8 – б. ЗА МЯСТОТО НА НИКИФОРОВАТА КАТАСТРОФА В 811 год.*

            В нашата национална история има много тъмни въпроси, които чакат своето проучване. Такъв един въпрос, който още стои открит, е и въпросът за мястото, гдето на 26 юли 811 год. византийският император Никифор и неговите войски са били нападнати от цар Крум и унищожени до крак. Историята и до днес с положителност не може да се спре на един определен пункт и да фиксира мястото на тежката Никифорова катастрофа. По него нашите историци се колебаят между два съседни прохода: Върбишкия и Чалъкавашкия (Берегавския). Братя Шкорпилови отначало се бяха спрели на изток от Котел, в местността „Гръцки (грашки) дол”, между върховете Вида и Разбойна, но сетне почнаха да го търсят в местността „Разбой”, между нашите села Дивдядово и Крумово, а още по-късно някъде в Чалъкавашкия-Ришки проход. Проф. Златарски предполага, че това място е някъде във Върбишкия проход.

            Аз ще се опитам да направя едно друго предположение, като се помъча да го обоснова, доколкото тесните рамки на една вестникарска статия позволяват това.

            Три километра на юг от с. Кюлевча, Шуменско, има една местност с название „Гръцка сеч”. Има основание да се предполага, че това название не е току така случайно дадено или съчинено в ново време, а е във връзка с някое действително историческо събитие. Като се вземат пред вид и другите данни по въпроса за Никифоровата катастрофа и преданията свързани с поменатото място в Кюлевченската околност, ще стане ясно, доколко голяма е вероятността на направеното от мене предположение, че тук, навярно е станало унищожаването на византийската войска заедно със самия Никифор.

            Като се основава на Теофана, византийският хронист, съвременник на въпросното събитие, проф. Златарски твърди, че Никифор, въпреки съветите на архонтите си, потеглил 20 юли 811 год. от вrзантийската крепост Маркели на върха „Бояджик”, при с. Войника, Ямболско, находяща се южно от пограничния окоп в неголяма близост до изхода на Берегавския-Чалъкавашки проход. След три дни, на 23 юли, той бил вече в Плиска, напусната от Крума, и на 24 и 25 оплячкосал всички богатства и опожарил палатите. Крум през това време, след като не успял да склони Никифора към мир, укрепявал теснините по пътя на Никифоровото отстъпление с дървени засеки. На 25 юли, петък, Никифор излязъл от Плиска, потеглил обратно за Цариград и на 26 на разсъмване византийският лагер бил нападнат ненадейно от всички страни от българските войски и Никифор претърпял грозно поражение.

            Като се взема за установено, че Никифор е пътувал от столицата Плиска до мястото на своето поражение само един ден, а може би и не цял ден, ако не е тръгнал рано сугринта, което е вероятно, и като имаме предвид, че даже и днес при сравнително удобни пътища и по-лек войнишки товар, един обикновен преход се смята 20-25 км. и че нямаме данни, от които да се заключва, че Никифор се е движил с усилен ход, то с положителност можем да твърдим, че по никакъв начин той не би могъл да стигне за един ден до Върбишкия, а още по-малко в Котленския проход, за да търсим там мястото на неговото поражение, а трябва да предположим, че това място ще е на 20-тина км. от Абоба-Плиска, а приблизително толкова е и разстоянието до местността „Гръцка сеч” при село Кюлевча. Вън от това, тази местност се намира на пътя за към Чалъкавашкия проход, към който трябва да се предполага, се е отправил Никифор при отстъплението си през Върбишкия проход, когато той е по-висок, повече избикаля и когато Никифоровата войска през време на настъплението си през Чалъкавашкия проход е изчистила пътя, поправила мостовете и т. н.

            Така че, за толкова малко време, Никифор, който потеглил на 25 юли от Плиска, не е могъл да стигне нито Върбишкия, нито Чалъкавашкия проход, за да посочим мястото на неговата катастрофа там, а това място ще е негде близко в околностите на Абоба-Плиска, може би в „Гръцката сеч”.       

            В полза на това предположение говори и следното съображение: не може да се допусне, че Крум ще прави ограждението някъде далеч от столицата си – от мястото гдето в момента били разположени византийските войски, защото не можел предварително да знае точно от къде ще мине при отстъплението си Никифор. В подкрепа на това предположение идат и някои предания, циркулиращи у местното население, за тази местност, както и самата топография на мястото. Така, старият поп Калю, чувал да се разправя, че някога, в много далечно време, на това място се водил бой между гърци и българи, че първите били победени и заставени да коленичат и били подложени на сеч. Дядо Миню добавя, че дълго време след тая сеч, както разправяли, храните посеяни в тази местност „изгаряли” от силната напоена с човешка кръв почва. При това всичките разправят, че това място, както чували, било покрито някога с голяма гъста гора. А всички тия предания напълно хармонизират с данните, които намираме на местността на Никифоровата катастрофа. В един старобългарски синаксар от 1340 год. написан от игумена Митрофана, а също и в други два арабски и гръцки.

            Във всички тия източници се разказва, че българите нападнали през нощта гърците, убили царя, много войводи и войници. Останалите избягали и се скрили в гористите места и там били избити, а на пленените гърци главите били отсечени с меч. Топографският характер на мястото напълно подкрепя направеното предположение. Местността е една равнина, разположена в полите на Кюлевченското плато, с наклон на юг по посока на Чалъкавашкия проход и представлява нещо като дъно на една котловина, заградена от всички страни с ридове и напълно подходяща за боеве.

            За забелязване е, че на същото това място през 1829 год. турската войска от Шумен, която отивала да освобождава падналия в руски ръце град Варна, е била ударена в тил и разбита от Дибич Забалкански, идещ откъм Силистра.         Местното население по-точно знае и сочи позициите на руските и турските войски при това сражение. Между тия позиции именно се намира „Гръцка сеч”. Въпросът доста би се осветлил, ако на това място се предприемат някои археологически издирвания.

            Ако и те дадат някои находки от същата епоха, тогава предположението ще бъде съвършено близко до истината.

            Накрай трябва да кажа, че аз съвсем не мисля да съм разрешил окончателно открития въпрос за мястото но Никифоровото поражение, а само изказвам едно предположение, по което бих помолил сведущите специалисти да си кажат думата.

            *) Извлечение от реферата на Ив. Калчев, четен на 28-й м. м. в Шум. Археол. Д-во. (Статия на шуменския учител Иван Калчев публикувана във вестник  "Шуменски вести", бр. 28, от 1. 07. 1922 год.).

            ** Статията е качена в интернет на 5. 02. 2011 год.

             гр.Варна, инж. Драгия Драгиев.