По пътя от Варна за Провадия, близо до село Девно, в подножието на варовиковите хълмове, наречени Кайраци, се намират седем големи извора, които са идентични на изворите на река Potamos, които според Jordanes (Getica, ed Mommsen, p. 82), във вътрешността на римския град Marcianopolis (In fumine illo, qui nimii limpiditatis saporisque in media urbe oritur, Potami cognomento). Изворите формират една значителна река, наричана Девненска река, която се влива недалеч от там в малкото езеро Малко девненско езеро. Водата от тези извори, наричани Баш Гьоз, Халкали, Куртбей, Дипсис, Ада, Делидушка и Хавуз, е винаги чиста и почти винаги извира с един и същ обем. Жителите вярват, че тя произхожда от Дунав, в околностите на Силистра и разказват легендата за овчарската тояга. Водата на изворите излиза от инфилтрирана вода от варовиковите скали (креди), които обхващат повърхност от около 140 квадратни километра и които граничат с хълмовете на Делиорман. Водата в този регион оформя басейна на река Карахюсеинска река, където тече Девненска река. Теренът е около 200 метра (над морското равнище).

 

Фиг. 9
Най-мощният девненски извор „Дипсис” (днес „Марциана”) преди каптирането му.

            Тази моя публикация е изпратена до някои държавни институции, институти, музеи, средства за масова информация и мои приятели.