Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2011 05:47 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (4)
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 2594 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.08.2011 10:19


           

 

4. МАРЦИАНОПОЛ – ДЕВИНА ДЕВНЯ

                                                                                

        За град Марцианопол (43.217 N, 27,567 E, днес град Девня, Варненска област) е писано много и тепърва ще се пише още повече. Вероятно предстои сериозно допълнително проучване на този много стар, голям (прибл. площ от 800 дка), крепостен, римски и европейски град. Между впрочем, той е един от най-широко описаните в историческите документи градове от онези времена. И тогава, и сега, от девненските карстови извори бликат сумарно около 3000 литра вода в секунда.

          В град Марцианопол кипяло голямо римско строителство, цъфтели са изящна архитектура, изкуство, религия, култура, спорт и др., но сега няма да се спирам на тях. Този град многократно бил арена на големи и кръвопролитни битки с много човешки и материални жертви и страшни разрушения. В интернет има много материали за Марцианопол, за Музея на мозайките в Девня, за девненските извори и т. н., които човек може лесно да намери и прочете. Един от тях е тук:

http://devnya-zabelejitelnosti.hit.bg/marc1.htm.  Интернетните търсачки намират огромни материали за Marcianopolis, Маркианополь и Марцианопол и сега просто няма нужда да губим повече място и време. Това не означава, че аз няма и занапред да попълвам тази статия с някои по-интересни неща.

         Жалко е, че досега не е издадена една много обемиста и луксозна книга за Марцианопол-Девня. Той е в основата на историята и на Европа, и на България. Девня и Музеят на римските мозайки се радват на голямо посещение от български и чуждестранни туристи и има остра нужда от подобряване и разширяване на базата на посещаваните обекти.

          Има предположения, че славяните и българите доразрушили град Марцианопол при боевете за превземането му. Нашият тогавашен народ и славяно-българската ни държава именували реката и населеното място около девненската река с няколко имена, като най-сериозното от тях било Девина. Явно то било свързано с легендата за изпуснатия в извора златен (или меден) съд от девойката, която обслужвала Марциана – сестрата на императора Траян. Има редица документи и стари географски карти, които по недвусмислен начин доказват, че не само девненската река, а и трите езера – Девненско, Белославско и Варненско дълго време били наричани и записвани и с името Девина в различни вариации.


image

 

Фиг. 1
Улпия Марциана в Марциана-музей в Бостън
 

          Марциана била родена около 48 год. сл. н. е. и починала на 29. 08. 112 год. Нейният баща – сенатор Марк Улпий Траяни Марция осиновил бъдещия император Траян, който бил син на Нерва. Така той станал неин брат. Марциана се омъжила за Гай Салоний Матидий Патриун. Двамата имали само една дъщеря Салонина Матидия, която се родила през 68 година. Съпругът на Марциана починал през 78 година и тя не се омъжила повторно. Марциана била първата сестра на римски император, удостоена  по височайше благоволение с титлата „Августа” през 105 год. На първо време тя отказала да приеме тази висока титла, но по-късно, по настояване на нейната снаха – императорка Помпея Плотина, се съгласила. Така Марциана станала предмет на официалната императорска иконография. Била построена статуя на Траяновата арка в Анкона, на която тя е заедно с Траян и Плотина. Още на нейния смъртен ден, 29 август 112 год., Марциана била обожествена. В нейна чест бил построен храм в Рим. Освен това Траян наименувал и името й Марциана два града Colonia Marciana Ulpia Traiana Thamugadi – Тимград в Алжир и Марцианопол Marciana Ulpia Traiana в Мизия – гр. Девня в България.

            В днешния град Девня и днес пред български и чуждестранни туристи се разказва красивата легенда за любимата сестра на създателя на град Марцианопол император Траян… Разказва се как девойката, която обслужвала Марциана изпуснала златния съд и как вълшебната сила на вълшебния извор извадила по вълшебен начин този съд над водата…  Това накарало император Траян (през 106 година) да вземе решение за увековечаване на любимата си сестра чрез построяването на град Марцианопол. 

            По тълкуването на името Девина има много публикации и изследвания. Няма да се спирам на тях, а ще напомня още веднъж, че в Руската федерация, на територията на Велика кубратова България, има няколко населени места с име Девица. Едното от тях е разположено на река Девица и се казва село Девица. То се намира в Семилукски район на Воронежка област. Може и да е случайност, но около него, точно както в Девня,  има неизчерпаеми запаси от варовик. И там, и тук, има големи кариери за варовик, има мощни, въжени, кофични транспортни линии за добития варовик. Има и на двете места чисти реки (Девица и Девина!!!), тръстика и блата-балти. Тамошната река Девица извира от един извор и населено място с многозначителното име Кучугуры… Тази река Девица се влива в река Дон при Воронеж, а този край е района на оногурите и на самия кан Аспарух… А кан Аспарух настанил своя „щаб” в девненско-провадийския район… Девненските извори са в подножието на Големия кайрак, който „случайно” бил наречен Балыкъ – едно наименование на древната българската столица - град Балк в сегашен Афганистан.

            Както казва българската приказка, ако и тези многобройни съвпадения не значат нещо, ако и те не доказват и маркират пътя на оногурите и кан Аспарух – здраве му кажете.

 

            В 313 г. по време на гонението на християните произхождащата от град Кродамн девица Антонина била заловена и отведена при управителя Фист, който дълго я съблазнявал и с много лукавости я убеждавал да се поклони на езическите богове. Антонина наричала боговете на Фист бесове и заявила, че никакви мъчения не ще я заставят да се откаже от Христа. След тежки мъчения Света Антонина била отведена в нечист дом и била предадена на войниците за поругание. Александър – проникнат от пламенна ревност към Христа войн, се решил да освободи мъченицата от нейния позорен затвор. Той влязъл при девицата и й предложил плаща си. Тя се покрила с него  и безпрепятствено напуснала дома. Когато се разбрало за постъпката на великодушния войн, същият бил подложен на страшни изтезания. Антонина се явила доброволно пред съда, за да сподели със своя спасител мъченическия венец. Александър и Антонина били облети със смола, хвърлени в огнената яма и после засипани с пръст. След време прославените им с чудеса мощи били пренесени в Максимовия манастир в Константинопол. А светата христова църква  обявила двамата за Свети мъченици.

image

Фиг. 2

Икона „Света мъченица девица Антонина Кродамнска”

* Приблизителен превод от: http://www.idrp.ru/buy/show_item.php?cat=9031

            Може би от тук произлиза името Девица на немалко села в Русия и Украйна. Напълно е възможно и името Девина – Девня да е свързано със същия религиозен случай, но по-вероятно е произлязло от красивата легенда за обслужващата Марциана девойка, която изпуснала златния съд в извора, чиито вълшебни води не след дълго време го извадили по вълшебен начин над повърхността. Още повече, че настанилите се в района на Марцианопол славяни и българи вече били достатъчно запознати с християнството. Има достатъчно данни за дългогодишното пребиваване, учение и живот но кан Кубрат в Константинопол,  както и за запознатостта на кан Аспарух с основите на християнството.

            Тази публикация е вече разпратена до някои институти, държавни институции, библиотеки, музеи и мои приятели.   

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на тази публикация да уважават законните ми авторски права.

 

            Всички мнения, допълнения, критики и предложения ще приема с благодарност на адресите: 
 
 http://devnenetz.blog.bg/   или  devnenetz@gmail.com.

                                                image


                                                                   Автор: инж. Драгия Драгиев

                                             01. 01. 2011 год.
                                             Гр. Девня

 
88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

Память святой мученицы Мелитины

            Святая Мелитина происходила из города Маркианополя Фракийского; жила в царствование Антонина, при игемоне Антиохе. Она совершила много чудес: так, молитвою своею она низвергла идолов, сокрушила изображения Аполлона и Геркулеса и многих привела к истинной вере. Затем она обратила ко Христу жену игемона. За это ей отсекли голову. Честное тело ее сначала лежало не погребенным. Один македонянин, именем Акакий, проходя чрез то место в свое отечество, испросил позволение взять ее святые мощи, положил их в ковчежец и хотел везти их в свое отечество. Среди плавания по морю он заболел и скончался. Когда корабль достиг мыса острова Лемноса, там положено было тело св. мученицы. Близ ее гробницы погребено было тело и Акакия.

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens)

 image

image

Фиг. 3

Източно-римски и византийски император от 364 до 378 год. Роден: около 328 год. Убит от вестготите (изгорен жив)
на 9. 08. 378 г. в Адрианопол.


88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888


image

Фиг. 4

АТИЛА.  Превзел град Марцианопол през 447 год.

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

imageФиг.  5

Стара римска кариера „Големият кесмик” – гр. Девня. Месец Юли 2010 год. Сн. Др. Драгиев

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888


image 

 

Фиг. 6

Кръст-реликва, Юстиниан, VI век.

 

            Тази публикация е вече разпратена до някои институти, държавни институции, библиотеки, музеи и мои приятели.   

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на тази публикация да уважават законните ми авторски права.

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

ЛЕГЕНДАТА ЗА ДЕВНЕНСКИТЕ ИЗВОРИ

 

Любомир Владикин*

image

 

Фиг. 7

ВЪЛШЕБНИЯТ ИЗВОР „ХАВУЗА”

http://jokera.blog.bg/turizam/2008/02/25/devnia-vylshebniiat-izvor.167032

            В момент на творчески каприз Природата е събрала водите на четвърт България – на Делиормана и Добруджа – за да създаде тук едно чудо! Там копаят дълбоки кладенци за да намерят жилка свежа вода, а тук шест извора бликат из хладни недра 2 800 литра в секунда, карат модерни мелници, образуват цяла река.

            – Девненските мелници. Какво ще видиш в тях? Колела и напудрени стени. – По нататък! Аз дори съм недоволен, че водата е заробена: бих желал да я вида свободно да блика и свободно да тече през полето, накичила бреговете си с водорасли, златоцвят и стройни камъши.

            Отдалеко виждаме ниски зидове, образуващи два почти равни кръга. Ето изворите! Тичешком скачам на зида и гледам бистрите басейни. Те са два, един до друг големи колкото голям харман; водите им се преливат. Лятното слънце се къпе в разтопените кристали, повърхността блести като сребърен щит и леки концентрични кръгове трептят по него: към средата на хармана, дъното клокочи на едри букли!

            – Там няма дъно, казва ни един старец. Когато косачи влизат да откосяват водораслите, пазят се да не попаднат там, защото потъват като в бездна и никой не може да ги спаси.

            Малко по нататък кипи един водопад; друг извор блика цял поток кристална вода, която стремително се хвърля в процепа на шуплести варовици, шуми и се разбива на сребърноснежна пяна.

            Хей там е пълноводният „Дипсиз”, образувал цяло езеро, а малко по-нагоре, всред сочнозеленото поле, клокочат последните два извора. Единият е ограден кръгло, сякаш око на жадното поле, сърдито загледано в знойното слънце, другият е голям, бистър и свободен! Никой не се е грижил да го подгражда и той сам се е накичил по свой вкус. Една малка гънка в почвата, наоколо буйни треви и високостволи маргаритки. По бреговете стройни камъни и между тях бляска вода, като късчета от счупено огледало.

            По-навътре – бледожълти водорасли с мънички бели цветчета, а по тях водни костенурки ловят мушици и бързо се гмурват щом зърнат чужденеца.

            Свободният извор! Такъв е бил той в дълбоко минало, когато смели мъже от далечна страна се явили тук да поят буйните си коне, а в подвижното огледало, като сребърни люспи са трепкали железните брони. Може би сам Аспарух гонен от безводието на своята престолна Плиска, често е идвал тук да си почива, сядал е с войводите си на разговор за нови походи, завоевания и слава, а златният му шлем е плувал в извора, като загадъчно лунно петно …

            Връщам се и пак спирам пред „Хавуза” – вълшебния изумруд, в който слънчевите лъчи се разтопяват на спектрални цветове, танцуват на повърхността, потъват сякаш в глъбините и пак изплуват, обагрени от неуловими нюанси; малко овчарче, легнало по корем на зида, иска да измери дълбочината, но неговата дълга гега се люлее като пръчица, като детска ръка, напразно посягаща към непостижимото дъно.  – Няма дъно! – заключва то и се взира в гигантския воден кристал. Водите са непорочно бистри, дъното се вижда дори с песъчинките, но като под магическо стъкло: такава магия от цветове и нюанси излъчва глъбината! Гледаш зеленикаво сияние, пръснато на едри лъчи, като звезда, или разпиляно на хиляди нишчици, като копринено сито – може би слънчев лъч е попаднал върху миниатюрното огледало на някоя водорасла? Още не открил тайната, съглеждам яркочервени петна – те бързо се движат, изчезват и нови се явяват, сякаш невидими водни джуджета, смутени от моя поглед, бързо пренасят едри рубини и ги крият в бездънното гърло на извора.

            Бликащото гърло! То е широко и бездънно, затова над него е поставена тежка желязна решетка, за да не падне нещо вътре и се изгуби безвъзвратно. Може би в този извор, когато император Траян минавал от тука, сестра му Марциана е изпуснала златната си чаша. Тя отърчала в шатрата да се оплаче на брата си, но когато двамата дошли и се загледали в кипящото гърло, чашата по чудо изплувала из бездните: Богът на извора я повърнал на прекрасната Марциана! В чест на водния бог, Траян съградил около изворите цветущ град и го нарекъл  Марцианопол – Марцианин град. Случайните находки по тия места са откъслечни слова от забравената поема на изчезналия град, и днес само един мраморен саркофаг, изровен тук, е едничък ням свидетел, че в тези пущинаци някога е кипял живот.

            – Кой ще ни разкаже за мраморните басейни, за розите, надвесени над кристалните фонтани, за младите римлянки, които са мечтали край тях?

            – Само изворите! Тяхната тайна е написана по пясъчното дъно: виж странните черти и резки, с които водораслите пишат своите руни, но кой вдъхновен поет ще ги разгадае?

            Плачещи върби свеждат вейки до самата повърхност и мълком оглеждат скръбната си красота. И когато повее ветрец, във водата заиграват хиляди листенца, преплитат се трептят, преливат формите си – басейнът се изпълва с живот, който няма име … И струва ми се, че из дълбините се показва жаба с корона на главата и ме запитва:

            – Не видя ли къде отиде Марциана?

            – Сестрата на император Траян? – шептя учуден. - Тя е умряла преди хиляди години!

            Но жабешкият цар спокойно вдига ципестото си пръстче и сочи към гърлото на извора:

            Не, смъртни    човече! Нощта тя прекара там, в моя дворец, и златната й чаша е до половината изпита …

            Група млади туристи, току що пристигнали, с радостни викове се спускат към басейна, накачват се по зидовете и водното огледало в миг се изпълва с жизнерадостни лица. После групата отива към другите извори, връща се и под сянката на стария бряст при водопада, си устройва игри и песни.

            – Мястото зове! Мисля си аз, и спомням си някога прочетени страници, че преди двадесет века, младежки спортни организации са цъфтели по тези места и на определен ден, в чест на бога покровител Дарзалас, устройвани са били игри и състезания, наречени „Дарзалеи”, които свършвали с песни и любов, край прекрасните извори. И една мраморна плоча, изкопана тук, ни говори със своя надпис, че дори един римски цезар – Марк Антоний Гордиан – е идвал в града на изворите Марцианопол и е присъствал на Дарзалеите.

            – Обичам вашия възторг, младежи на моето време, но жаля за изчезналите Дарзалеи, когато тук, край някой от тези извори, е стоял Цезар и млади  римлянки са плели венец за победителя …


           
* Владикин, Любомир Николов (1891-1948) - специалист по право и държавни науки, професор в Софийския университет по общо държавно и българско конституционно право. След 9. 09. 1944 г. изключен от СБП като „фашист". (Б. м.).

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

 

ДЕВНЕНСКИТЕ ИЗВОРИ

 

Братя Шкорпил

image

 

 Фиг. 8

 

ВЪЛШЕБНИЯТ ИЗВОР „ХАВУЗА”

http://jokera.blog.bg/turizam/2008/0225/devnia-vylshebniiat-izvor.167032

 

 

 

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790273
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829