8 – в. ОЩЕ ЗА ВИЗАНТИЙСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ 811 год.

         Вече много пъти стана дума за нахлуването на предвожданите от Никифор I Геник византийски войски в България, погрома върху българското население и селскостопанската реколта, превземането и изгарянето на първата първата българска столица, както и за организирания от кан Крум унищожителен удар върху завоевателите. По тази тема има извършени най-сериозни изследвания, развити са различни теории и хипотези, изписани са хиляди страници, присвоени са много научни степени и звания, издадени са предостатъчно книги. В немалко на брой дълги и предълги интернет-форуми са водени и се водят разгорещени спорове за мястото на поражението на императора Никифор и войската му. Въпросът дали Никифор изобщо е стигнал до Абоба-Плиска и дали тамошният по това време лагер-дворец е превзет от него или изгорен по нареждане на Крум, стои със страшна сила. Надявам се, че рано или късно ще се стигне до едно съгласие, до един убедителен и неоспорим отговор на последния, но най-важен въпрос – дали Абоба-Плиска въобще е била цел на замислената и проведена от Никифор война?

         Аз не се наемам да анализирам подробно всичко казано и изписано досега относно битката Никифор-Крум или пък да формулирам отговор на този щекотлив въпрос. Нямам необходимата подготовка за такова сериозно нещо. Без особени претенции мога само да се наредя на страната на онези, които в миналото, а и днес, са склонни да допуснат  тезата, че Никифор и войските му са нахлули в България през Айтоския проход и са завладели, ограбили и опустошили района ограничен от линията Бяла-Дългопол-Провадия-Вълчи дол-Одесос-Бяла. Повдигам идеята, че след като са сторили това, на път от Провадия към Шумен (а не в обратна посока!!!) византийските войски са били въвлечени в коварния капан на Крум и са били жестоко разбити в района ограничен от селата Снежина-Костена река-Кюлевча-Марково-Снежина. В тази битка, и на това място, е бил убит и императорът, василевсът, лъвът Никифор. Загубата на императора се разнесла мълниеносно из проточилата се като ламя колона от огромната му армия. Настъпила страхотна паника и дезорганизация във византийския лагер. Българската конница и славянските бойци и командири подгонили цялата тази уплашена, деморализирана и дезорганизирана паплач обратно към Провадия и изтикали нейните останки през проходите на източна Стара планина убивайки де когото пресрещнат или застигнат при бродовете на реките Варна-Провадийска и Камчик, та чак до граничните превали.

         Крум успял да спаси България от най-жестокото и смъртоносно нападение срещу самото й сърце, носещо името Варна-Плюскаград-Средец. Омуртаг увековечил баща си Крум, като подхванал и ускорил изграждането на новата белокаменна българска столица Абоба-Плиска, а едновременно с това създал Мадарския конник, с който „документирал” за вечни времена победата на Крум и България над византийците и Никифор в близкостоящия район на Провадийския сърт. Искрено вярвам, по-точно ще ми се да вярвам, че не някой друг, а точно кан Крум е Мадарския конник! Че там, на тази наша скала-светиня, именно той е забил копието си в поваления „лъв” Никифор I Геник и че другите тълкувания са грешни.

         Сега ще отделя малко внимание и на една стара българска книга, по-точно на един сборник по българска история. Става дума за част III от Юбилейния сборник „Плиска – Преслав”. Тя е написана от Васил Аврамов и съдържа две основни глави: „Войната между България и Византия в 811 год.” и „Погромът на императора Никифора от царя Крума при Мадара”. Сборникът е издаден от Печатницата на Армейския военно-издателски фонд” през 1929 год. В нея на разглежданата тема са отделени повече от 140 страници. В желанието си да даде окончателно и безспорно решение на висящите въпроси около битката Никифор-Крум, авторът действително е вложил много труд и старание, посочил е много становища, много цитати, много изследвания и предположения. Развил е свои подробни и нелишени от логика мисли, направил е сериозни изводи и хипотези. Всичките са много интересни и полезни за читателя. Тази книга се намира в библиотечните фондове на големите ни градове и би била много полезна на интересуващите се от тази тематика колеги.

         Аз ще засегна само онези принципни съображения на В. Аврамов, които поставят недвусмислено въпросите около мястото на решителния българо-византийски двубой. На много места в книгата става дума, че не Абоба-Плиска, а  някаква друга, едва ли не фантомна, столица-аул при сегашното село Кюлевча е била на мушката и на острието на Никифор. В нея се критикува в определена степен новосъздадената в първата четвърт на XX век нова теория на генерал Д. И. Мустаков, който пък си позволявал да „разкарва” византийските войски из долнокамчийския край, да ги „разполага” в Провадия и да ги „придвижва” през провадийския сърт.

         Уважавам труда и благородния стремеж на всички, които са писали и доказвали виждания и хипотези по тази битка. Не като критика към тях, а  чисто човешки искам да очертая виждането си за техните главни грешки. А, според мен, те са следните:

         1. Основна тяхна грешка е, че приемат безрезервно, безусловно и като аксиома Абоба-Плиска за изградена  и с каменни дворци столица на България към 811 година, а от там и за главна цел на похода на Никифор. Самият автор и всички писали преди него са вярвали сляпо, че наскоро (по него време) откритите, но неизследвани все още, развалини на Абоба-Плиска са на създадената от Аспарух столица Плюскаград. Тогава и през ум не им е минавало (и те не са виновни за това), че през последните двадесет години от оставащия му напрегнат живот и първи най-трудни за новонастанилата се по сегашните ни земи България, Апарух не е могъл, не е имал време и сили да гради столицата Абоба-Плиска. Явно такава столица Плюскаград той е създал, но не в Абоба, а другаде. Другаде! Ако нашите тогавашни учени и изследователи разполагаха с днешните научни изследвания и заключения за основаването на Абоба-Плиска и бяха допуснали поне за миг, че тази Плиска е била втората, а не първата ни столица – нещо, което вече днес може да се смята за почти доказано, сигурно сега щяхме да имаме съвсем друга теория за войната, за столиците на държавата ни и за немалка част от историята й.

         2. Прицелвайки Никифор, а и своите умове и пера, към Абоба-Плиска, тогавашните автори нямало как да избягнат от  втората си голяма грешка, като започнали да проектират едни маршрути на византийските войски през различни проходи на Хемус по посока на Абоба-Плиска, изчислили едни километражи, направили едни безконечни сметки и в края на краищата толкова се объркали, че и сами трудно си вярвали и взаимно се отричали. И най-накрая един авторитет, или една висока „инстанция”, отсякла и заповядала: Да се пише и говори, че Никифор е минал от еди къде си, превзел Абоба-Плиска, уплашил се, тръгнал си, Крум го заприщил на еди кое си място при Веригава, убил го, пил вино от кратуната му…

         3. Изискването за задължително потвърждаване с цитати от историческите извори е абсолютно необходимо, но съвсем недостатъчно условие. То води до претрупване, до замъгляване на каквато и да е друга, по-свободна мисъл или идея за развитието на войната през 811 година.

         За мен най-ценното от книгата на В. Аврамов и в теорията на ген. Д. Мустаков е, че зоната на действие на войските на Никифор се свързва с източно-камчийския край, със самата Провадия и с Провадийския сърт. Що чини императорската войска по тези места? Нерде Абоба-Плиска, нерде Провадия? – биха попитали старите ни хора.

         Дължа да подчертая с три много дебели черти развитата от ст. н. с., д-р Павел Георгиев в „За столицата на Аспарухова България”, Исторически преглед, 2002, 5-6, 208-227, идея, че император Никифор I Геник е превзел не Абоба-Плиска, а другата, старата столица, стария български дом и аул Варна-Плюскаград-Средец. Същото се отнася и за изключително „запалените” по темата форумци Чичо Фичо, resavski, както  и още много други колеги, които лесно се намират в интернет (например: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8644 ). За краеведите от село Манастир и село Снежина вече писах и няма нужда да се повтарям отново. Излишно е да преразказвам и тук техните твърдения.

         Отдавайки уважение към знанията, страстта и чистия български патриотизъм на споменатите по-горе автори, аз приключвам с дългото си въведение и накрая ще изложа по един своеобразен начин моята хипотеза за византийско-българската война през 811 година. Моля историците да ме извинят, че давам воля на фантазията си, че не навсякъде се опирам на доказани източници, но древните им колеги-хронографи са описали от тук от там, а често пъти много оскъдно, едностранно, необективно и изопачено само една милионна част от бурната ни, кървава и славна българска история.

         Милиони българи биха ревали с глас, ако можехме да ги заведем и им посочим къде е била първата ни столица Варна-Плюскаград и къде великият канасубиги Крум отрязал главата на Никифор I Геник в тихата ранна, историческа утрин на 26. 07. 811 год. Скоро би трябвало да честваме 1200 годишнината от тази изключителна и решителна българска победа!

         А дали ще я честваме, зависи от местните ни европейски „велможи-пълномощници”…

         А може би и поне малко от нашия утрепан от „демократичния” преход народ!?...

         *Намирам за голяма празнота в интернетното пространсто непубликуването на нито едно от важните изследвания на ст. н. с., д-р Павел Георгиев относно митичната първа столица на Аспарухова България и го моля да стори това в полза на българския ни род!...

         Тази моя публикация е изпратена до някои държавни институции, институти, музеи, средства за масова информация и мои приятели.

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на моите материали да уважават законните ми авторски права.

             Всички мнения, критики и предложения ще приема с благодарност на адресите:  

             http://devnenetz.blog.bg/    или    devnenetz@gmail.com .

14. 02. 2011 г., гр. Варна.                                              Автор: инж. Драгия Драгиев