Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2011 15:00 - СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ - II част
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 2572 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 28.08.2011 15:40



СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ – ПИСМЕНИ ИЗВОРИ И ОНОМАСТИЧНИ ДАННИ   Ст.н.с., д-р Павел Георгиев  – директор на Шуменския филиал на НАИМ при БАН – София



 

image

4. Сведенията на ал-Идриси за местонахождението на Еримокастро

     Установяването на смисъла на името Диакене позволява да се открои още един извор за средновековния град в чертите на Марцианопол. Става дума за едно от познатите и многократно коментирани наименования у арабския географ ал-Идриси. На няколко пъти в своя текст той говори за град с име Армукастро, разположен на 25 мили от Барнас (Варна)[1]. Всъщност в ръкописите В.Томашек чете името по-скоро като Erimфkastrф и на тази основа счита, че е вариант на гръкоезичното име Έρημόκαστρον, което превежда като “Запустялата крепост”. Така разчетено, името отговаря по смисъл на  Διακενέ от средата на ХІ в. Днес, повечето от изследователите са склонни да локализират Армукастрон/Еримокастрон, както по времето на Томашек, при устието на Дунав и дори го отъждествяват с крепостта Алмирис (Енисала)[2]. Тази локализация обаче е само отчасти правомерна, доколкото визира едноименен  град на Дунав, “на два дни (път)” от Дисина. Ал-Идриси обаче говори още на два пъти за град, разположен на 25 мили от Барнас (Варна), който се намира на един ден път от Армукастру/Еримокастру на Дунав. Реално това разстояние е много по-голямо, така че градът с аналогично име трябва да се търси в района на Варна. Към това навежда и указанието за името “Дичина”, което, за разлика от Вичина на Дунав, е означавало селище на устието на Тича (Голяма Камчия) в морето. Конфузията се дължи на смесването на два едноименни (поради еднотипност!) града: единият на Дунав, а другият недалече от Варна. Градът Еримокастро на Дунав наистина може да се отъждестви с Алмирис (дн.Мачин), на езерото Разелм, докато Еримокастро трябва да е тъждествен с еднозначното Диакене над Марцианопол. За него приляга повече и  описанието: ”много стар”( в арабския оригинал – “вечен”[3] (бел. на преводача Б.Н.) град, с високи постройки, с широки сводести покриви, величествени по размери” и разположение“. Свидетелството, че “вечният град” се е намирал в подножието на планина, вдаваща се в морето, също може да се приеме за приложимо за Еримокастрон-Марцианопол. За Еримокастрон-Алмирис може би се отнася разстоянието от 3 мили от Дану (Дунав(?)[4]. Така, че данни в три насоки: отстояния от сигурни ориентири, етимология на селищното название и описание на самия “град”, позволяват  отъждествяване на единия от двата града с име Еримокастро със средновековна крепост и селище над Марцианопол.

         Най-решително в подкрепа на това разбиране на ал-Идриси и локализация на Еримокастрон близо до Варна в Девненската низина и на брега на Провадийска река, говори анализът на картите, които придружават неговия текст. Новото разчитане на арабските названия върху тях от Ст.Кендерова и отчасти картографските наблюдения на Б.Бешевлиев позволяват сравнително точното установяване на недиференцирания досега град Армукастру/Еримокастру. Върху карта VІ 5 с най-пълното представяне на селищата от земята Ард-Бурджан (=Земя на дунавските българи) ясно е изразена поредица от градове, крепости и реки покрай Черно море[5]. Редът им от юг на север е следният: Ахилу (=Анхиало), Айман (=Емона, Емине), река, вливаща се в морето, със сигурност Дичина (=Голяма Камчия) и Батрууи, което досега се идентифицира с Батрини от текста, дн. Петрич кале. След него е означена крепостта Армукастуру (sic!, вж за това по-долу). След нея следва друга река, която по характерната извивка преди вливането си в морето е Провадийска река. На другия бряг, в очертанията на речната извивка, срещу Армукастуру, е изобразено мястото на крепост с име Бастарнас, която се причислява към “вътрешната” поредица от селищни имена и така се идентифицира с крепост при с. Екзарх Антимово, на юг от Балкана. Действителността обаче изисква намеса. В близост до извивката на Провадийска река следва да се ситуира крепост, която отговаря на Марцианопол-Диакене, за която са налице етимологически основания за отъждествяване с по-близкия до Барнас (Варна) Еримокастру. Името Барнас  се среща само върху парижкия екземпляр на карата VІ 5 и то под формата Барлас. Това  подсказва, че е допустимо върху останалите да фигурира под формата Бастарнас. В текста от софийския ръкопис името се чете още като Дасрас или по-скоро Басрас (срв. палеографските бележки на Ст.Кендерова). Разполагането на Бастарнас/Басрас/Дасрас (=Барнас/Барлас?) на мястото на Армукастуру се дължи на смесването на двата града, които вероятно по това време вече са носели името Варна (вж.по-долу с. 30). Що се отнася до Батрууи/Батрини, то се отъждествява наистина с крепостта Петрин/Пертон, макар и да е поставено на значително разстояние върху десния бряг на Провадийска река. Анализът на карта VІ 5 може да бъде развит и задълбочен, но и така е ясно, че тя предлага сравнително ясни данни за съществуването през ХІІ в. на град с име Армукастуру на мястото на античния Марцианопол, близо да Варна (18 вместо 25 мили, както е в текста).  

          Средновековното название Еримокастрон за два антични града:  Алмирис и Марцианопол поставя важни въпроси за значението на тяхното име и причините за тяхното смесване. Консонантният характер на арабското писмо затруднява по принцип сигурно четене и от това произтичат сериозни проблеми. В арабицата има специални буквени означения само за трите дълги гласни: а, у, и. Така, не можем да сме сигурни дали името трябва да се озвучава като Erimokastron, както предложи В.Томашек. Напълно възможно е в неговата основа да лежи гръцката дума Vρυμα[6], която означава защита, крепост, в това число и землено укрепление. Особено важно е да се изтъкне, че при описанието на укрепената територия “Онгъл” Теофан обозначава отделните укрепления в него като τοqς Tρύμασιν  (у Анастасий Библиотекар: munitionibus). С този термин там  са били означени убежища със землена или землено-дървена фортификация. В Марцианопол през средновековието под Vρυμα  биха могли да се схващат, както ремонтираните останки от укрепителната система на стария град, състояща се от каменна крепостна стена с ров пред нея, така и изградената на два пъти,  през ІХ (?) и ХІ в., средновековна крепост. В светлината на Теофановото свидетелсто за Онгъла е напълно правдоподобно названието Ер/и/мокастро (Ермукастро) за средновековния център в Марцианопол да е възникнало не толкова под въздействие на впечатленията за един “запустял” град[7], колкото от неговото значение на укрепен лагер-убежище от типа на Hoglon`a от края на VІІ в. Подобна ще да е причината и за налагането на същото название и за средновековното селище над римо-византийския Алмирис. В тези два, а вероятно и в други случаи, става дума за стари-градове, използувани от българите още в края на VІІ в. като крепости-убежища[8].

         В подкрепа на това говори новият вариант в разчитането на името Армукастуру. Ленинградският ръкопис предлага втори вариант: Армукатсуру, а в софийския то завършва с – фастуру, което е поправяно на –кашру или –касру. Последните две форми изглежда отразяват гръцкото κάστρον. Същото значение, но в тюрко-иранските диалекти, има първата част от формата -катсуру: kat-[9]. За нас са особено важни свидетелствата за използването на този термин от редица тюркоезични народи, включително и у печенезите, специално за изоставени градове, използвани заради крепостните им съоръжения[10]. Следователно -кат- е калка на гръцкото “кастрон”. Втората съставка –суру (suru) в печенежкия език означава “сив, светлосив”(=grau)[11], така че –katsuru на печенежки означава “бялата крепост”, а Армукатсуру би трябвало да има значение на “запустялата бяла крепост” или пък: ”Бялата крепост-убежище”. Какъвто и да е бил точният смисъл на това название, то е било възприето и вероятно осмислено по свой начин от ал-Идриси.

В тази връзка не е изключено suru да e било свързано с арабското сур - ‘стена’, в смисъл на ‘крепостна стена’[12] укрепен дворец, владетелска резиденция[13], тъй като се съдържа в названието на двата града-гиганти и столици на Халифата: Багдад (Карх/=град/Суррамара) и Самара (Суррамара)[14]. В светлината на тези примери името Армукатсуру от ленинградския ръкопис на ал-Идриси може да е било осмислено от автора си, като ‘изоставена крепост-резиденция’[15]. В първобългарски надпис това съчетание гласи τ@ Tρυμν@ (κάστρα), а у Ана Комнина |χύρωμα Tρυμνότατον[16]. Така, че значението на Erumokastron може да е още: ‘силно укрепена крепост’(‘яка крепост’). Тези качества на описания от ал-Идриси вечен град” прилягат за столицата на Долна Мизия до 681 г. и на българската държава след това. Така, в крайна сметка, получаваме данните, че наследника на Марцианопол, макар и в руинно състояние, е бил солидно укрепен и снабден със цитадела, която изглежда е играела ролята на убежище, а може би и на резиденция. Тази картина се покрива донякъде с данните у Скилица и от археологическите проучвания в амфитеатъра на Марцианопол. В светлината на арабския пътепис се оказва, че останките от античния град не са били заличени напълно. Напротив, колкото и пресилена да е картината, която Идриси поднася, информацията в нея не може да се пренебрегва. В ХІІ в. някои от римските строежи в столицата на Долна Мизия са личали не само със стените, но и с части от  сводестите си покрития и са направили голямо впечатление на информаторите на арабския географ[17]. Този факт ни заставя да подкрепим тезата на част от изследователите, че Марцианопол, въпреки сътресенията, които преживял през VІІ в., е бил заварен от българите на хан Аспарух с частично запазени!!! римо-византийски строежи[18].

 

     5. Сведенията за крепостта Диавена

         Византийските източници от ХІІІ в. познават средновековния град над Марцианопол с името ΔιαβαινAς /ΔιαβαινA[19]. Според В.Златарски и Ив.Дуйчев тази форма на името е резултат от преправка на Διακενέ, при което се е появил варианта *Διαβενέ[20]. Засвидетелстваната в изворите форма и конкретната топографска и историческа ситуация в Марцианопол-Девня позволяват да се предложи друго обяснение. Най-вероятно в основата на това име лежи глагола δια-βαίνω,  чието подходящо за случая значение е преминавам може да се отнесе преди всичко за извиращата и течаща през античния град река, която се е наричала Потамос, т.е. “Река”, и е описана красноречиво от Йорданес през VІ в.[21] Посоченият глагол често се използва при описание на река, така че е напълно естествено да приемем, че се отнася до Потамос, която може би е получила и названието Диавайна/Диавена, поради факта, че е извирала и “пресичала” долината и разположеното тук от тракийско време селище[22]. Към подобен извод водят и езиковедските изследвания върху етимологията на съвременното селищно име “Девня”. Специалистите днес са сигурни, че в основата му лежи индоевропейското *dheuтека”, “протичам”, което от езика на траките преминава в езика на славяните, като се сближава с deva “мома”(срв. старобълг. форма Дэвина)[23]. Тракийската дума –deva, -dava обаче би могла да означава и ‘укрепен град’[24], което се осмисля от славяните по същия начин.  Така, че днешното име е всъщност славянизирана форма на тракийското селищно и речно име.

         В гръцкото житие на св.Наум се съдържа известие за селищното име Διάβυαν, което по своята специфика се сближава с ΔιαβαινA, а с предполагаемото си местонахождение “в Мизия” се отъждествява с нея[25]. Според В.Златарски първичната му форма е Διάβυνα (след изпадане на второто «ню” от формата за винителен падеж τ[ν Διάβυναν). Тази форма е от интерес не само от гледна точка на локализацията на първоначалната учителска дейност на св.Наум.

 

     6. Варна, Балик, Диакене, Еримокастро и Диавена – названия на средновековния град над римо-византийски Марцианопол

Обстоятелството, че Марцианопол през римо-византийската епоха, както и Диавена през българското средновековие, са традиционно място за преминаване и базиране на войски и изграждане на войскови лагери, прави възможно средновековното и новото име на селището там да носи и смисъла на ‘стан,лагер или ‘кампос’[26]. По такъв начин  стигаме до смисловото единство на посочените по-горе различни наименования на средновековният център над  Марцианопол: тюркобългарското Balyq, гръкоезичните форми: Διακενέ,  ΔιαβαινA  и *Έρυμόκαστρο




Гласувай:
2
0



1. анонимен - :)
14.09.2012 15:12
Da me izvinyava avtora, ama po golyama natykmistika ne sym chel...
цитирай
2. atil - Според мен името е българско, но от ...
27.03.2013 15:59
Според мен името е българско ,но от другото наречие - неславяското. Бар и Вар в този език са синоними. Царският и шаманск символ под формата на Тризъбец се нарича - Балтавар или Балтабар. В Библията го запизали като Валтазар или Балтазар, Градът Бай Авлан(Голяма поляна, равнина, пасище) станал Бабилан и Вавилон. А го наричали и Ат Атлан(Конска поляна). Като бил залят от катострофалното наводнение в Междуречието - Сувар- Месопотамия (по гръцки), пък излязъл мита за потъналата Атлантида, който устойчиво живее , разширяван и допълван и до днес.
Така че когато човек няма точни конкретни сведения , подкрепени и с артефакти е много трудно. Народа ,който най-добре знаел историята си вече го няма - римляните. И това е парадокс, но те били писмен народ издигнал правото в култ. Затова записвали! А и артефакти оставили достатъчно.
Но при нас българите е много трудно, защото макар да ни има - историята ни я няма. Учим историята се от другите. От техните записки. Нашите ги няма, или са загубени или нарочно унищожени. Останало е много малко, и затова то е толкова безценно.
Едно от названията на Подунавието чак до Унгария от хунско време още било Берсула. Същата дума - БЕР, а Сула това е старобългарското име на р.Дунав. с Бер и Бар старите българи наричали - лъка. Или тези места буквално били - Берсула- област на Дунавските стрелци. Казано разбираемо на днешен език. От там имаме диалектни думи - барна, барам. В западните диалекти освен "пипам, докосвам" това означава и "търся,искам". Свързано и с лъка и с лова. Някое го свързват с киреч или с бара-рекичка. Но "бара" тук пак е по-скоро с търсенето и намирането на вода, или ,че рекичката "бара" място да мине. А "вада" вече е друго, също древна дума, свързана с напояването - извесно на предците от дълбока древност.
Та Варна ще да е по днешному по скоро - Лъковград или Лъково, град на дунавските стрелци от Берсула. Другото название , което после минало и върху части от Украйна е Кара Бершуд.
цитирай
3. atil - Така наричали европейските тер...
27.03.2013 15:59
Така наричали европейските територии на българите, след разпада на империята на Атила - Кара БЕРшуд.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790135
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829