Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2011 09:44 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (6)
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 5125 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 11.07.2012 14:24


6. БУНТЪТ НА ВЕСТГОТИТЕ ПРИ ГРАД МАРЦИАНОПОЛ – 376 год.

БИТКАТА ПРИ AD SALICES 377 год.

image

 

 Фиг. 1 

376 год. Схватката между разбунтувалите се вестготи и римляните пред крепостната стена на Марцианопол.
Борис Грейншпол

            Както ще се види по-нататък, сведенията за присъствието и активността на вестготите по нашия край през 366 и 377 години ще ни послужат за евентуалното идентифициране и локализиране на  местонахождението на първата българска столица Варна.

            С разрешение на източно-римския и византийски император Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) през 376 год.  вестготите на Алавив и Фритигерн (Alavive и Fritigern) преминали Дунав, заселили се в Мизия и станали федерати на римската империя. Те били около 200 000 гладни и изтощени от гонения, битки и странствания човека. Продавали в робство децата и жените си за един къшей хляб и за чаша вкиснало вино. Римските военачалници ги ограбвали с искания за непосилни подкупи за най-дребното нещо и за най-минималната помощ. Търсейки храна, тези много големи вестготски маси от мирно население и бойци се приближили към района на град Марцианопол (Marcianopolis) и се установили недалеч от него. След това командирът им Фритигерн, охраната му, няколко негови помощници от командния състав и неголяма група обикновени вестготи отишли при стените на крепостта Марцианопол с намерението да закупят храна за гладните си съплеменници. Командирът на римляните Флавий Лупицин (Flavius Lupicinus) наредил на своите подчинени да задържат вестготите извън крепостта на град Марцианопол, а да пропуснат само Фритигерн и охраната му. След това той поканил Фритигерн и няколко човека от свитата му на банкет в залата за гости в претория (амфитеатъра на Марцианопол), като заповядал охраната му тактично да бъде изолирана недалеч от залата с гостите.          Късно вечерта навън настанал голям смут и богатото с деликатеси, напитки и жени пиршество било прекъснато. Римската охрана пред южната порта на крепостта не разрешила на гладните вестготи да влязат в града, за да си закупят така нужните им продукти за храна. Вестготите извадили мечовете, избили охраната при портата и нахлули в града. Завързали се боеве и се вдигнал голям шум. Като разбрал какво е станало, римският военачалник Лупицин дал знак на своите хора, те излезли извън банкетната зала и избили личната охрана на гостите. Извън претория и из целия град големият шум и смут продължавали. Фритигерн разбрал за жестокостта и подлостта на домакините си и успял да напусне града под претекст пред своите домакини, че ще укроти разбунтувалите се вече извън крепостта хиляди гладни и решени на всичко вестготи. Като отишъл при своите съплеменници, Фритигерн оглавил големия готски бунт около столичния на Долна Мизия град Марцианопол. Из цялата сегашна варненска област настъпили страхотни опустошения, грабежи и отмъщения на вестготите, които дотогава все още не умеели да превземат големите укрепени градове, но знаели как да грабят всичко, което им падне от мирното и беззащитно селско население. Лупицин, войските му и гражданите на Марцианопол се затворили в крепостта с надеждата, че гладът и мизерията да прогонят вестготите далеч от тях.

            Така изтекла 376 година. Вестготите плячкосвали северно и южно от балкана и нямало сила, която или да ги нахрани, или да ги прогони отвъд Дунав. През лятото на следващата 377 година те отново дошли от юг и се доближили до района на самозатворилия се Марцианопол, в който вече се живеело много трудно. Като нямали никакъв друг изход от това положение, римляните взели решение да прогонят вестготите, като им дадат голяма битка. За тази цел те събрали в Марцианопол допълнителни военни части. Под командването на генералите Траян (Trajanus) и Профутур (Profuturus) пристигнали в града три арменски полка. Пристигнал и генерал Рикомерс (Richomers) с още войскови части. Така сформираната римск военна сила застанала под общото командване на Лупицин.

            Следейки приготовленията на римляните за предстоящата битка и вестготите на Фритигерн нe стоели със скръстени ръце. Те изградили със своите коли и каруци свой голям кръгов отбранителен лагер от типа карраго – вагенбург (carrago-vagenburg). Лагерът бил разположен До върбите (AD Salices) на 9 римски мили (14 – 15 км.), южно от  Марцианопол, между сегашните села Житница и Манастир, Варненска област. Фритигерн и неговите помощник-командири стегнали реда и дисциплината, системно надъхвали и тренирали командирите и бойците си за битка не на живот и смърт, а за победа.

            В края на лятото на 377 год., през един следобед. целият град Марцианопол бил вдигнат на крак. Южната порта на крепостта била отворена и от нея с часове се изнизвала 7-хилядната римска войска, в която освен пехота имало и кавалерия.  Разположените на Петрич-кале наблюдателни постове на вестготите забелязали излизането на римските войски и запалили сигалния огън. Фритигерн моментално вдигнал добре натренираните си бойци по тревога. Само за една трета от часа неговите 8 000 бойци и командири напуснали лагера и заели определените им позиции по хребета източно от днешните села Манастир-Житница с фронт към днешното село Падина. Минали около два часа. Колоната от римските войски пристигнала в района на предстоещия бой и започнала да се разгръща срещу вестготите. Двете противникови сили стоели едни срещу други на разстояние, което не можело да се преодолее от бойните стрели. Командирите и бойците се гледали очи в очи. Злобата и желанието за мъст и кръв били взаимни. Започнало да се мръква и до битка така и не се стигнало. Двата готови на кървав двубой лагера прекарали една напрегната в очакване нощ.

            На разсъмване римляните оформили бойните си редове, започнали да удрят по щитовете си и тихо-тихо запели своята бойна песен, която постепенно ставала мощна и кръвосмразяваща за противника. Страшно и над всичко звучал техният припев и боен вик Баррит!... Баррит!... Баррит!...

            Вестготите  в един глас и с голяма омраза се кълнели през сълзи в името на дедите си, че ще умрат, но ще победят… ще намерят храна и земя за своя народ…


image

 

 Фиг. 2

Така се кълнели вестготите преди боя с римляните, които им отговаряли с бойния си припев

„Баррит!... Баррит!... Баррит!”...

 

 

 

             … Лупицин дал сигнал и римските сили тръгнали в атака срещу войската на Фритигерн, която заемала височините и била в много по-изгодно положение за започващия бой. Влезли в употреба лъковете и стрелите, прашките, после копията, щитовете, мечовете, ножовете… Вестготите хвърляли сред римските редици големи силно горящи дървета… Касапницата била голяма, жертвите многобройни. По едно време левият римски фланг се огънал, взел да отстъпва. Създала се опасност римляните да загубят контрола върху пътя, по който дошли и по който трябвало да са върнат при победа или при отстъпление. Лупицин треперел от страх и за разлика от героично биещите се и гинещи негови генерали, офицери и войници, постоянно мислел как по-бързо да се скрие зад дебелите стени на Марцианопол. Положението на отстъпващия ляв фланг било овладяно. Намерил се кадърен римски офицер, който вкарал в лявото крило една резервна римска войскова част и отхвърлил вестготите обратно.


 

            Битката продължила до мръкване. Никоя от страните не постигнала победа. Боят бил прекратен. Римляните начело с Лупицин, без загиналия в сражението генерал Профутур, бързо-бързо се прибрали и се затворили в Марцианопол. Фритигерн също прибрал своите в лагера До върбите. Така, ближейки кървавите си рани, двете воюващи сили прекарали още една неспокойна нощ.

            На другия ден римляните умували много как да продължат. Вече не им се воювало с Фритигерн. Решили пак да се затворят в крепостта и да чакат, докато гладните вестготи си заминат далеч от тях.

            Фритигерн организирал погребението на загиналите негови вестготи в няколко масови гроба, които покрили с голямо количество пръст и оформили като малки могили. С негово разрешение, от бойното поле (един район очертан от линията Манастир-Житница- Тръстиково- Падина-Манастир-Житница) от убитите и ренени повече от две хиляди ромеи били обрани всички облекла, обуща, лъкове, щитове, копия, мечове, стрели и др. В отделен гроб погребали и един римски генерал, чието име Profuturus узнали от взетите пленници, които след това избили, като им вземат облеклото и обущата. Чакали цяла седмица, но ромеите така и не се появили.

            Фритигерн бил опитен командир и водач. Той решил да насочи силите си към Адрианопол-Одрин. Потегнал своя народ и своята войска за дългия преход и тръгнал отново на юг. Пред основната му колона се движела елитната му конница облечена с римски дрехи и окичена с римски оръжия. Докато стигнат до Адрианопол, заблуденото население  навсякъде посрещало радушно преоблечените като римляни вестготи, които го ограбвали, избивали и обезчестявали. През есента на 378 год. вестготите и привлечените съюзници на Фритигерн превзели Адрианопол. В боя ранили тежко византийския император Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens). Същият изоставил държавната каса назад и бил пренесен от негови хора в една вила, където той и охраната му били изгорени живи от войската на Фритигерн на 9 август 378 год. Валент II бил един от първите загинали в боя римски императори. Такава била съдбата и на Никифор I Геник, но за него ще видим по-нанатък. 

        ... И до днес, вдясно от асфалтовия път водещ от село Житница за село Падина, има една могила (кота 105,7), под която нищо чудно да се намират останките на загиналите в разглежданата битка. А там, в землището на село Житница и на съседните села, има още немалко такива могили, под които е възможно да се намират останките и на български канове и на други важни и обикновени българки и българи от времето, когато и ако наистина тук е била първата столица на България.
 

image

 

 


Фиг. 3

 

Село Житница – AD Salices, Варненска област

С червените точки е обозначена линията на въоръжения сблъсък през 377 год. между римляните и вестготите,

а с голямата червена точка – една от могилите.

 

            * В интернет се намират немного публикации за т. н. „Битка при върбите”, като се потърсят:

            Битката при върбите, Битва у ив, AD Salices, До върбите, Battle of the Willows, Тайната на върбите и др. п.

            ** От тези и други материали се вижда, че освен римска пътна станция, AD Salices бил един много важен район и театър не само на военни действия. На това място са живели много народи и войски. Той бил силовата опора на столицата Марцианопол. Вероятно от него е осществяван контрол върху добива и търговията с провадийската сол, от която са забогатели марцианополски и одесоски крупни търговци.

            *** Няма нищо чудно, че кан Аспарух още като преминал Дунав, знаел, че ще трябва да спре и да се настани не другаде, а там – При върбите…

 

            Тази моя публикация е изпратена до някои държавни институции, институти, музеи, средства за масова информация и мои приятели.

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на моите материали да уважават законните ми авторски права.

            Желателно е читателите да ми помогнат най-вече с предложения по фактологията на излаганите събития, а не по запетайките и тиренцата, защото те засега са на много заден план. Обръщам внимание, че по същество в моята разработка се появявят десетки елементи, които досега никой никъде не е писал или допускал дори в хипотезите си. Точно колко и кои  са мой принос, ще стане ясно към края на серията публикации.

 

             Всички мнения, критики и предложения ще приема с благодарност на адресите:  

 http://devnenetz.blog.bg/   или     devnenetz@gmail.com .

 

            1. 01. 2011 год., гр. Девня. , инж. Драгия Драгиев

 

 

 




Гласувай:
3



1. marknatan - първият ромски имп убит от вулга...
10.01.2011 02:11
първият ромски имп убит от вулгарите е траян деций със сина му пак на това тук място.



за бойният вик на сарматите интересно е да се знае ,че бил муураах . дали не е било днешното ууууурахххх ? май не е,а?
според известния психопат боцман "племената нямали бойни викове"

къде точно го пише за цитирани боен вик "Баррит!... Баррит!... Баррит"
цитирай
2. devnenetz - До marknatan
10.01.2011 06:18
За песента: А. К. Нефедкин,
http://www.xlegio.ru/ancient-armies/military-organization-tactics-equipment/battle-of-salices-377-and-gothic-tactics-4ad/.
цитирай
3. devnenetz - До marknatan
10.01.2011 06:58
За Траян Деций не знаех и се поправих. Благодаря за културната бележка и помощ.
цитирай
4. анонимен - визиготи
10.01.2011 17:07
Няма вестготи, в източниците се говори за визиготи.
цитирай
5. marknatan - и ти ли почна да триеш човече !? ...
10.01.2011 23:47
и ти ли почна да триеш човече !?
откачена ти работа
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 1194064
Постинги: 528
Коментари: 339
Гласове: 1259
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031