7. ОПИСАНИЕ, СВЕДЕНИЯ И РАЗМИСЛИ ЗА „ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА”

           7-а. СТОЛИЦАТА НА АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ, ОБХВАЩАЩА ТЕРИТОРИЯТА ОЧЕРТАНА ОТ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА:  ЖИТНИЦА –  ПАДИНА – ДЕВНЯ – СТАРОСЕЛЕЦ – ПЕТРОВ ДОЛ – ПРОВАДИЯ – ДОБРИНА – ЖИТНИЦА С ЦЕНТЪР ПРИ СЕЛО МАНАСТИР

         Площта на тази намираща се в общините Провадия и Девня (Варненска област) територия е около 120 квадратни километра. От хиляди години до днес гористото девненско-провадийско възвишение, очертано по-долу с червените точки, съдържа и пази в себе си изключителни природни и военно-стратегически възможности за живот на население и войска; за маскировка, отбрана, нападение или организирано оттегляне на малки или големи човешки маси. По същество този девенско-провадийски масив е една рядко повторима природна крепост, която била преценена, оценена и използвана поне преди повече от 2500 години.

            Траки, ромеи, славяни, българи и турци обитавали този район и оставили след себе си немалко свидетелства за това. Макар че вече е много късно, ние трябва да разгадаем знаците, които са ни завещали тези желани или нежелани от нас предшественици.

            Ще се опитам не да докажа, а да привлека вниманието към моята хипотеза за АСПАРУХОВАТА СТОЛИЦА НА БЪЛГАРИЯ при „Тъй наречената Варна”. Позволявам си да разчитам на конструктивното отношение и снизхождение на компетентните учени и специалисти и най-вече на въздържането им от незабавни и убийствени критики – нещо, за което винаги може да се намери подходящо време.

            Но нека най-напред да представя няколко спомагателни илюстрации, които могат да улеснят любопитния читател.

 Фиг. 1

1. „ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА” – дн. гористият девненско-провадийски масив (в червения контур).

2. КАРА ПЕЩЕРА – в синия контур.

18. 01. 2011 г., гр. Девня, инж. Драгия Драгиев

Фиг. 2

ПЪРВИ ЦЕНТЪР НА ДОЛНОДУНАВСКА  БЪЛГАРИЯ

1. 01. 2011 г., гр. Девня, инж. Драгия Драгиев

1. С червения цвят:  „Вътрешната земя”, в която (казано условно) през 680 год. българите на кан Аспарух разпънали шатрите си. Тук има  стратегически командни височини, гористи места, хълмове, дерета, дълбоки усои, хилядолетни гори пълни с дивеч и плодове, шубраци, извори и изворчета с питейна вода, пещери, река; удобства за укритие, за бойни действия или изтегляне на войски и население. Близост до река Барна-Варна (Провадийска). Тази „Вътрешна земя” била защитена от трите реки – наричани днес Камчия, Провадийска и Девненска. Тези реки били наситени с много риба и раци, блата, камъш, балти и др. Тук се намира известната Кара пещера, в която вероятно бил щабът на кан Аспарух.
2. С лилавия цвят: местност Върбите-Salices –Daphna – Мястото на Аспаруховата столица – Барна-Варна – Плюскаград –  Средецград – днес местността „Баба Дафина”. От север на юг през средата й протича река Манастирска, която преминава през селата Манастир и  Житница и се влива в река Провадийска. Южно, слънчево изложение  с естествена защита от северните ветрове. Сериозни източници на питейна вода. Близост до реките Провадийска, Камчия и Девненска. Наоколо просторни, облагородени в далечното минало и усвоени от войските и конницата площи за настаняване, тренировки и бойни действия.          

                       3. С черния цвят: Местоположението на римската пътна станция AD Salices-Житница, отстояща на 9 римски мили от Марцианопол-Девня.

            4. С жълтия цвят плюс червената точка: Провадийските солоВАРНИ (Мировското солно находище).

Фиг. 3

КАРА ПЕЩЕРА – с. Манастир, Варненска област.

Снимката е от http://www.wcif-bg.org/data/fckeditor/File/Skalnite_manastiri_ot_Provadiisko%2011.pdf.

Валентина Кирова (изследовател-фотограф) и Пламен Михайлов (aлпинист и фотограф).

            Кара пещера се намира в сърцето на манастирската гора. Село Манастир е получило името си от скалния манастир, който дълги години се разполагал в Кара пещера. Вероятно точно в нея бил подписан мирният договор между кан Аспарух и ромеите през 681 година. Има предание, че  в подземието на пещерата са тленните останки на цар Петър, чието име носи и разположеното северно от нея село Петров дол.

Фиг. 4

Пътят Шумен – Провадия – Житница и от там през Девня за Силистра,

или Житница – Синдел – Поморие – Константинопол.

От ляво на дясно: Kar Jagdi (с. Снежина), Provadija (гр. Провадия), Testedzi (с. Житница), Kapusci (с. Падина), Devnja (гр. Девня) Sultanlar (с. Султанци-Царевци), Sendel (с. Синдел).

            Тази моя публикация е изпратена до някои държавни институции, институти, музеи, средства за масова информация и мои приятели.

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на моите материали да уважават законните ми авторски права.

             Всички мнения, критики и предложения ще приема с благодарност на адресите:  

             http://devnenetz.blog.bg/   или   devnenetz@gmail.com.

            24.01.2011 год., гр. Варна                                          Автор: инж. Драгия Драгиев