Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2011 02:31 - „ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА” – ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (1)
Автор: devnenetz Категория: История   
Прочетен: 9550 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 16.10.2011 10:15


 

„ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА” – ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА

                                                                                                              
 Братябългари!!!...         
 Стряскате ли се на сън?!...
Чувате ли?!... Долавяте ли?!...
Шумът от дедите ни заглъхва...

           
         През 680 година кан Аспарух повел решително българската конница, а след нея и българския народ, през река Дунав и ги спрял при „Тъй наречената Варна” (днес местността „Баба Дафина”, между село Манастир и село Житница, Варненска област).

image

 

Фиг. 1

680 год. – Аспарух преминава Дунава

Худ. Д. Гюдженов

 

image

 

Фиг. 2

Паметник на кан Аспарух в гр. Добрич.

За голямо съжаление, засега в първата българска (Аспарухова) столица, няма никакъв знак  в негова чест, защото нейното местоположение  е неизяснено.

            Кан Аспарух от рода Дуло бил роден около 640 год. Управлявал новосъздаващата се държава от 681 до 701 год. Загинал в бой за България през 701 год. край река Днепър в Украйна. Аспарух бил трети син на кан Кубрат.  Кан Тервел бил един от наследниците му. В историята кан Аспарух бил записван и като: Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Белият конник, Батий-Батай и Атил-Кесе. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух носел титлата кан. В Именника на българските канове   кан Аспарух и неговите предшественици и наследници са наречени князе.

            Отдавна е лансирана идеята, че Плиска станала столица много след времето на кан Аспарух. Къде била столицата на кан Аспарух? Не е ли редно, грехота ли е  да потърсим още един път местоположението на първата си българска столица?

image

Фиг. 3

ПЪРВИ ЦЕНТЪР НА ДОЛНОДУНАВСКА  БЪЛГАРИЯ

1. 01. 2011 г., гр. Девня, инж. Драгия Драгиев

 

            1. С червения цвят:  „Вътрешната земя”, в която през 680 год. българите на кан Аспарух разпънали шатрите си. Тази "вътрешна" земя се намира много близо до "лимеса-граница" на района на тогавашния разрушен град Одесос. Тук има  стратегически командни височини, гористи места, хълмове, дерета, дълбоки усои, хилядолетни гори пълни с дивеч и плодове, шубраци, извори и изворчета с питейна вода, пещери, река; удобства за укритие, за бойни действия или изтегляне на войски и население. Близост до река Барна-Варна (Провадийска). Тази „Вътрешна земя” била защитена от трите реки – наричани днес Камчия, Провадийска и Девненска. Тези  три реки били наситени  с много риба и раци, блата, камъш, балти и др. Тук се намира известната Кара пещера, в която вероятно бил щабът на кан Аспарух. Вероятно в нея той подписал договора с ромеите. Има предание, че  в подземието на пещерата са тленните останки на цар Петър.

            2. С лилавия цвят: Върбите-SalicesDaphna – Мястото на Аспаруховата столица –  Барна-Варна – Плюскаград –  Средецградднес местността „Баба Дафина”. Южно, слънчево изложение  с естествена защита от северните ветрове. Сериозни източници на питейна вода. Близост до реките Провадийска, Камчия и Девненска. Наоколо просторни площи за настаняване, тренировки и бойни действия на конницата.

            3. С черния цвят: Местоположението на римската пътна станция AD Salices-Житница, отстояща на 9 римски мили от Марцианопол-Девня.

            4. С жълтия цвят плюс червената точка: Провадийските солоВАРНИ (Мировското солно находище).

  

            Не съм историк или археолог. Нямам научни степени и звания. Не се притеснявам, че може да стана за смях, но силно вярвам във  възможността да спомогна за изясняването на тази тема. Вложих и влагам къртовски труд в една работа, за която наистина нямам нито специална подготовка, нито финансова подкрепа. И все пак, шансът ми за сполука не е малък.

            С настоящото си изследване (ако се намерят спонсори, то може да се превърне в книга) имам куража да представя  виждането си по един неизяснен въпрос за първите 120 – 130 години на Долнодунавска България. Много колоси от българската и световната историческа и археологическа науки са положили и полагат огромен труд за локализиране на местоположението на ръководния център или столица на България през периода 681 – 811 год. Изказани са многобройни предположения, че за периода между Онгъла и Плиска имало друг исторически първоцентър на българската държава, но той така и не  бил намерен. Просто не било възможно кан Аспарух през краткото и много сложно време от 681 год. до смъртта си през 701 год., да изгради Плюскаград в Абоба-Плиска. Широко признат факт е, че до ден днешен няма единно научно становище за местонохождението на изключително важната и загадъчна „Тъй   наречена Варна”, в която по общо признание се крие ключът към първата ни столица южно от Дунав.

            Досега не е доказано къде се установил кан Аспарух, къде подписал първия мирен договор с византийците и в края на краищата – къде бил въпросният официален център в началото на нашата държава след нейното разширяване в Долна Мизия. Вече над 120 години български и чужди историци неправилно са приписвали и продължават да приписват първостоличен статут на Плиска за периода от 681 до 811 год. Горчиво е за научно преглъщане, но с цялата си некомпетентност и аз подкрепям онези учени, които твърдят, че Плиска е втората, а не първата българска столица.

            Ако един ден се докаже, че първата ни столица е била примерно на територията между днешните села Манастир и Житница, община Провадия, област Варна, много неща в нашата история ще претърпят промяна. Тогава напримир войските на Никифор I Геник вероятно ще трябва да са прeминали балкана през Голишкия и Айтоския проходи. Те ще са завладели и изгорили първата ни столица на територията между цитираните по-горе две села, а разгромът на войската на Никифор и неговата безславна смърт ще са станали в местността „Лупура” при река Мерявица. Тогава ще се окаже, че и дните, и датите на похода на Никифор, са били отразени правилно от древните хронисти, а и ще стане ясно, че на мадарската скала не някой друг, а именно кан Крум с цялото си величие е на бойния си кон и е забил копието си в сърцето на поваления лъв – василевса Никифор. Всичко ще бъде ясно, точно и логично, защото самото събитие – разгромът на Никифор и отмъстителната победа на кан Крум са станали не при прохода Веригава, а на няколко километра от мадарската скала. Така всичко ще си дойде на мястото.

            В това си изследване ще изложа своята идея без прекомерни доказателства, които и без друго са крайно оскъдни, и без да се спирам на широкоизвестните досегашни хипотези. Постъпвам така с дълбокото убеждение, че само по този начин читателят ще разбере много по-бързо и точно смисъла на моята хипотеза и няма да се обърква от дълги и безбройни цитати, препратки, наукообразни усуквания и маловажни подробности. Пък и по-леко ще се справи с предстоящите изменения и допълнения, които ще продължа да правя.

           

            И така – същността на моята литературно-историческа хипотеза е:       

            Първата столица на Долнодунавска България се наричала Барна-Варна* и била разположена в местността „Баба Дафина” между селата Манастир и Житница (Община Провадия, Варненска област). Изборът на това местоположение за главен град на Аспарухова България, бил направен от кан Аспарух и съвета на българските старейшини поради неслучайното му, вековно и описано от древните хронисти съществуване, като важно и крупно за времето си човешко местоживелище, като особен град-спътник, като римска пътна станция и като основен  римски, военен опорен лагер До върбите (AD Salices) на столицата на Долна Мизия – град Марцианопол. За голямо съжаление, досега град AD Salices е останал в научна сянка и мъгла, не е идентифициран от нашата и чуждестранната науки и поради това не е локализирано мястото на първата ни българска столица Барна- Варна (издирвана и като Плюска-град, Средец и др.). За всеобща радост ВЪРБИТЕ между селата Манстир и Житница и до днес са живи, могат да разкажат много неща, но никой не отива при тях, никой не ги пита, а и те не могат да говорят… Днес в манастирската местност „Баба Дафина” все още има значителен брой (няколко десетки) стари и големи върбови дървета, а в центъра на село Житница има едно малко заведенийце, което е окичено със скромна табелка с историческото име „ВЪРБИТЕ”… По една случайност само тези върби и това заведенийце  напомнят за едно събитие отпреди 1633 години… И за една много важна и интересна за създаването на нашата държава история… 

            * Името Варна дошло от провадийската солоВарна.

 

            Тук му е мястото да направя кратко разяснение по един въпрос. Става дума за многобройните неточности, преднамерени или случайни грешки в древните ромейски и гръцки записи, географски карти и др., касаещи нашата българска история. За да унизят и омаловажат нашата държава и нейните ръководители, в своите писания тези небългарски хронографи-историци не титуловали последните с титлата кан или княз, а са ползвали по-нисшата хан. Постъпвали така, защото титлата кан се равнявалала с титлата на техния император-василевс, а те не можели да преглътнат това. Тези древни учени хора не  пишели столицата на българите, а пренебрежителното - аула на българите. Тези, иначе умни, хронографи допускали много грешки и поради факта, че в голямата си част самите те не били съвременници или преки участници в описваните от тях събития. Те често пишели за събития станали преди 100-200-300 години по спомени и предания от други хора. Тогава нямало подробни и точни военно-топографски карти; на реките и населените места нямало забити в земята указателни табели с изписаните им имена. Нямало публикувани в държавен вестник укази на народно събрание, на държавен или министерски съвет по наименованията на главните обекти. И най-главното – когато българите побеждавали в битките, в записите следвало мъгляво и пренебрежително за нас българите описание и обратното.
 

image


Фиг. 4
Panysus Fl. и римската пътна станция Panysus - Pannasa.
Вижда се неправилното наименуване на река Провадийска и река Камчия оставена безиме. Дори река Panysus се влива в Девненското езеро...

       Векове наред в българските столици, в патриаршията ни,  в  манастирите и църквите ни имало много българска историческа книжнина и наши архиви, но през 500-те години „турско присъствие” турските власти, фанатизираните гръцки духовници, а по-късно и руските ни освободители направили всичко възможно за тяхното изнасяне или унищожаване. Това били много  успешни за тях и фатални за нашата история и за нас – българите, операции. Днес българската ни история се гради на оскъдна, често неверна и в много голяма степен изопачена и натъкмена гръцка документация. ГИБИ (Гръцки Извори за Българската История) са едни мътни извори, които са полезни с това, че комай са единствените, но ние не можем да се отнасяме със сляпо доверие към тях. Макар и късно, днес и ние можем да понапишем и скалъпим някои легенди за общото ни грозно минало, което след хиляди години хората ще четат и ползват с известно доверие, ако и тези далечни бъдещи поколения все още страдат от присъщата и на нас човешка наивност. Тогава и гърците биха започнали да ползват създадените от нас с късна дата БИГИ (Български Извори за Гръцката История).

            В следващите части аз ще заостря по принцип вниманието на читателя към  примери на „случайни” неточности, нагласеност и необективност на ГИБИ.

 

            Признавам си, че  наготово черпах знания и сведения и в значителна степен  се възползвах от публикациите на:

            1. Ст. н. с., д-р Павел Георгиев – директор на шуменския филиал на НАИМ – гр. София. Неговите многогодишни и упорити дирения и публикации относно столицата на Аспарухова България са една уникална и безценна съкровищница.

            2. На изследователите на Мировското солно находище край град Провадия.

            3. На форумеца Чичо Фичо, САЩ.

            4. На форумеца Пламен Ресавски  /Plamen Resavsky/ от форумите „Бойна слава”.

            5. На колегите-краеведи от гр. Девня, с. Манастир, гр. Провадия, с. Снежина и с. Кюлевча.

          6. На създателите на човешкото чудо интернет.

            Като им благодаря от сърце, аз още веднъж си признавам, че без тяхната индиректна или директна помощ, изобщо нямаше да се сетя и никога нямаше да мога да разработя разглежданата тема. Що се отнася до точното отсяване на чисто моите идеи, находки и хипотеза, аз оставям същото на добросъвестния читател, който трябва да се запознае с огромните изследвания и публикации най-вече на г-н П. Георгиев.

           

            Пожелавам на българските академици, професори, доценти и по-младите им колеги-историци и археолози, да се отнасят с уважение и да следят най-активно развитието на историческите теми в интернет-форумите, защото това е сравнително ново и мощно направление на историческите дирения. Техните възпитаници, а и други българи като мен самия,  ровят, спорят, творят и често намират бисери от нашето и славно, и не толкова славно, но изстрадано и платено с много кръв минало.

 

            Тази моя публикация е изпратена до някои държавни институции, институти, музеи, средства за масова информация и мои приятели.

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на моите материали да уважават законните ми авторски права.

             Всички мнения, критики и предложения ще приема с благодарност на адресите:  

 http://devnenetz.blog.bg     или    devnenetz@gmail.com 

            

                                          image


                                                                   Автор: инж. Драгия Драгиев

                                             01. 01. 2011 год.
                                             Гр. Девня

 

- Следва продължение -


 

 




Гласувай:
4
0



1. анонимен - Tristan
03.03.2011 10:02
Здравейте,
Много ми хареса вашата статия, но искам да обърна един доста важен факт на който не сте обърнали внимание, а той може да попромени малко теорията Ви.
В кв. Аспарухово има защитно съоръжение на което казват Аспарухов Вал. Малко по-на запад се намират Джанавара и в подножието му близо до езерото има много останки от времето на Аспарух. Това ме навежда на мисълта, няма логика да се прави защитно съоръжение без определена причина.
Това го пиша не да оборя вашата теория, а да се стигне наистина до верния отговор, който може да е и вашия и моя, а може и да е друг.
цитирай
2. devnenetz - Здравейте, Възможностите са мн...
04.03.2011 11:19
Здравейте,
Възможностите са много. Досега няма нищо доказано и неоспоримо. Навършването на 1200 години от победата на Крум над Никифор е един подходящ повод за настойчиво търсене на истината за нея.
цитирай
3. анонимен - Иван Гунчев Демирев с.Житница
05.03.2011 10:43
Искрени благодарности,че все още има такижа родолюбци.Аз често обхождам тези местности с кон и на лов и ме обземат странни усещания,каквито не сам изпитвал никаде другаде в района.
цитирай
4. devnenetz - Съседе, много поздрави на вашия ...
08.03.2011 05:10
Съседе, много поздрави на вашия кмет и на Добри от земеделската кооперация. Надявам се един ден при вас да дойдат историци и археолози. Особен интерес представляват могилите във вашия район и нивите югозападно от язовир "Зибиля". Добри ме заведе близо до язовира и ми каза, че навремето трактористите от ТКЗС-то са изравяли и намирали ценни архитектурни отломки от много далечни времена. Ако желаеш, пиши ми на devnenetz@gmail.com.
цитирай
5. анонимен - Привет от Житница.
09.03.2011 10:50
Привет от Житница.А какво ли е мнението на историка Божидар Димитров за фактите които жие сте изложили по този вапрос.
цитирай
6. devnenetz - Все още не съм стигнал до него. Хи...
09.03.2011 18:03
Все още не съм стигнал до него. Хипотезите са много. Няма нищо сигурно. Цялата работа е да се докаже къде точно е била "Тъй наречената Варна". Плиска е била столица на Долнодунавското ханство по-малко години от нея. Мога да ви пусна по имейла изследванията на д-р Павел Георгиев. Те са много подробни и важни.
цитирай
7. анонимен - ss
10.03.2011 14:09
devnenetz написа:
Все още не съм стигнал до него. Хипотезите са много. Няма нищо сигурно. Цялата работа е да се докаже къде точно е била "Тъй наречената Варна". Плиска е била столица на Долнодунавското ханство по-малко години от нея. Мога да ви пусна по имейла изследванията на д-р Павел Георгиев. Те са много подробни и важни.
щте ви бъда мн благодарен ако ми пратите изследванията на д-р Павел Георгиев да ги прочета интереса ми е огромен пощтата ми е alfi_@abv.bg благодаря ви предварително
цитирай
8. devnenetz - До alfi_@abv.bg
12.03.2011 03:32
Здравейте,
На драго сърце ще ви изпратя веднага част от изследванията на д-р Павел Георгиев. Не съм упълномощен от него да правя това, но тъй като сте първия, който желае да прочете тези материали, поемам известен риск изпращайки ги на неизвестен ми и анонимен колега. Надявам се, че по имейла ще можем да се позапознаем.
Девненец
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 805119
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 951
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930