Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2012 12:47 - А. КАРТА, КОЯТО МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАЖНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2393 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.03.2012 15:45


        

 

А. КАРТА, КОЯТО МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ВАЖНА ЧАСТ

ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

 

Инж. Др. Драгиев

 

         На нея попаднах в интернет преди една година и я публикувах по друг повод във фейсбук и в личния си блог  (http://devnenetz.blog.bg/drugi/2012/01/06/.661179). За мое силно огорчение, едва сега забелязах, че тя съдържа нещо несрещано! На картата очевадно са фиксирани местата на четирите най-важни старопланински прохода и точното място на битката, при която през 811 година Кан Крум е победил и унищожил Никифор I Геник. Сега, за голямо съжаление, не успявам да намеря откъде съм взел и „изрязал” картата. По тази причина не мога да посоча автора и годината на издаването и, но е видно, че картата е достатъчно точна и стара. Ето и най-интересната част от нея:

 

image  

Фиг. 1

Четирите главни старопланински прохода Сидера, Марсела, Верегава и Васил, и мястото на състоялата

се през 811 година около Велико Търново битка  на Кан Крум срещу Никифор I Геник.

 

         В стремежа си да локализирам местоположението на „Тъй наречената Варна”, преди една година  бях обозначил с лилавата точка река Варна (Varnas R) като доказателство, че днешната река Провадийска е носела името Варна (Varnas) много преди нашата история да го припише на Одесос.  

 

Ако картата е вярна, на първо четене от нея могат да се извлекат следните

изключително значими и шокиращо нови за нашата историческа наука твърдения: 

         1. Река Провадийска е носела името Varnas/Варна векове преди то да бъде прехвърлено на град Одесос.

        2. Очертаната от изток на запад граница между България и Тракия преминавала приблизително през следните днешни ориентири: с. Дебелт-на запад до р. Тунджа-северно и недалеч от гр. Ямбол-северно и недалеч от гр. Нова Загора-северно и недалеч от гр. Стара Загора-северно и недалеч от гр. Раковски и т. н. Виждат се очертанията и местоположението на Загора/Zagora.

        3. Днешният старопланински проход по пътя Шумен-Велики Преслав-Върбица-Петолъчката (Върбишкият) е носел името Сидера (La porte Sidera – от лат. Звездите).

        4. Днешният старопланински проход по пътя Габрово-Шипка-Казанлък (Шипченският) е носел името Марсела (La porte Marcella). Същото име Марсела (Marcella = Saint Marcella = Светица Марсела) e имала и планината около прохода.

       5. Днешният най-висок (1525,5 м.)   старопланински проход по пътя Троян-Беклемето-Кърнаре (Троянският проход, Виа Траяна Via Traiana) е носел тракийското име Берегаба/Верегава [La porte Beregaba = Снежна планина и Снежен проход; Ледена планина и Леден проход; Айсбергова планина и Айсбергов проход;  Мястото (проходът) с изворите; Пролетно място = Пролетен проход]. Днес в състава на град Хисаря има квартал с име Веригово (бивше село Синджирлий). По всяка вероятност това име е свързано с името на близкия проход Берегаба-Верегава, а не с преданието за прекарваните през него колони от оковани в синджири (вериги, окови) българи – пленници на турците. По-голяма е вероятността още траките да са наименували Верегава селището около хисарските извори [мястото с (особените, термалните) извори], а по-късно многохилядните военни походи преминаващи Стара планина по римския път Виа Траяна да са прехвърлили името Верегава върху прохода през днешното Беклеме.
       
6. Съществувалият в миналото и неизползван днес старопланински проход Рибарица по пътя Тетевен-Бели Вит-Рахманларе (Божи дар, Розино) e носел името Васил (La porte Vacil – от лат. Vac il = Тежко, на който… ; Беда… Бедствен, тежък и дълъг проход). Явно, през многото векове точно от това име Васил са съхранени имената на една наша тамошна планина – Васильовска планина, на един наш връх – Васильов  и на едно тамошно село – Васильово.        

        7. Състоялата се през 811 година война между войските на Кан Крум и император Никифор I Геник  е станала в блзкия район на днешния град Велико Търново*.

         * Ако знакът за битката е поставен на точното място на картата, се получава, че гибелта на императора е станала  леко югозападно и много близко до Велико Търново.            

            Упоменатите по-горе местоположения на проходите и на битката изчислих и определих съобразявайки се с мащаба и допустимата неточност на горната малка (но, струва ми се, достатъчно компетентно и вярно изработена) карта и сравнявайки съответните координати с тези от съвременна пътна карта на Република България. Това направих на базата на неособено добрата си подготовка по военна топография, която съм добил при военната си служба, а по-късно и в ШЗО във Враца. По-точни изводи и обозначения биха могли да представят специалистите-картографи. Най-добре би се получило, ако картата се открие и вземе по надлежния ред от някоя от електронните университетски библиотеки на САЩ или по-скоро на Франция, откъдето вероятно съм я изтеглил чрез интернет.

            Ще бъде много добре, ако един ден се установи безспорното и истинско историческо място на блестящата победа на българския дух и оръжие и точно там се издигне за вечни времена паметник на Кан Крум и неговите бойци, които с безграничен патриотизъм, с абсолютна жертвоготовност, с военна хитрост, сили, кръв и живот са спасили България! Само така ще се даде възможност на всички днешни и бъдещи български патриоти всяка година да поднасят цветя и да падат на колене пред подвига на крумовите герои… и на подлите гърци, които да идват и да ронят сълзи, както за завоалирано описаната си катастрофална загуба, така и за своето историческо коварство, подлост и рядка жестокост…        

            Давам си сметка, че горните седем твърдения биха обърнали една много важна, 130-годишна част от нашата официализирана българска история, с краката нагоре, което е не само сложна, а почти налудничава идея. Знам, че е рано да свирят фанфарите, но за мен ще бъде крайно обидно, ако нашата наука не отдаде дължимото внимание и не разчовърка по подобаващ начин тази моя находка и тези мои тълкувания и изводи. Дори те да се окажат поредния кьорфишек… 

         

         ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ: 

        1. Не съм компетентен и не мога да обясня защо два немного отдалечени един от друг обекта (Маркели –крепостта при Карнобат и проходът Шипка/Марсела) са били именувани с две толкова близки имена. Не бива да се забравя, че подобно на крепостта Маркели, днешният Шипченски проход е бил не ням свидетел на нашата история, а кървава арена на исторически битки и  големи войскови струпвания и прехвърляния през планината.

            Само като кратко напомняне: До 1951 год. връх Шипка е носел името Свети Никола. Тогава го преименували на връх Столетов. Ето какво пише вестник  „Стара Загора днес” на  30. 06. 2011 год.: В началото на шейсетте години в Казанлък гостува тогавашният председател на президиума на Върховния съвет на СССР Леонид Брежнев и аз му бях преводач“– разказа на пресконференцията дългогодишният казанлъшки учител по руски език Стойко Стойков. Научавайки за старото и новото име на върха („Св. Никола” и „Генерал Столетов”, б. м.), съветският лидер възкликнал, как може името на един светец да бъде по-долно от това на един „царски генерал-реакционер, крепител на самодържието”. Стойков подчерта, че от тогава името връх Столетов постепенно било избутвано встрани, докато през 1977 година върхът официално приел името Шипка”.    

             Сега видни общественици са предявили искане пред Президента на Република България върхът да получи отново старото си име Свети Никола. Личното ми мнение е върхът да си остане връх Шипка, защото така са го забили в българските души и сърца подвигът на шипченските ни герои и  патриархът на българската ни литература Иван Вазов. Но все пак не е лошо да се знае и помни, че може би някога тамошната част от планината и проходът през нея са носели името Marcella.

           

            Ето и кратки сведения за светица Марсела: 

СВЕТИЦА МАРСЕЛА image
Фиг. 2
Светица Марсела е родена през 325 год. в  Древен Рим и е починала през 410 год. За светица е обявена е от Римокатолическата църква. Празникът в нейна чест е на 31 януари.

         Св. Марсела произлязла от аристократическата фамилия Marcelli. Тя е израснала в Рим. Благочестивата Албина – нейната майка, била образована, богата и благонравна жена. Марсела овдовяла наскоро след женитбата си и се отдала на благородна дейност. Живеела като рядко примерна и аскетична християнска функционерка и помагала на много хора. Събраните милостини и богатства раздавала на бедните и изпаднали в отчаяние хора. Отказала се от плътските си нужди и живяла примерен и богоугоден живот. През 410 год. предвождани от Аларик готски войници я заловили и, независимо от преклонната и възраст, я изтезавали, искайки да им предаде богатствата си, но това не било възможно, защото тя била раздала всичко на  бедните и онеправданите. Войниците я освободили. Марсела била отведена в църква, но починала на следващия ден. Вземайки впредвид  примерния и и благочестив живот, както и мъченическата и смърт, Римокатолическата църква я канонизирала за светица. Може би така и тогава е станало възможно нашият Шипченски проход (врата) да получи даденото в горепоказаната карта име (на фр. ез.)  La porte Marcella, а планината край него – просто Marcella. Може би десетки и стотици хиляди римски и други войници, които  преминавали през вековете планината през Шипченския проход, са били очаровани от  този проход, от климатичните условия, от тамошните сенки, вода и гори и са се преклонявали пред тях, тъй както са благоговеели пред делото на Светица Марсела… И вероятно по тази причина проходът и околната част от планината са приели нейното име. Това име след многото векове се позаличило и е останало само като един почти неизвестен факт от далечното минало, който се запилял в бездната на безвремието.

 - Следва -

    




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790298
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829