна-Плюсковаград, която е била близо до река Варна/Провадийска. Тази столица е била съставена от дървени дворци, кьошкове и уземни къщи.

Още от времето на Кардам втората българската столица е била разположена при Славомир/Никополис ад Иструм. След византийския погром през 811 година над втората българска столица, Кан Омуртаг е построил нов резервен държавен дом на Дунава, в околностите на Никопол, който е станал третата българска столица и е бил такъв до построяването и заселването на белокаменна Плиска.

Още живеейки в новия си дом в Никопол, Кан Омуртаг лично е написал и редактирал текста, който с неговата пряка помощ и под негов контрол е бил издълбан върху Търновската колона. Тази колона с неговия, омуртаговия исторически надпис, е била вградена във важна сграда в Никопол, а след стотици години е била пренесена във Велико Търново и за наша радост съхранена до днес. Вероятно с този надпис Кан Омуртаг е искал да каже на нас – далечните негови потомци, къде да търсим мястото на погребението на баща му Кан Крум. Негови специалисти-землемери изучавали и прилагали тогавашната геометрия и с нейните методи са изчислили посочените в надписа две разстояния при положение, че един разтег се равнявал на една гръцка оргия – 178 сантиметра.

За да се стигне до успех в намирането на това емблематично и изключително по значение българско погребение, предлагам научните дирения да се насочат около селата Овча Могила, Морава, Козар-Белене и другите от най-близкия до тях периметър. Трябва да вярваме, че с могилите и гробовете на нашите погребани на територията ни канове и висши военни и цивилни лица, нашите предци са ни оставили многобройни и многозначителни знаци за себе си, но за много голямо съжаление ние все още не можем да ги открием. Лошото е, че явно продължаваме да ги търсим навсякъде другаде, но не и там, където са.

Признавам, че въпреки инженерната ми и математическа подготовка ми се наложи доста да се потрудя, за да си обясня как Кан Омуртаг и специалистите му по онова време са измерили (изчислили) двете отстояния по точно 20 000 разтега между Славомир/Никополис ад Иструм и новата Могила-гробница при селата Овча Могила, Морава или Козар-Белене от една страна, и между Могилата-гробница и Новия всеславен дом при Никопол от друга. Сега, чрез електронните географски и топографски карти, това става за секунди и с голяма точност. А преди 1200 години!?... Знаели ли са нашите предци какво е това азимут, какво е това компас, мащаб, карта, градус, тангенс, котангенс?... Едва ли… Едва ли…

Навярно Кан Омуртаг и неговите специалисти (българи, гърци, славяни или траки) са владеели методите за създаване на карта на местността. Те са знаели да извършват съответните изчисления за отстоянията между три високи земни възвишения наблюдавани от четвърто и пето такива, като разстоянието между последните две е точно измерено. И днес нашите геодезисти и военни специалисти знаят да прилагат този метод и могат да го обяснят на интересуващите се, а и в интернет се намират готови инструкции за това.

Ето същината на моята хипотеза:

Фиг. 1

От северозапад на югоизток, червените квадрати: Никопол – Свещената могила – Славомир.

Разстояния: 36 + 36 = 72 км. (20 000 + 20 000 = 40 000 разтега).

Най-вероятно изчислителите на цитираните в надписа на Кан Омуртаг разстояния са наблюдавали и скицирали трите точки от две други точки. Трите интересни точки трябва да са имали права и праволинейна очна видимост (очна връзка) и помежду си, и от другите две наблюдателни. Ето защо тези три точки са били не в ниски места, а в характерни, високи и с отлична видимост места. Ако все пак (примерно) едната от трите точки е била на по-ниско място, тя би могла при пълно безветрие да бъде обозначена с дим от запален в определен час огън. Тогава наблюдателят-изчислител би могъл да фиксира мястото на пушека (примерно при гробницата в средата), ако все пак се е налагало тя да се обозначава чрез дим, и да го нанесе на своя чертеж. Освен това не изключвам Омуртаг да е възложил на опитните си командири на конницата при нескончаемите преходи от Славомир/Никополис ад Иструм до Никопол и обратно да засичат времето при умерен конски ход и така да доизчислят по най-простия метод общото разстояние и двете му съставни отсечки. Такова точно „пасване” – 72 километра!!! между двете крайни точки (40 000 разтега между Никопол и Никополис ад Иструм) и наличието най-малко на две такива големи „тракийски” могили точно по средата (около селата Овча могила, Могила, Морава и Козар-Белене). Това съвпадение с името Царева – Могила едва ли е случайно и то дава още едно основание за някаква надежда, че точно тук, и точно този път може и да имаме успех.

Вероятността най-после да се намери погребението на голям български владетел прави задачата не въпрос за оскъдността на българските държавни пари, а на българска национална чест!

Топонимията и хидронимията са големи и признати извори за създаване на писаната история. Често се замислям, как е станало наименуването и преименуването на десетки, стотици и хиляди наши населени места, реки, местности и др. във Варненска, Шуменска, Силистренска, Добричка, а и в другите области на България. Десетки, а може би и стотици, са имената, които са свързани с времето на първата българска държава. Известни са правилните и високопатриотични български държавни акции и решения за имената на селищата ни. В резултат на тях са се появили и следните такива имена: Девня, Гръцка сеч, Мерявица, Лупура, Рат дол, Мечкова чешма, Косовча, Плюска, Плиска, Варна, Тича, Батова река, Избул, Колобър, Окорш, Вокил, Малък Преславец, Велики Преслав, Цар Крум, Доросторум, Тервел, Дулово, Исперих, Самуил, Кардам, Кубрат, Омуртаг, Смилец, Алфатар, Гарван, Печеница, Добротич, Мадара, Кюлевча, Ирник, Тертер и много други.

Не би било лошо някой да се захване да изследва и да публикува дали само по предложение на нашите учени е станало това конкретно преименуване, или пък е имало допитвания до хората и проучване на местните предания и запазени сред коренното население от конкретните населени места легенди, топоними и предания. Голям източник на информация са старите български, пък и чужди, военно-топографски карти на България. При достигнатите сегашни нива на интернетен обмен на карти е пълна отживелица голямата загриженост, дебнене и шпиономания над старите ни военно-топографски карти. Би трябвало да се впрегне военнотопографическата ни служба в извличането и предоставянето на така нужните за историята ни материали имащи отношение по разлеждания въпрос. И трябва да призная, че вярвам, че на тези служби може да се разчита и като истински български патриоти, хората служещи в тях, ще откликнат на исканията на историците и археолозите и ще свършат работата с желание и готовност.

ЕТО И МОЯ ОПИТ НЕ ЗА ПРЕВОД, А ЗА ОСМИСЛЯНЕ НА НАДПИСА

НА т. н. ТЪРНОВСКА КОЛОНА

… + Вождът на българите Омортаг, като остаях временно в стария си всеславен дом в Славомир/Никополис ад Иструм, съградих нов преславен дом при Никопол. И като измерих разстоянието по правата линия между тези два дома, построих в средата на най-късия път между тях (в района на селата Овча могила, Морава и Козар-Белене) всеславен Мавзолей-гробница. И от самата среда на тази всеславна Царева могила – гробница до старовремския ми дворец в Славомир/Никополис ад Иструм има 20 хиляди разтега (36 км.) и от нея до Никопол има 20 хиляди разтега (36 км.). Човек, ако и добре да живее, умира и друг се ражда. И нека тоя, който се роди по-сетне, разглеждайки това, си спомни за оногова, който го направи. Името на вожда е Омортаг, кан на българите. Нека бог го удостои да преживее сто години…

Фиг 2

Североизточно от село Овча могила: Курган Черна-Могила – височина 10 метра!

Попова-Могила – височина 2 метра.

http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-015-4.jpg

Фиг 3
Северно от село Овча-Могила: Двете-Могили, Трите-Могили и Славова-Могила.

http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/large/K-35-015-4.jpg

Фиг. 4

Село Козар-Белене: курган Царева – Могила – височина 11 метра!!!...

Дали народната памет не е запазила спомена за тукашно българско царско погребение?

http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/details/K-35-015-3.html

Ето още веднъж картата, която наистина може да промени основни части от българската история:

Фиг. 5

Четирите главни старопланински прохода Сидера, Марсела, Верегава и Васил и мястото на състоялата се

през 811 година около Велико Търново битка на Кан Крум срещу Никифор I Геник.

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ

            За да се разберe по-ясно онова, което съм искал да кажа, трябва да се проследят следните пет части на поредицата ми съдържаща:
            А. КРЕПОСТТА МАРКЕЛИ (Marcelli), СТРАЛДЖАНСКОТО БЛАТО И РИМСКИЯТ ПАПА СВ.МЪЧЕНИК МАРКЕЛ.
            Б. КАРТА КОЯТО МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАЖНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.

В ЧЕТИРИ ВЕРОЯТНИ ПРОПУСКА НА ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК.

Г. ОЩЕ ЕДНА ХИПОТЕЗА ЗА ПОХОДА НА НИКИФОР I ГЕНИК (811год.).

Д. НАДПИСЪТ НА КАН ОМУРТАГ ВЪРХУ т. н. ТЪРНОВСКА КОЛОНА.

На пръв поглед – едно свободно съчинение. И в голяма степен това е абсолютна истина. Все пак бих желал да съсредоточа вниманието на любезния читател върху следните 14 „случайности”:

1. „Случайно” е представена непопулярна досега карта с достатъчно точно указание, че река Провадийска се е казвала Варна много преди Одесос да приеме това име.

2. „Случайно” на същата карта е показано достатъчно точно местоположението на четирите старопланински прохода – Сидера, Марсела, Берегаба/Верегава и Васил, а също така и на частта Марсела от Стара планина.

3. „Случайно” е посочено мястото на състоялата се през 811 година голяма битка на войските на Кан Крум и на император Никифор I Геник, с което войната и аулът-столица на кан Крум се локализират основно на територията на Великотърновска област.

4. „Случайно” се поставя въпросът за различността на името на крепостта Маркели и това на Шипченския проход Марсела.

5. „Случайно” става ясно, че Никифор е нахлул с войската си именно през прохода Марсела и че изобщо не е стигнал до Шуменските проходи и тамошните източно-планински масиви.

6. „Случайно” възниква идеята, че е възможно при или около Славомир/Никополис ад Иструм да е бил аулът-столица на Кан Крум.

7. „Случайно” на посочените от н. с. д-р Евгени Дерменджиев места (от Великотърновска област) са намерени крайно емблематични и непребрежими доказателства за византийско военно „пребиваване” по тях.

8. „Случайно” рагузкият архимандрит Мавроурбина е записал, цитирайки друг по-стар източник, че Кан Крум е победил и обезглавил Василевса при Славомир… недалеч от Никопол.

9. „Случайно” обратният път за бягството на Никифор минава край наистина голяма и тинеста река и през планински, удобни за преграждане тесни места, каквито има във Великотърновския край..

10. „Случайно” разстоянието между Славомир/Никополисад Иструм и град Никопол е точно 72 километра и „случайно” се равнява на 40 000 разтега.

11. „Случайно” точно на средата между горните два пункта се намират няколко крайно интересни „Тракийски” могили и едната от тях е висока цели 11 метра. Същата може би неслучайно носи силноговорящото и подсещащо име ЦАРЕВА – МОГИЛА?!...

12. „Случайно” Кан Омуртаг не е и допускал, че ще дойде ден българските му потомци да не знаят къде е бил старият и къде новият му дом на Дунава и за това не ги е фиксирал териториално в своя исторически надпис.

13. „Случайно” се оказва, че за императора Никифор I Геник войната е траяла точно шест денонощия, но същата наистина е продължила след смъртта му още девет денонощия.

14. „Случайно” въпросната карта очертава истинската граница между България и Тракия и южната граница на областта Загора – нещо, което досега като че ли е несрещано.

Продължаването на тази игра на думи е излишно. В нея сигурно има много и грешки, и истини.

Нека да се пренесем във времето на нашите и чуждите първи историци и изследователи на т. н. поход на Никифор I Геник. По тяхно време триумфирало голямото и сензационно научно откритие на столицата Плиска. Те са имали по-малък достъп до литературни източници. Тагава нямало интернет. С голямо и лесно обяснимо въодушевление всички те се хванали за Плиска, намерили удобните проходи през планината… И те като нас, по същество, скалъпили една приказка (едно героично и патриотично съчинение)… После около сто години ние дообясняваме, видоизменяме, натъкмяваме и разкрасяваме тази приказка… Разбира се нищо лошо не е станало… Но дали вече е съвсем късно да направим нещо?...

Мисля, че все още можем да съчиняваме приказки. Аз лично съм с голямата надежда и все вярвам, че един ден всеки българин ще може да поднася китка българско цвете и да проронва две чисти български сълзи пред бъдещия огромен паметник-костница на Кан Крум Велики и неговите славни герои, преди да стори това пред близконаходящия се и Велик Търновград и високата до небесата Марсела-Шипка!!!...

- Следва -

Нагоре