2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 4126 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2011 10:17
- Продължение -
Ст. н. с., д-р Павел Георгиев от НАИМ към БАН:
(директор на филиала на същия институт в Шумен)
Смятам, че Плиска е станала столица на България не при основаването й през 681 година, а поне 100 години по-късно. При нашата седемгодишна работа по изучаване на добре известните две дървени укрепления в Плиска изследвахме площ от 480 дка зад каменната крепостна стена. Картината е категорична: следи от живот в Плиска от края на VII век - по времето на хан Аспарух, до към края на VIII век, няма. Според моите наблюдения, цял един век след създаването на българската държава живот на това място в Плиска няма. И това е големия принос на тези последни проучвания, защото те опровергават едно традиционно, но дълбоко погрешно „научно” схващане, че Плиска е една същинска Аспарухова столица и столица на българите веднага след тяхното идване на юг от Дунав. Нещо повече – нашите споменати по-горе археологически констатации и изводи се потвърждават и от намиращите се малобройни хроники и писмени извори, които ясно показват, че през първия век на съществуването на българската държава е имало само един-единствен главен център. Но там не се говори за Плиска, не се говори за Дръстър, а се говори за т. н. „Варна”. А тази историческа „Варна” е някъде в околностите на днешна Варна. Пропагандирам тази моя теория вече 10 години. Разбира се, тя се оспорва от колегията и все още се счита за някаква хипотеза, но това е, което в исторически план, в археологически план, в нумизматично-сфрагистичен план и в топономичен включително, дава един и същи резултат - първият политически и културен център на Средновековна България се намира някъде в съседство със съвременна Варна. Къде точно е един много сложен въпрос, чийто отговор вероятно още дълго няма да намерим. Все пак площта заемана от Плиска през IX век е цели 23000 дка! Не мога да твърдя, че другаде няма следи от още по-ранна фаза на живот, след като говоря за направени сондажи на около 480 дка, което е почти една петдесета част от общата територия на старата ни столица. Но това, че Плиска е първата същинска столица на Българската държава в пълния смисъл на политически и държавен център, е безспорно. В това няма съмнение и фактите, които потвърждават този извод, се множат непрекъснато от работата на всички изследователски колективи. Трябва да намерим отговора на един много сериозен въпрос - къде са погребвани българските владетели, членовете на техните семейства и населението на столицата, докато Плиска е била такава? Дори немският ни колега от Берлин - Уве Фидлер, заключи в свой доклад, че Плиска е столица без гробове. Това е направо парадоксално, но е много точно, защото досега ние не знаем в района на Плиска нито един езически (български) гроб за периода от 680 до около 800-820 година. Б.а. Материалът е взет и леко преработен от мен от http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=49&t=35993.
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
Проф., д. и. н. Николай Овчаров:
Отличният познавач на прабългарите доц. Павел Георгиев продължава проучването на дървеното укрепление на ранна Плиска. Той изказва една революционна идея, ревизираща утвърдени и в учебниците виждания. За него до началото на IХ в. Плиска не е столица на България. Центърът на държавата е в гъсто населения с прабългари Варненски район, докато в Плиска съществува укрепеният с дървената стена лагер. В него през определено време се събирал прабългарският елит, за да решава важни за страната въпроси. При това положение за Георгиев новооткритата кръгла сграда не е дворец, а зала за приеми, където прабългарските аристократи пирували по време на тези сборове.
Каква е истината ще покаже бъдещето. Исторически факт е, че дървените съоръжения в Плиска са разрушени по време на похода на император Никифор I Геник срещу България в 811 г. С огромната си армия самоувереният василевс превзема Плиска, разграбва я и я опожарява. На връщане обаче е пресрещнат от войските на кан Крум в проходите на Стара планина и е напълно разгромен. Самият император пада убит. Така Никифор I не осъществява мечтата си да издигне град на своето име върху руините на Плиска. Това практически прави наследникът на кан Крум, Омуртаг, който гради върху останките на дървената Плиска новата каменна столица на България.
Събота, 28 Януари 2006; в-к „СТАНДАРТ” (Б. а. със значителни съкращения).
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
… Когато ходел по улиците на резиденцията (превзетия през 811 год. аул на Крум), той (император Никифор I Геник) се разхождал по чардаците, радвал се и казвал: „Ето, Бог ми даде всичко това и аз искам да построя тук град на мое име, за да стана именит във всички бъдещи времена."
Като прекарал няколко дни, той напуснал резиденцията на безбожния Крум и, оставяйки я, опожарил всички жилища заедно с оградата от поставени едно до друго дървета…
Ватикански разказ на скриптор Инцертус под заглавието "За император Никифор и как оставил костите си в България".
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
Инж. Драгия Драгиев – краевед от Девненски район:
Първата столица на Долнодунавска България се наричала Барна-Варна* и била разположена в местността „Баба Дафина” между селата Манастир и Житница (Община Провадия, Варненска област). Изборът на това местоположение за главен град на Аспарухова България бил направен от кан Аспарух поради продължителното му, вековно и описано от древните хронисти съществуване като важно и крупно за времето си човешко местоживелище, като важен град-спътник, като римска пътна станция и като римски военен опорен лагер До върбите (AD Salices) на столицата на Долна Мизия – град Марцианопол. За голямо съжаление, досега град AD Salices е останал в научна сянка и мъгла, не е идентифициран от нашата и чуждестранната науки и поради това не е локализирано мястото на първата ни българска столица Барна-Варна (издирвана и като Плюска-град, Средец и др.).
* Името Варна дошло от провадийската солоВарна.
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
Автор: инж. Драгия Драгиев
01. 01. 2011 год.
Гр. Девня
Олтарни плочи с нотопис от Родопите
Текстът от А.А. Бобринский “Перещепински...
"При това положение за Георгиев новооткритата кръгла сграда не е дворец, а зала за приеми, където прабългарските аристократи пирували по време на тези сборове"
пропуснато е само че прабългарските аристократи пирували с кумис защото крум бил забранил виното на римските граничари с цел по-успешно носене на граничарската служба