Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
13.05.2011 04:38 -
В Кладенци се крият загадки от миналото
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 3129 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2011 04:49
Прочетен: 3129 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 13.05.2011 04:49
Едва ли има българин, който да не е чувал за Търновския надпис на кан Омуртаг: „Кана сюбиги Омуртаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунава и по средата на двата всеславни дома, като измери (разстоянието), направи на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега.
Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил...” Малцина обаче знаят, че “всеславната могила” най-вероятно се намира край тервелското село Кладенци.
Професорите Станчо Ваклинов и Станислав Станилов провеждат през 60-те години на миналия век разкопки на ранно средновековно българско селище край Кладенци. Именно двамата учени изказват първи предположението, че могилата е издигната край укрепения военен лагер (аул) недалеч от днешното село.
Ако погледнем картата, ще видим, че Кладенци е точно по средата между Плиска, където определено е бил “старият дом” на Омуртаг, и Дръстър (Силистра). На 20 км от дунавския град е открит внушителен древнобългарски градеж.
Най-вероятно именно той е „преславният дом на Дунава”, за който съобщава надписът. В монографията си за разкопките край Кладенци Станчо Ваклинов и Станислав Станилов посочват, че местността, където е бил аулът, е наричана „Перегон касаба”. Учените предполагат, че думата „перегон” е от древнобългарски произход и означава разстоянието, което може да се измине за един ден с кон.
Хипотезата, че всеславната могила на Омуртаг е била именно тук, се подкрепя и от факта, че Кладенци е единственото селище освен Плиска, където са открити загадъчните древнобългарски каменни баби (девташлари). В местността Хисарлъка, на 3 км от днешните граници на селото, през Първата българска държава е издигната крепост.
Местните днес я наричат Хисар кале. При разкопките през 60-те са открити 23 жилища – тип полуземлянка, фрагменти от керамични съдове, железни ножчета, огнива, токи, халки, окови, скоби, брадви, длета, ключове, катинари, върхове от стрели, бронзови коланни апликации и други предмети от същия метал, части от стъклени чаши и осем византийски монети от края на 10 – началото на 11 век.
Край селото има десетки могили. Изключително трудно е да се установи коя точно е Омуртаговата. Част от могилите са тракийски. Някои са повредени при обработване на земята, други са разкопани от иманяри.
Търсачите на древни съкровища са особено активни в този район. Разказва се дори небивалият мит за златна колесница или кола със злато, заровена от Омуртаг.
Недалеч от Кладенци е и скалата Малкая. Там са открити скални манастири и оловна икона на свети Георги. Според местните тук има и раннохристиянски храм. При изкопни дейности е открит тухленият му зид. Мястото обаче не е проучване от археолози.
Според Станчо Ваклинов и Станислав Станилов селището е съществувало до 12-14 в. След турското нашествие то е разорено, българите са избити, а селото изчезва за столетия.
Съвременното село е основано от румънски колонисти – цинцари, заселени тук по време на окупацията на Добруджа от Румъния през 1929 г.
Дадено му е името Пирли ноу (Ново Пирли). Наизменованието е взаимствано от турските названия на околните села - Пирли джеми махле (Главанци), Пирли кьой (Градница), Пирли даул джилар (Орешник), пише краеведът Георги Топалов.
След възвръщането на Южна Добруджа към България през есента на 1940 г. и съгласно изселническата клауза в Крайовската спогодба румънските колонисти са заменени с българи –
преселници от Северна Добруджа. Те идват от различни населени места, останали на румънска територия - Тулча, Камбер, Иримлик, Тестимел, Камана, Хаджилар, Потур, Горна и Долна Чамурла. Когато българите пристигат тук, заварват кирпичените коптори, в които са живели цинцарите. За да си построят годни за обитаване къщи, нашенците са ползвали камъните от крепостта. Затова днес от нея не е останало почти нищо.
Кладенци е разположено на около 60 км от областния център Добрич. Пътят лъкатуши край ниски хълмове и малки горички. Внезапно пред нас се разкрива невероятна гледка – пресъхналото корито на Суха река, обрасло със свежа растителност и обагрено в традиционните за Добруджа цветове – жълто и зелено.
Влизаме в селото. Минаваме край старателно подредени селски къщи. Почти не се виждат изоставени сгради, като изключим училището, закрито преди 20 години. Стигаме до наскоро възстановената сграда на читалището. То разполага с малък библиотечен фонд и етнографска сбирка на автентични носии от Северна Добруджа.
В Кладенци днес живеят около 180 души – всички са етнически българи. Селото е сред малкото чисто български населени места (броят се на пръсти) в община Тервел, където циганите са почти 40 % от населението, а протурската партия ДПС е основен политически фактор.
Кладенци не е подминато от процесите на обезлюдяване. През 60-те години на миналия век тук са живели 1200 души. В селото все още има млади хора, но възможностите за препитание са ограничени – разчита се основно на селското стопанство през топлите месеци и на програмите за временна заетост.
Но това е крайно недостатъчно и не се знае дали младите няма да поемат пътя към големите градове или чужбина... А в Кладенци има потенциал, който не се използва по най-добрия начин. Богатата история на селото, наличието на археологически обекти и дори самата хипотеза за могилата на Омуртаг са отлични предпоставки за развиване на културния туризъм.
Нужно е само желание за инвестиции (при това неголеми) от страна на управляващите в община Тервел и държавата. За да не изчезне едно от малкото останали чисто български кътчета в Добруджа.
http://www.desant.net/show-news/22212/
Брой 104
Автор : Пламен Николов
12. а. ОЩЕ ЗА ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ
12. в. ОЩЕ ЗА ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ
На какъв език е написана титлата КАНАСЮБ...
12. в. ОЩЕ ЗА ВАРНА И ВАРНЕНСКИЯ КРАЙ
На какъв език е написана титлата КАНАСЮБ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене