Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2011 04:16 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (2)
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 3478 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 08.03.2012 07:32


             

2. ВОРОНЕЖКА ОБЛАСТ (РФ) И НЕЙНАТА ВРЪЗКА С БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

 

Река Паницус – Врана – Камчик– Дафна – Камчия?...

Река Барнас-Варнас – Дафна – Провадийска?...

 

            Тук няма да излагам подробности за района, от който кан Аспарух повел конницата и народа си към Онгъла, а после и на юг от река Дунав. Тези моменти от нашата история са изяснени достатъчно добре. Моята задача сега е да добавя, ако това е по силите ми, нещо ново. Постарах се да потърся и мисля, че намерих свои приноси за периода 680 – 8 11 год.

 

            а) Във Воронежка област в Руската федерация съществува река Девица (в далечното минало – река Дева, дължина- 75 км.), която извира от Тамбовска област и в района на Воронеж се влива в река Дон. На тази река Девица и недалеко от река Дон, е разположено село Девица, Семилукски район. Интересно е, че тази река извира при село, което и до ден днешен носи многозначителното име село Кучугуры.

            По-надолу, по течението на река Дон, има още една река Девица и на нея, в Острожогски район, има разположено още едно село Девица. Най-късото разстояние между тези две реки с еднаквото име Девица е 24 км. В Руската Федерация, а и в Република Украйна, има и още села с това име, но засега няма да се спирам на тях.

            В село Девица, Семилукски район, има големи варовикови залежи, кариера за варовик, въжена линия за добития материал и др. Между това руско село Девица и българската Девня има огромна, почти пълна и очевадна природна и историческа прилика по линията „Природа – река – риба – блато – балта – камъш – варовик – историческа връзка по преселването и поселението на българите през VII век – име на населено място”.

image

 

 Фиг. 1

Река Девица (Дева, в мин.) и село Девица (Дева, в мин.),

Семилукски район, Воронежка област.

 

 

image 

Фиг. 2

Кариера за варовик при с. Девица, Семилукски район, Воронежка област.

Каква прилика с кариерите на гр. Девня!...


 image

 

 Фиг. 3

Въжена линия при кариерата за варовик, с. Девица, Семилукски район.

Каква еднаквост с въжената линия на девненския содов завод!...

         

            б) От Керенско Чембарското възвишение (Пензенска област на Руската федерация) извира река Ворона (на бълг. ез. река Врана). Тя е с дължина 454 км., протича през областите Пензенска, Тамбовска и Воронежка и се влива в река Хопер (приток на река Дон).

image

 

 

Фиг. 4

Река Воронеж (Варанаси, в мин.) и град Воронеж (близо до Варанаси, в мин.). Река Ворона.

Река Бузулук (В град Девня има местност „Бузлука”).

 

          в) Гарванът и Враната са птици от семейство „Врабчови”. Те навлезли широко във вярванията на много народи и особено силно в митологията на славяните. Суеверието на древните ни предци свързвало гарвана и враната с вещаене на лоши събития като бедствия,  смърт, тежки болести и др. п. Гарванът се считал за „вещерска” птица. Той бил помощник на славянския бог Сварог и „завеждал” лошата му служба. Гарванът бил символ на нещастието, на бедата, на смъртта, на мършата.

            При задаване на име на река, на село или град, руската търсачка  http://maps.yandex.ru/  намира много лесно и бързо немалко реки и населени места като например: Река Врана: на 1 място в България; Река Ворона: на 2 места в Русия и на 5 места в Украйна; Река Малая Ворона: на 2 места в Русия; Река Большая Ворона: на 1 място в Русия; Река Гарван: на 1 място в Португалия; Село Ворона: на 2 места в Русия и на 3 места в Украйна; Село Ворона-Ноуе: на 1 място в Румъния; Село Большая Ворона: на 1 място в Русия; Село Стара-Врона: на 1 място в Полша; Село Врана: на 1 място в Хърватия и на 1 място в Босна и Херцеговина; Село Гарван (ово): на 2 места в Португалия; на 1 място в Македония; на 2 места в България; Село Саут-Гарван: на 1 място в Англия; Село Ворон: на 1 място в Русия е на 1 място в Украйна; Село Малый Ворон: на 1 място в Русия и Село Большая Ворона: на 1 място в Русия.                                                                                                         

            Повече няма да се разпростирам по тези птици, а само ще подчертая, че едно от имената на река Камчия било река Врана, което е запазено частично и досега по нейното протежение.

 image

Фиг. 5. Гарван (Ворон – вещерская птица).

 

            Както се каза по-горе, по света има много реки и населени места с имена Гарван, Гарваново, Врана, Вранино и др. п. Явно е, че техният произход е от митологията и не е свързан с други причини. Защо за едно от многобройните имена  на река Камчия било избрано Врана? Може би, защото тя била кротка и добра река, но при интензивно снеготопене или при поройни дъждове, ставала буйна, завличала мостовете и наводнявала участъците край себе си. Причинявала много големи стопански загуби, носела смърт на животни и хора и дълго време след наводненията ята от гарвани и врани кръжали над нея и тя почернявала цялата от тези хранещи се с леш птици. Гарваните и враните били символ на лошото, което правела и река Врана, която тогава не била контролирана и управлявана от днешните язовири, изкуствени диги и други отводнителни и предпазни съоръжения.

 

            г) Според древните индийски книги, хиляди години преди новата ера, в района на тогавашната река Дева (дн. река Девица, Семилукски район, Русия) живеели арианци. За тях, с бистрата си като сълза вода, тази река била свещенна. За избавление от греховете на дедите си и за прояснение на съзнанието си, арианците се потопявали и умивали в нейната  вода с фанатичната вяра във вълшебните й свойства. Тези арианци създали при нея населеното място Варанаси, което няколко хиляди години пр. н. е. било древната религиозна столица на арианския свят. Днес, недалеч от това място, се намира руският областен град Воронеж, разположен на голямата река Воронеж. Историята наложила на арианското население населяващо очертания от реките Девица – Ворона – Воронеж район на Русия, да се пресели в района  Памир – Индия. Там, на територията на сегашен Афганистан, хората наименували една река с името Варну и създали едно неселено място с името Варну. В Индия също наименували една река с името Варуна и един голям свещен индийски град с името Варанаси, който съществува и до днес. За този град още Марк Твен е казал, че е по-стар от историята, а дори и нещо повече. След векове историческите обстоятелства наложили голямата част от тези арианци (европейци, кавказки тип от причерноморската група) да напуснат района Памир-Индия и да се преселят обратно. Немалко от тях заживели отново в района на сегашните реки Девица, Воронеж и Ворона, които по-късно попаднали в зоната на известната Стара Велика България. Именно там и тогава заживели нашите предци, които след дълго, много трудно, сложно и изтощително преселване кан Аспарух довел и заселил през 680 год. в Добруджа и концентрирал най-вече в Девненско – Провадийския край.

 

            д) Още нещо за река Врана (река Камчик), за река Провадийска и за река Батова. Тук ще отбележа, че по гореизложените причини на немалко стари карти името Варна е лепнато погрешно и на река Камчия или пък последната така е нарисувана, че се влива не в Черно море, а в река Провадийска. Камчия имала много имена, които са проучвани, изяснени и обяснени. С някои от тях никак не съм съгласен.

            Искам да допълня теорията за произхода на името на река Камчия, като се фиксирам върху три нови хипотези за произхода на нейното име:

            Камчик (от камчакамшик) е едно от многото имена на река Камчия.  То се  среща и при 400 – километровия път от Ташкент към Андижан като превал (перевал) Камчик и като „погранично” КПП Камчик. Как и от кого е пренесено това име чак при българската река Камчия? Най-вероятно от българите, които са тръгнали навремето от района на Балкхара или от думата камча-камшик.

image

 

 

Фиг. 6. Превал (перевал) Камчик и КПП Камчик.  

 

            Врана,  както цитирах по-горе, e също едно от имената на река Камчия. На немалко стари карти Врана е име на цялата река, а сега само от началото й от Търговищка област до с. Хан Крум, Шуменска област.

image   

 

Фиг. 7. Река Камчия

 

            – Дафне (Dafna, Daphna). Река Камчия и река Провадийска се срещат и под това име в няколко стари карти, но за това ще стане дума по-нататък.

            – Тук ще добавя още eдно мое предположение: може би река Батова носи името на кан Батай (Аспарух).

           

             Изнесеното до тук дава немалко основание да се разсъждава по вероятността за пряка и конкретна историческа връзка между воронежкия край и днешния район „Варна – Девня –Шумен – Дългопол – Приселци –Варна”. При такова голямо събиране на съвпадения на имена на реки, населени места, природни дадености и свързана история, като: Девица – Девина, Бузулук – Бозлук, Ворона – Врана, Соловарница – Словарна, Река и перевал Камчик – Река и проход Камчия; Балти, Камъши, Варовик, Оногури в двата района и т. н., би било абсолютна наивност да приемем, че това е проста случайност. Тук има нещо много съществено и общо и то вероятно е:

            Хората, които са избирали и наименували тукашните си местоживелища, реки и местности, са дошли от там, от сърцето на оногурите – Воронежкия край. От там и само от там те са донесли много топоними и хидроними, някои от които са запазени и до днес.

            Въпросът е дали ще можем да ги разчетем правилно… За да се извърши това, трябва да се проведат научни изследвания на място в България и във Воронежка област, но финансовият хал на българската наука е такъв, че не е ясно как би могло да стане това…

 

            Тази моя публикация е изпратена до някои държавни институции, институти, музеи, средства за масова информация и мои приятели.

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на моите материали да уважават законните ми авторски права.

 

             Всички мнения, критики и предложения ще приема с благодарност на адресите:  

             http://devnenetz.blog.bg/   или   devnenetz@gmail.com.

 

 

                                                                                          image         
                                                                 Автор: инж. Драгия Драгиев

                                                                      01. 01. 2011 год.
                                                                        Гр. Девня

                                                                 

 

                               

 

 




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 809334
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 953
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031