2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 3660 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2011 10:45
СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ – ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ОНОМАСТИЧНИ ДАННИ Ст.н.с., д-р Павел Георгиев – директор на Шуменския филиал на НАИМ при БАН – София
В изпратените σάκραις Tνόρκοις (свещенни послания) резултатите от похода едва ли са могли да бъдат изопачени така, че истината да бъде изцяло подменена. Все пак, става дума за поход, в който са взели участие хиляди хора: обикновени воини и военоначалници-аристократи, които след завръщането си биха опровергали лъжите на своя владетел. Освен това, не бива да се забравя, че посланията са писани в дни, които християнският морал определя като “светли”. В този смисъл съм склонен да подкрепя възприетото от Дж.Бъри мнение, че още през 809 г. Никифор Геник е взел реванш за претърпените загуби от българите. Освен това, в светлината на изложените данни, изглежда напълно оправдано използвнето на сведенията от житието на Йоаникий и да се допусне, че Никифор е превзел “българска столица”, но не тази в Абоба-Плиска, а тази във Варна-Либа. Впрочем, авторът на Житието споменава за “българска столица”, докато Теофан говори за “аула на Крум”. При това положение “уверенията” на императора до своята столица са едновременно достоверни и “безчестни”. Овладяна е била старата, а не действащата след края на VІІІ в. столица на българската държава[1].
10. Сведенията на Патриарх Никифор за Варна през 60-те и 70-те години на VІІІ в.
Както е известно, първото от тях се отнася до бягството на Καμπαγάνον, т.е. кан Паган във Варна и неговото убийство от собствените му приближени[2]. Поставено в контекста на вътрешнополитическите събития в края на неговото управление, съобщението на Патриарх Никифор сочи, че резиденцията на Паган е била вече в Абобското поле. След пореден преврат на привържениците на военните действия спрямо Византия, той е бил принуден да бяга в стария център Варна, където още от преди средата на VІІІ в. около рода Вокил се концентрирала онази част от българската аристокрация, която била за мирни отношения с могъщия съсед[3]. В светлината на тази реконструкция на събитията от 765-6 г. получаваме косвено потвърждение за разклатения, но все още запазен авторитет на Варна, като център на българската държавност.
Още по-ясни данни за това произтичат от контекста на събитията около т.нар. мир от 773-4 г. Тогава, поредният поход на Константин V по море срещу България завършил неочаквано “при Варна” с подписването на писмен мир[4]. Особен интерес в случая предизвиква причината за неочакваното прекратяване на византийския поход и обстоятелствата около подписването на мира от т.нар. “боила-чигат”[5]. В тази връзка заслужава да цитираме Д.Ил.Димитров: “Бързината, с която този висш военен служител (боила-чигат-П.Г.) се оказал при византийците, дава основание да се допусне, че седалището му е било някъде наблизо, вероятно селището при Варна”[6]. Съществуват сериозни основания да се приеме, че въпросният боила-чигат е идентичен със споменатия в изворите малко по-късно хан Телериг. През 773-4 г. той е стоял начело на българската аристокрация от източните, крайбрежни райони на държавата[7]. Така, че имаме сериозни основания да мислим, че резиденцията на боила-чигат(=Телериг)е била Аспаруховата столица Варна.
11. Названието на селището
Направеният преглед на основните източници показва достатъчно ясно съществуването на политически център на българската държава в Девненската низина в продължение на около век след нейното създаване. Византийските хронисти не го споменават нито веднъж с името на античния град, в и край който се развива, нито пък е означаван с тюркобългарското понятие за “град”. Главната причина за това е бил неговият особен облик, много по-различен от средиземноморската представа за селище от такъв тип, включително и от столица Абоба-Плиска, която впрочем византийците също не признават за истински град. За тюркобългарите обаче той е бил balyq, сиреч град. Името Варна се налага още от самото начало, като специфично ирано-българско самоназвание на цялата укрепена територия и водния басейн около който се намира. Дали като ойконим, или пък по-скоро, като хидроним, то се възприема от т.нар. Велик хронограф още през VІІІ в., а чрез него попада и у Теофан, Патриарх Никифор, Анастасий Библиотекар. Те, заедно с автора на житието на Йоаникий са съхранили мъгляви данни и за първостепенното политическо значение на центъра в живота на българската държава до към края на VІІІ в.
За неговото същинско название Плюска град научаваме от единствения домашен източник – Българската апокрифна летопис. Там автентичното, макар и славянизирано име, на българската столица от VІІІ в. се свързва с имената на първите двама владетели: Испор и Изот. Сведенията на анонимния български апокриф от ХІ в. за “съграждането” от Испор(=хан Аспарух) на Плюска град, както и това за смъртта на Изот(събирателен образ?) в ГраD рэкомэмь Плюсцэ, не оставят особени съмнения в това, че столицата на България от края на VІІ до към края на VІІІ в. при “така наречената Варна” е носела традиционото название Πλίσκ-οβα.
Пренасянето на политическия център във “вътрешността” и изграждането в края на VІІІ в. на нов град в Абобското поле води до пренасянето на името (а и не само това!) за него. Старата столица остава в източниците главно с общото си название Варна, макар че чуждите автори именуват след Х в. нейната крепост над Марцианопол описателно и в крайна сметка за нея се налага славянизираното тракийско име Девина-Девня. Най-късно по това време названието Варна, поради големия си териториален обхват, започва да се използва за селището в залива и пристанището, като измества древното име Одесос. Изрично свидетелство за това намираме в Житието на Кирил Филеот, в което данните за града с морско пристанище Варна датират в периода 1056-1071 г.[8] Малко вероятно е обаче то да е било въведено в периода на установяване на византийското владичество в източните български земи към края на Х в. Всички налични данни сочат, че византийската администрация по това време възстановява старите названия на градове и крепости, така че с голяма сигурност може да се допуска, че селището е получило древното си име Одесос, с което се вписва във всички редакции на епископските списъци. Следователно името Варна за морския град е било въведено още в периода на съществуване на Първото българско царство от неговото българско население и очевидно било възприето и от арменски колонисти, чийто представител е всъщност героят от житийния разказ за Кирил Филеот. Кога точно е било прието името Варна за стария град е трудно да се каже със сигурност. Възможно е, както допуска Д.Димитров, това да е станало към края на ІХ в., откогато датират откритите останки от живот през ранното българско средновековие. Според мене обаче не е изключено името да е било използвано още от началните години на българската държава, откогато старият Одесос е включен в едноименната укрепена територия на Аспаруховите българи. Подобна “многолетност” именно може да обясни налагането му за главния център в района чак да днес.
Названието Варна през зрялото средновековие, както изглежда, не се употребява само за морския град. В търговско донесение от 1276 г. се говори за “цариградска Варна”[9], което води до предположението, че по това време е съществувала и друга, навярно българска(=търновска) Варна. Към подобен смел извод водят и някои неизяснени факти от историята на северното ни Черноморие и Добруджа в периода ХІІ-ХV в. За нас тук е достатъчно да подчертаем вероятността името “Варна” да е продължавало да се използва и за други селища в рамките на старата етническа територия на “приморските” прабългари.
12. Археологическите данни
Към посочените доказателства за съществуването на пръв център на българската държава в района на “Варна” могат да се добавят и археологическите данни. За съжаление резултатите от проучването на крепостта над римския амфитеатър и изобщо на средновековния пласт в чертите на Марцианопол не са публикувани. Това ни лишава от възможността да дадем една по-ясна стратиграфска ситуация за съотношението между античния и средновековния пласт. В замяна на това, проучванията през 50-те и 60-те години, главно на покойния Д. Димитров, доведоха до откриването на няколко ранносредновековни селища и некрополи с езически или ранен християнски погребален обряд, които говорят категорично за концентрация в Девненската низина на значителна маса от прабългари през VІІ-ІХ в.[10] Те са се разполагали в периметър на няколко километра от античния Марцианопол или Одесос. Ако съдим от данните на намерения тук каменен модел, основен тип жилище е била юртата. По тази причина и следите от най-ранните поселения остават трудно откриваеми. Всичко това отговаря много точно на ситуацията с “курените” около Фанагория и Тмуторокан, където през първата половина на VІІ в. е била установено средището на уногундурите българи и котрагите и столицата на “Велика България” на хан Кубрат[11]. Археологическата ситуация в района на “така наречената Варна” обаче се нуждае от по-детайлни изследвания и нейното изясняване предстои. Едва тогава ще можем да дадем една по-пълна оценка на Аспаруховата столица Плюска град, предшественикът на Πλίσκοβα, Плисков.
СТОЛИЦАТА НА АСПРУХОВА БЪЛГАРИЯ – ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ОНОМАСТИЧНИ ДАННИ
Павел Георгиев
(резюме)
Утвърдилото се от век насам мнение, че столицата на държавата, създадена от хан Аспарух е Абоба-Плиска, е априорно и не може да бъде поддържано повече. Събраните писмени свидетелства от началото на VІІІ до към края на ХІІІ в. говорят, след внимателен анализ, за това, че първият държавен център се е намирал в района на Варна, в и около Девненската низина, където след 681 г. се изгражда укрепена територия от рода на тази в т.нар. Онгъл, или на столицата на хан Кубрат в Източното Приазовие, преди тази дата. Тя именно получава иранобългарското си название Варна. Същинският столичен град е бил от лагерен тип и се разполага в очертанията и непосредствената околност на римо-византийския Марцианопол. Топонимично свидетелство сочи, че в езика на тюрко-българите той е бил означаван като balyq, т.е. град. Данни от етимологията на названията-епитети на приемника на Марцианопол през средновековието, като Диакене (Скилица) или Еримополис (Ерюмополис), Армукатсуру (ал-Идриси) свидетелстват, че той е бил схващан като крепост-убежище и резиденция. В светлината на тяхната информация трябва да се приеме, че от античния град са били използвани главно крепостните стени и рова, както може би и някои по-запазени строежи. Археологическите проучвания сочат, че в чертите на амфитеатъра е била изградена крепост, която е играела ролята на цитадела за средновековния град. Основно, населението от края на VІІ и VІІІ в. обаче е използвало традиционните си жилища-юрти, както е характерно за градовете-лагери, обозначавани с тюркското “оба” или гръцкото “кампос”. Каменен модел на подобно жилище е пряко указание за това. Изследваните от Д.Димитров некрополи с езическа погребална обредност в непосредствената околност на средновековния град над Марцианопол (Разделна, Девня 1 и 3, Варна, 2 и др.) сочат, че в периода от края на VІІ до към средата на ІХ в. тук се е намирала много голяма концентрация от прабългарско население.
Вникването в развитето на събитията в българската държава около средата и втората половина на VІІІ в. позволяват на автора да заключи, че българският “град” в района на Варна е запазил водещото си политическо значение до към края на столетието, когато постепенно се утвърждава новата столица в Абобското поле. Съгласно сведенията на Българската апокрифна летопис градът в района на Варна-Девня е носел традиционното за българските военнополитически центрове название Плюска градь, чиято автентична тюрко-българска форма е засвидетелствана от византийските историци от Х-ХІ в. като Πλίσκοβα.
* Изследването на П. Георгиев може да се намери и в:
1. За столицата на Аспарухова България, Исторически преглед, 2002, 5-6, 208-227.
2. http://www.archeologybg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2&Itemid=6
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ - III ч...
Относно Българските военни победи и загу...
http://atil.blog.bg/