В. ОЩЕ ЕДНА ХИПОТЕЗА ЗА ПОХОДА НА НИКИФОР I ГЕНИК

Инж. Др. Драгиев

Фиг. 1

Начело на елитния си отряд върховният главнокомандващ на българските обединени въоръжени сили Кан Крум се придвижва към мястото на решителния отпор на византийската армия предвождана от Никифор I Геник през 811 година.

        По темата за българо-византийската война от 811година е изписано, цитирано и хипотезирано почти всичко възможно и невъзможно както от български, така и от чужди автори. И то не от какви да е автори, а от елита на българската и световната историческа наука. Засега обаче все още сме в сферата на хипотезите и няма логично и точно обяснение за главните цели и мястото на войната; не стихват споровете за времевия график и маршрута на предвожданата от Никифор армия; не се знае почти нищо за разразилите се няколкото големи българо-византийски сражения; не е ясно дали императорът е превзел и изгорил Плиска или друг мистериозен столичен български град като този при „Тъй наречената Варна”; не е ясно кой проход къде се е намирал и в края на краищата – къде е загинал Никифор. Особена неяснота съставлява досегашното необосновано тълкуване, че ей така на Никифор му хрумнало и без всякакава сериозна причина подгонил своята 60-хилядна „хвърковата” чета  обратно за Константинопол и скоропостижно  намерил смъртта си.

            Сега българската армия е малочислена, но мотострелковите генерали от времето на БНА са живи. Защо някой не ги събере, за да проиграят по карта нахлуването на Никифор с 60-хилядна войска (войска без военно-топографски карти, без пътища, без танкове и самолети, без автотракторна техника, без радиостанции, без космическо разузнаване и т. н.) в един ограничен по досегашните описания район. Нека с едно сражение придвижат тази армия до аула на Крум за три дни. Нека тогавашният Никифор постои там два дни. Нека само в рамките на един ден върнат обратно тази грамадна и бавноподвижна армия от хора, коне и волски коли на такова голямо разстояние… Нека на същата територия, при тези планински и тесни места и липса на пътища струпат и 40 - 50 хиляди българи, славяни, авари и коне… И всичко това само за шест денонощия! Такива темпове на скоротечни боеве могат да постигат само днешните командоси, които са въоръжени и се обслужват със съвременна бойна техника. Но, ако някой и сега хвърли за шест денонощия едновременно не 110, а само 20 хиляди командоси в такъв малък район, ще се получи само една невъобразима каша.

            Наложително е пълно излизане от досегашния шаблон, по който се разглеждаше и тълкуваше войната между Никифор и Крум. Според мене, по онези времена 60-хилядна войска преминава през планински проходи, но по принцип се придвижва и сражава в по-открити места. При такива големи цели и разноски, армията на агресора не се задоволява само с изгарянето на едно дървено село с кьошкове (нашите хора тогава не са имали дворци и палати!), а се стреми със зъби и нокти да обхване големи територии и да унищожи изпокрилия се и опазил се жив и боеспособен противник. Такава мощна армия се стреми да премине през основната част от територията на врага, гледа непременно да го ограби и ликвидира, както и да го изхвърли завинаги далеч от границите си. Тя се стреми да си присвои или да си възстанови земите му, особено ако те преди това са били нейни.

            След пребиваването си в аула на Крум, Никифор вероятно е можел да тръгне за Сердика, но за съжаление записаното от  древните хронографи и това в анонимните разкази и легенди, е твърде кратко, неясно, неподредено  и понякога противоречиво, неверно или непълно. Нека (поне на ужким) допуснем, че Никифор наистина е съумял да стигне до средата на поддунавието. Нека се концентрираме върху това, което други хора преди нас  са сторили много, много отдавна. Те са го написали, защото може би наистина са познавали тази война до подробности. Само че ние не сме ги разбрали, или сме ги подценили. Не сме им повярвали. Не сме знаели, че до края на VIII век в Плиска не е имало живот и че тя не би могла да бъде главна, основна или каквато и да е  цел на ромейската армия. Може би не сме знаели къде и кой е проходът Верегава. Мислели сме, че последната даже не е била и проход, а само част от Стара планина. Дори сме допускали, че Верегава е било името на цялата планина…

            Изминали са 1200 години от  съдбоносната за България война от 811година. Така не може да се продължава и един ден трябва да се сложи край на неизчерпаемите и безполезни засега спорове. Това може да стане единствено, като се изследват „тракийските” могили в намерената реална зона на българо-византийските бойни действия и се докаже истината, а не като  се натрапва или разпорежда „височайше” научно мнение или някаква „височайша” научна, държавна или сладникаво-патриотарска измислица (съвсем не изключвам и моята такава).

            За да изложа във възможно по-малък обем своето становище, аз приемам, че според досегашните теории след превземането на аула на Крум, Никифор не е имал абсолютно никакви причини за незабавно прекратяване на такава скъпа за него и непостигнала към него момент крайните си цели война. Не е възможно той да хукне ей така, най-необяснимо и позорно, обратно на юг без накакви неуспешни бойни операции и без никакви застрашаващи войската му български действия. Защо да не се приеме за вярно, че войната наистина е продължила цели петнадесет денонощия? Защо се стига до крайността да се смята, че почти нищо в описаното от хронографите и разказите не е вярно?... Ами, ако въпреки всичко е вярно, а само малко непълно записано?!...

            Хипотезите и свободните съчинения за войната от 811 година са премного. Ето защо смятам, че няма нищо лошо да се създаде още една такава измислица. Все пак има ли, кои и колко са основанията за нея?

            Нека приемем, че през втората половина на VIII век византийците наистина са превзели и попилели няколкократно района на сегашното ни южно и северно причерноморие; превзели са и са изгорили първата българска столица Варна-Плюсковаград, ако е имало такава, и са изгорили българския военен лагер на територията на бъдещата Плиска. Нека приемем, че до средата на месец Юли 811 година Никифор е събрал и комплектовал войската си в района на крепостта Маркели/Marcelli край Карнобат и всячески е демонстрирал подготовка за нахлуване в България през прохода  Sidera/Върбишкия; после уж е тръгнал за превземане на Сердика и изведнъж по военному коварно, подло и  внезапно е прехвърлил войската си през Marcella/Шипченския проход и така на 20 юли е нахлул на българска територия. Нека да допуснем, че с тази война Никифор е искал: 
            – да унищожи втората българска столица (главен аул на Кан Крум) край или при Славомир/Никополис ад Иструм;  

            – преминавайки през района на Велико Търново, да прегази и попилее централната (средецката) и западната части на сегашна Северна България, като стигне до Дунава и изхвърли завинаги в  Дунава или зад него българите и съдружните им славяни;

            – да възстанови завинаги северната дунавска граница на Византия;

            – да превземе град Средец/София.      

            Мисля, че е имало логика центърът на управление на сформиращата се българо-славянска държава след 800-ната година да не бъде заврян отново в опустошения отвизантийците район край река Варна/Провадийска, а да бъде по-далеч от морето и византийските корабни десанти, и по-близо до многобройните славянски маси. За голямата подходящост и обустроеност на Никполис ад Иструм за втора столица и за стратегическото му географско разположение е излишно да се говори. Не случайно в по-късните векове столицата на България била преместена не къде да е, а във Велико Търново.

            Въз основа на изложеното до тук, би трябвало да се обмисли като съдържание на:

       
       а) първия етап на войната (похода на Никифор I Геник през 811 година):
       … Рано сутринта на 20 юли 811 година най-боеспособните и бързоподвижни ромейски части влизат в  сражение с разположените в района от днешния град Габрово до Никополис ад Иструм обединени българо-славянски въоръжени сили. Ромейският щурмови отряд, командван от сина на Никифор и съимператор на Византия Ставракий, смазва обединената българска съпротива. Никифор отдава заслугите за победите и успешното напредване на ромейската войска  на 20, 21 и 22 юли 811 година и завладяването на аула-българска столица при Славомир/Никополис ад Иструм не на бога и войската си, а на сина си Ставракий, което още повече задълбочава неприязанта на командния военен състав и църквата срещу него. На 23 юли  811 година челните военни части на Никифор продължават да напредват в северно направление към река Дунав, а останалите се свличат от прохода Марсела и се разпръскват в източно и западно направления. Те се отдават на тежки за българите и България грабежи, палежи и разгул. До вечерта на 23 юли ромейската конница завладява без особена българска съпротива големи части от Великотърновския район, както и от териториите на съседните Габровска, Ловешка, Плевенска и Търговищка области. Тук е излишно да се отделя място и да се прави повторение  на добре описаните и изяснени зверства, мародерства и други нечовешки действия на ромейската войска спрямо българското население, както и онова, което е станало в аула-столица под контрола и с участието на Василевса.

            б) втория етап от войната (похода на Никифор I Геник през 811 година):

         Двудневен престой (на 23 и 24 юли 811 година) и добре описани действия на Никифор и неговия императорски отряд в аула на Крум (българската столица при Славомир/Никополис ад Иструм). Възникване на идеята на императора в бъдеще време да построи на мястото на този дървен български средищен център нов град Никифорополис. Продължаване на неописуемата разюзданост и мародерство на ромеите; пиянство и пословичен разгул (с женоподобни мъже) на самия император. Палежи на посеви, села и гори. Укриване на българското население по планините и чак в блатата на Дунав. Все по-агресивни български бойни действия срещу настъплението на ромеите към Дунав. Тежки сражения на българите срещу ромеите особено след обяда на 24 юли. През целия ден и през нощта на 24 юли усилен български строеж на голяма дървена преграда в теснините покрай река Янтра по пътя между между Велико Търново и Дряново, а и на други места. Все по-тревожни за Никифор вести за хода на боевете между реките Осъм и Янтра на север от Велико Търново. Никифор обхванат от страх за изхода на войната и най-вече от опасения, че военните му командири, които го ненавиждат, във всеки момент могат да го убият. Конфликт между Никифор и сина му Ставракий, който го смята за недостоен да продължи да бъде император на Византия.

         в) третия етап от войната (похода на Никифор I Геник през 811 година):

         Нощна масирана българска атака на 24 юли върху ромейските войски от север, от изток и от запад, но най-яростно българско настъпление в полосата очертана от реките Осъм и Янтра. Изключително упорита и успешна българска атака  от север на юг при село Сломер. Постепенно пречупване/сломяване устрема на окупатора. Общо надделяване на българите и начало на повсеместно отстъпление на ромеите. Лошите вести внасят неописуем смут в императорския отряд, който продължава да се разполага в Славомир / Никополис ад Иструм. Никифор става неадекватен. Близки негови помощници го напускат и поемат пътя на самоспасението. На сутринта на 25 юли до Никифор достигат крайно тревожни разузнавателни сведения, че Крум загражда теснините за отстъпление към планината и Константинопол. Василевсът тръгва с императорския си отряд и висшите си сановници на юг с намерение да премести своя щаб на удобно за спасение място в прохода Марсела. През целия ден разпръснатите и обезглавени ромейски войски водят упорити боеве и отстъпват на юг мъчейки са да устоят на разярения си 40-хиляден противник. Българи, славяни и авари се бият самоотвержено и крачка по крачка изтласкват окупаторите обратно към прохода. Мръква се. На няколко места  двете воюващи страни постепенно спират бойните действия за отмора и в очакване на  решаващия ден на утрешните боеве.

            Нощта на 25 юли 811 година застига устремения към прохода Марсела Никифор и подсиления му императорски отряд в планинските теснини между Велико Търново и Дряново. В тъмнината страхът в очите на императора се увеличава стократно. Под долитащите от височините до ушите му оглушителни български крясъци Никифор дава команда за спиране и нощуване. Споделя в тесен кръг голямата си тревога, че българите знаят къде се намират и че  дори и криле да имат, пак няма да могат да се измъкнат. Нощта тече бавно и страшно. Към три часа след полунощ българите започват грозна двустранна атака върху императорския отряд. Другото се знае. Няма спасение за ромеите. Високи странични брегове, отпред едва достроената на мръкване мощна дървена преграда с ров и забити подострени колове, голяма тинеста река, тъмнина, паника, хаос, жертви, ревове, проклатия… Загива Никифор. Загива цветът на християнска Византия. Безбожните българи са освирепели, а милостта им е чужда. Те имат за какво да си отмъщават. Така се прави история… Кървава, съседска история… Там нейде… на обратните… на северните  подстъпи към прохода Марсела…

            Това е станало от около 3,00 до 5,00 часа на 26 юли 811 година. Тогава е настъпил преломният момент в битката за успешното спасяване на България за вечни времена. Но с това войната не е завършила.

Фиг. 2
Село Сломер и вероятният район на подготвения и осъществен от Кан Крум главен български

контраудар  срещу настъпващите на север към Дунав войски на Никифор I Геник.

            г). четвъртия етап от войната (похода на Никифор I Геник през 811 година):

         Вестта за гибелта на Никифор се разнася мълниеносно из цялата ромейска войска. Тя и без друго е обхваната от страх, паника, дезорганизация и масово дезертьорство към 4 – 5 от планинските проходи. Никой никому не се подчинява. Всеки гледа да спаси кожата си. Масово изоставяне на обоза и ненужните оръжия, екипировка, добитък, волски коли и др. Заравяне на императорското съкровище и лични скъпоценности при характерни топографски места. Българите, славяните и аварите гонят и тикат безспирно ромеите към преградите и засеките на проходите, където ги чакат и избиват  свирепите отряди на северите.  Доизгонване и доизбиване на неуспелите да преминат балканските хребети и пръснали се на десетки километри, изгладнели, ожаднели, изморени, пребити, недоспали, ранени и оскотели ромеи, както в равнината, така  и из близките или по-далечни планински проходи, дебри и усои. Пълно и безмилостно клане на пленените ромеи. Това трае до около 3 август 811 година. Войната наистина продължава петнайсет денонощия, а  за Никифор – само шест….       

Фиг. 3
24 – 27 юли 811 год. Успешното българско контранастъпление срещу войските на Никифор I Геник.

            д). петия етап от войната (похода на Никифор I Геник през 811 година):

            Грижи за българските ранени. Достойно погребване на българските, славянските и аварските  жертви в масови гробници и под могили за командния състав. Намиране и прибиране на укритото императорско съкровище. Триумфално демонстриране на главата на император Никифор I Геник пред отрядите на съюзените български въоръжени сили. Почистване на бойното поле от мъртвите врагове и добитък и изгаряне на труповете им. Събиране на  оръжията и другите бойни трофеи, захвърлени от позорно избягалите на юг ромеи.  Българско-славянски-аварски пир и наздравица с обкованата със сребро никифорова кратуна. Екипиране на 30 000 български бойци, конници и коне с ромейските трофеи. Мерки за заздравяване и укрепване на единството и сплотеността в българската държава. Мерки за прехвърляне на големи български маси от наддунавието към района на бивша Мизия. Мерки за увеличаване на раждаемостта сред българското и славянското население. Настаняване на канската резиденция в нов дървен дом (трета столица) в околностите на Никопол. Вземане на решение за изграждане на четвъртата българска столица – белокаменна Плиска на ново място – при изгорения  преди години лагер край т. н. Абоба.

Фиг. 4
Манасиева хроника. Кан Крум Велики вдига наздравица с никифоровата кратуна.

            е). шестия (следвоенен) етап:

         Силно отрицателно отношение на официален Константинопол и патриаршията към позорния и неуспешен поход на Никифор I Геник и сина му Ставракий. Неприкрита неприязън към делата им и от страна на ромейските хронисти. Подготовка и провеждане на успешни български военни походи на юг от Стара планина. Смърт на Кан Крум и негово вероятно погребение в района на битката на живота му… най-вероятно недалеч от Никопол… Изкусно описване от хронистите с минимизиране на блестящата българска военна победа и почти пълно завоалиране на позорната ромейска военна загуба. Укриване (в хрониките) на непостигнатата главна византийска цел на войната – натикване на оцелелите от войната българи в  Дунава или изхвърлянето им за вечни времена зад Дунава и възвръщане на земите им в територията на Византия. Описване на голямата бойна зона, като малоформатна и неясно къде в България разположена драматична сцена на фантастично кратък и  бързотечен блицкриг и бой. Създаване на работа и поле за най-разнообразни интерпретации и главоблъсканици от страна на безброй поколения от историци, археолози, военни специалисти, краеведи и др. До падането на България под турско робство поклонения на българските царе, елит и народ пред гроба на техния кумир Кан Крум там… там нейде при Славомир… недалеч от  Никопол… Сега, 1200 години по-късно, неуспешно издирване и в края на краищата – недоказване на мястото на войната и битката между войската на Никифор I Геник и доблестните сдружени български военни сили на Кан Крум Велики. Построяване на внушителни и достойни за Крумовата победа паметници не на точното място на историческата битка...

 - Следва -