2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 4965 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2011 13:29
8 – г. ЕДНА ВЕЛИКА ПАМЕТНА ИСТОРИЧЕСКА ДАТА
(26. 07. 811 год.)
Сега, когато се извършват в Мадара и на мястото на старата българска столица Плиска важни разкопки, не може да не отбележим , че на 25 юли т.г. (б. м., 1928 год.) се навършват 1117 години от паметната битка на българския цар Крум с византийския император Никифор, която е станала в околностите на гр. Плиска и е костувала главата на Никифора.
Царуването на българския владетел Крум (803 - 814) е особено важно, между другото, и за това, че през негово време частичното разпространение на християнството у българите се е засилило значително. Той е бил един от най-силните и умни владетели на България, неуморим и непоколебим пълководец, носител и създател на българското надмощие в началото на IX век. През неговото царуване българската държава е обединила в себе си земите на славяните от река Тиса и Влашко до Днестър, ония по Тимошко и Моравско долини, дори и долината на река Сава, Драва и в Панония. Цар Крум е водил войни най-вече против ваварите и византийците, освободил македонските славяни и затвърдил и разширил южните граници на България откъм Византия.
Паметна остава в историята предизвикателната война на византийския император Никифора, който предприел в 811 год. опустошителен поход в България, достигнал до столицата Плиска, превзел я, и всичко заловено се предава на сеч, плен и пожар. В тоя поход гърците си послужили с наемни славянски дружини из ония славяни, които впоследствие Крум освободил от византийско робство и опекунство. Обаче гръцките войски са били причакани в Балкана от цар Крума и там съвършенно били разбити. Сам Никифор на 25 юли с. г. пада убит на бойното поле с множество войници и отбрани пълководци.
„В тая ужасна битка – разказва византийският хронист Теофан, – се опропасти християнският военен цвят и се изгуби всичкото оръжие и царските вещи. Да даде Бог, щото християнин да не чуе повторно подобни страшни думи за тъга и ридания”.
Историците, обаче отбелязват, че в състава на българските войски влизал и византийският бежанец от Цариград Спатарий Евтимий, покръстен арабин, изкусен механик, който е бил много полезен на българите, особено при построяването на обсадни машини за превземане на гръцките крепости в Тракия. А в гръцката армия се намирал славянският войвода и християнин Николай, който е взел участие в споменатата паметна и съдбоносна битка против българите.
В сказанието на Харатейския миней на Пишинския монастир от XIV век, между другото се казва:
„Преподобний Николай отначало бил войник, а после и началник на войници. Когато император Никифор обявил война на българите, Николай се отправил със своите войници за бойното поле. Той бил славянин, особено българин и началник на славянска дружина. За империята това било естествено: тя обикновено по време на война събирала волнонаемни славянски дпружини, както и още в 711 год., Византия наела 3000 души българи в защита на империята”.
Също и при Никифора, когато правил усилен набор на войската, без славянски доброволни дружини гърците не могли да преминат. Така и блаженният (пълководец) Николай се отправил в поход със славянските дружини.
„На съня си праведният войвода вижда как вземащите отначало над българите гърци връх почват да губят и биват избивани от последните и че той се спасява от смъртта.
Щом се събудил, той скочил от постелката си и почнал да се моли”.
„Войната става точно така, както праведният пълководец я видял на съня си. Българите зевземат всички планински теснини и ги заграждат със засеки. Те запалили лесовете по горите и през нощта се спуснали по равнината на гъсти маси. За гърците нямало спасение от тука. Войската им била изтребена. Всичките военни началници паднали, а така бил убит и император Никифор. Син му Ставракий сполучил да избяга от всеобщото изтребление, но понеже бил тежко ранен, той преживял само една година. Обозът, оръжието, държавната хазна и съкровищницата на императора станали собственост на българите”.
„Праведният пълководец Николай, като видял, че се изпълнило видението му, възблагодарил на Господа за своето спасение. Направо от полесражението, със сълзи за падналити си войници, той се отправил за монастир.Тук той приел схизма и усърдно служил на Господа. Успехите в духовните му дела били такива, че той станал един от великите прозорливи отци.”*
Като възпоменаваме, прочее, тая паметна дата от историческата победа на цар Крума, трябва основно да запознаем с нашата родна история днешното младо поколение, което трябва винаги да се поучава от нея и да обикне България и се жертвува за нея и за благото на ближните ни.
* Гл. моята книга „ Християнството на Балканския полуостров”, 1927 год., стр. 31 -33.
- Автор на статията: Архимандрит д-р Антим Шивачев.
Вестник "Миръ", бр. 8420/26.07.1928 г.
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
МИТРОПОЛИТ АНТИМ ЛОВЧАНСКИ
Светското име на митрополит Антим е Никола С. Шивачев. Роден е на 21. 11. 1884 год. в с. Еникьой, Одринска Тракия. Първоначално образование получава в родното си село, а гимназиално в Узункюпрю и Мъжката реална гимназия в Одрин. Продължава образованието си в Цариградската духовна семинария, В последната година от своето обучение там, на третия ден на Коледа 1906 г., е постриган в монашество с името Антим от Българскя екзарх Йосиф I, който го ръкополага и в йеродяконски чин. През 1908 год. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за ефимерни при семинарския параклис. От края на 1908 год. със стипендия, отпусната от Св. Синод, той заминава за гр. Черновиц, Австро-Унгария, където до 1912 год. учи в тамошния Богословски факултет, а от 1912 год. до 1914 год. продължава образованието си в Историко-философския факултет на същия университет, който завършва с научната степен „Д-р по философия”. След завръщането си в България, от 1914 год. до 1915 год. йером. Антим е учител-възпитател в Софийската духовна семинария, след което последователно служи като протосингел на Струмишката митрополия и проповедник във Врачанска епархия. На 12.07.1918 год. в столичния катедрален храм „Св. Неделя” е възведен в архимандритско достойнство от Левкийския епископ Варлаам и е назначен за духовен възпитател и учител по българска история и немски език във Военното училище в София. От 1918 год. до 1922 год. архимандрит Антим е протосингел на Софийската митрополия, а след това последователно служи като: предстоятел на храм-паметника „Св. Александър Невски” в гр. София, предстоятел на българския храм „Св. Стефан” в Цариград и председател на Българската църковна община в Цариград. От 16.12.1926 год. той е ректор на Бачковското свещеническо училище, какъвто остава до неговото закриване през 1928 год. От 01.09.1929 год. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария, а от края на 1929 год. до м. ноември 1931 год. повторно е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 19.06.1931 год. в катедралния храм-паметник „Св. Александър Невски” в гр. София е хиротонисан в епископски сан с титлата „Траянополски”. От 23.11.1931 г. до м. септември 1936 год. епископ Антим е ректор на Софийската духовна семинария. От м. септември 1936 год. е назначен за „епископ за инспекция и особени поръчения” при Св. Синод и главен редактор на „Църковен вестник” и сп. „Духовна култура”. На 26.09.1937 год. е избран, а на 14.11. с. г. е и канонически утвърден за Ловчански митрополит. Като епархийски архиерей той е инициатор на редица благотворителни и просветно-културни начинания. Автор е на множество трудове от църковно-исторически, нравствено-богословски и публицистичен характер. Почива на 04.03.1939 г. в гр, София. Погребан е до ловчанския катедрален храм "Св. Троица".
РЕЛИГИЯ 88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888
* Посвещавам тази публикация на 1200-годишнината от победата на кана субиги Крум над византийския император Никифор I Геник постигната в района на селата Снежина-Костена река-Кюлевча-Марково-Снежина от Варненска и Шуменска области.
** Предлагам кой с каквото може, да се включи в популяризирането на различни материали касаещи тази знаменателна битка.
*** Изказвам благодарност на г–жа Ирина Колева – директор на РБ „Ст. Чилингиров” – гр. Шумен за предоставената ми статия от в. „МИР”.
25. 02. 2011 год., гр.Варна.
Качил статията в интернет: инж. Драгия Драгиев.
Тагове:
"ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА ...
КРЕПОСТТА МАРКЕЛИ (Marcelli), СТРАЛДЖАНС...
Второ,племената на Готите/Гетите/ не са били наричани "Вест"-Готи и "Ост"-Готи,както им се иска на германците,а Визиготи/Масагети/ и Остроготи
/Острушани/,сиреч-Утигури и Кутригури/древни Трако-Български племена/.За доказателство служат и техните лични имена: Бидимер/Будимир/, Рицимер
/Срацимир/,Аларик/Телерик/,и т.н. Трето,никой не е в състояние да каже точно кога е създадена Първата Българска държава,понеже корените й са скрити на Балканите дълбоко в тъмата на хилядолетията,но не по-късно от 6000 години преди Христа. Това не е утопия разбира се,а по-скоро е научен факт-вижте само sparotok.blog.bg, shtaparov.blog.bg и още много свързани с тях блогове.Човек с такъв висок патриотизъм като Вашия заслужава да знае истината,приятелю-дерзайте и продължавайте да работите за България-тя има нужда от всеки един като нас!
Не зная дали бихте ми помогнали или насочили по един такъв въпрос: При моите дирения често стигам до Индия. Там намирам два града, фирми и др. п. с името PARAVADA. Едно от старите имена на нашата Провадия е също такова. Намерих някои тълкувания на тази дума, но... Това не е единствен случай. Като започна да търся някой топоним от нашия край, все го намирам в Украйна, Русия, Казахстан, Узбекистан, Афганистан или Индия. Чел съм доста материали за пътя на прабългарите и знам защо е така. Както и да е. Въпросът ми е: Към кого да се обърна за по-подробно тълкуване на индийската дума PARAVADA?
Включвам вашия блог в категорията "Любими блогове" и ще го чета с интерес.
Благодаря за културата лъхаща във вашето мнение.
Аз те имах за родолюбец,и обичащ Историята,ма да не излезеш некой патриот ,като гореспоменатите ?
Може и да си такъв ,щом триеш постове дето не ти изнасят