Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2011 15:50 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (3)
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 4111 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.01.2012 09:34



 
3. СОЛОВАРНИТЕ
РЕКА БАРНА-БАРНАС РЕКА ВАРНА-ВАРНАС –

– РЕКА ПРОВАДИЙСКА

           

            Има много публикации относно произхода на името Варна. Надявам се, че и моята няма да е последната в тази насока. Както вече споменах в по-предните материали, Варна се явява като дума-разковниче за историята на Аспарухова България. Но нека тръгнем по един нов, неползван досега път за издирване на началото на името Варна по нашите земи.

 

image

 

Фиг. 1

С лилавата точка: Река Провадийска (Varnas River).

 

            а) Изключителен интерес за появата на думата Варна представлява  Кадеш-Барнеа (קָדֵשׁ בַּרְנֵעַ, или Кадес-Варни) – оазис в Синай, който и досега е отъждествяван с група извори на 25 километра южно от Ницан. Кадес-Варни в библейските времена било името на местност на границата между страната Израел и Едом. В сегашно време съответства на Айн-Кадис. В арабското име на Ал-ан Кудайс (единия от изворите) се съхранило древното име на местността. Той бил важен пункт по тъй наричания царски път от Египет за Месопотамия, разположен при юго-западните граници на Ханаан в пустинята Цин, а след това на територията заселена от израилтяните. Кадеш-Барнеа или Кадес-Варни се споменава в Библията и като Ейн-Мишпат в сказанията за Авраам. Името на местността Варни се среща многократно и в разказите за скитанията на израилтяните по пустинята след излизането им от Египет.

image

 

Фиг. 2

Библейското странстване на израелтяните. Кадес–Варни и скалата Мерива.

 

            Известно е, че при своя безконечен преход израелтяните останали доста време в местността Варни… В нея умряла и била погребана Мирям – сестрата на Моисей… Тук, поради недостиг на вода, скитащите в безпътицата възроптали срещу Моисей. От този протест произлязла и фразата „Мей мерива – Водата на разпрата”. Тогава Моисей, по волята и съвета на бога, ударил по скалата и извлякъл от нея спасителната за хората вода…

            … Спасителната след историческото и дълго израелтянско странстване и жадуване вода… Вода за децата, за родителите им, за старците, за животните… за бъдещата израелска държава в обетованата Ханаанска земя…

 

            Да… И за крайно изтощените от преселването основатели на нашата държава била спасителна както чистата, изворна девненска вода, така и изворната солена вода при провадийските Варни… Колко безценна била тази солена вода!… И колко далеко в исторически и географски смисъл било това солно находище от град Одесос, който днес се гордее накичен с втората част от наименованието на провадийската солоВарна!...

 

image

 

 Фиг. 3

С голямата лилава точка е означено местоположението на ВАРНИте (солоВАРНИте). Точно от тези ВАРНИ е получила името си и река БАРНАС – БАРНИ или ВАРНАС – ВАРНИ, която днес се нарича река Провадийска.

 

            б) За първи път в Европа (през периода 5400 – 5000 год. пр. н. е.) южно от сегашния град Провадия, хората  добивали животоспасителната сол, която тогава разменяли в съотношение „шепа сол – шепа злато”. Днес се счита, че в света най-старото, обработено от човешка ръка злато, е варненското. Известно е, че то не  било произведено на територията на сегашна Варна, а било получено от златната търговия със златната провадийска сол.

            През цитирания по-горе исторически период, в района на сегашния завод „Провадсол” – АД на „Солвей-Соди, гр. Девня” – АД, хората добивали солта в специални пещи (а и в облицовани с керамика открити ями) чрез изпаряване на водата от соления разтвор, който извирал от разломите на подземното солно тяло. Това ставало чрез огън или чрез слънчева топлина. Изварената по този начин сол ставала на пити и била твърда. Търговци я изнасяли по море през Одесос или я прехвърляли южно от балкана, където я продавали. Живеещите в близките райони около сегашна Провадия решавали своите нужди от сол ползвайки соления разтвор без да изпаряват водата му. Солта била много ценен и абсолютно необходим продукт, както за хората, за животните, за консервиране на месо, кожи и др., така и за някои едновремешни методи за лечение. Нейната стратегическа „първовалутна” роля малко понамаляла едва при появата на златото, което станало много по-късно.

            Пещите и откритите басейни били наричани от славяните соловарници или соловарни. За име на непосредствено преминаващата река Провадийска славяните намерили за най-подходяща думата соловарна и от там варна.

            А нима и името Провадийска река не е произлязло от пара + вода? Не се ли съдържат двете най-съществени и определящи неща в думата Пара + воды? (В старите руски военни документи името Провадия е записано като Паравада със съответните производни… Може би пак се допира до изпаряване (изваряване) на водата от соления разтвор А защо да не приемем, че Пара-воды идва от руски език Две-води, Двойка-води  или Две-реки?... Казано с други думи: Оня град… дето след него се събират две реки – едната откъм Мадара, другата – река Главница…

 
image

Фиг. 4

След град Провадия (обозначеното с червените точки) се събират две реки в една (Пара - вады).

 

            Най-сериозното обяснениеобаче е скрито другаде. В древно-гръцкия език едно от значениятана предлога παρά  е редом и  близо до. А в прото-индоевропейския език заедно с думата вода са използвани и думите бода и вада. От тук името Паравада, означава населеното място до водата или близо до водата.  Подобна връзка може би има и в индийското село Паравада- Paravada, окръг Вишакхапатнам- Visakhapatman, щат Андхра-Прадеш. Такова точно съвпадение, на такова голямо разстояние и през толкова хилядолетия… Тази индийска и българска Паравада не е ли един от ненамерените от нас и неразчетени досега знаци оставени по земите ни от хората живели тук преди хиляди години?...
 image

Фиг. 5

Село Паравада- Paravada, окръг Вишакхапатнам- Visakhapatman, щат Андхра-Прадеш, Индия-India.

           

            В края на краищата въпросът при нашия случай е: за коя вода става дума? За водата на река Провадийска или за солената провадийска вода?

            И двата варианта засужават внимание, но аз съм склонен да мисля, че Варни и Паравада са двете най- стари имена свързани не с друго, а с тогавашната емблема на Долна Мизия, че и преди нея – Провадийската солена вода, или казано с други думи – Мировското солно находище!

 

            И още няколко въпроса, които досега не са попаднали в полезрението на нашите учени:

            – През Воронежка област на Руската федерация протича река Пра. Това е един район, от който дошли оногурите и самият кан Исперих. Дали името Правода няма връзка и с името на тази река Пра?

            – Има едно пославянчено племе ВАРНИ. За него съществуват много публикации в интернет. Дали името му няма някакава историческа връзка с разглежданата тема?    

             – Дали термалните извори в Карлови Вари в Чехия не съдържат в името си Вари вренето (73°C) на извиращата солена вода с дебит 2000 литра в минута?...

            Много голям интерес представляват и обширните публикации за древно-индийските касти – варни, което е една голяма тема и мястото й не е тук..           

            в) Сварог* был у славян богом Неба, отцом всего сущего. Сварог - отец ряда богов (Перун, Даждьбог-Радегаст, Огонь-Рарог-Семаргл); бог огненной стихии, творец, соотносимый с Гефестом орфической традиции и с ригведовским Тваштаром. По одной из мифологических версих, Сварог - сын Крота и внук Ситоврата, потому уже не может быть отцом всех богов. Однако, ныне он вполне может рассматриваться в такой ипостаси, если забыть про Стрибога-Рода. В позднее время, как творец, Сварог мог ассоциироваться с Брахмой, и тримурти Шива-Брахма-Вишну в брахманизме соответствует славянскому триглаву Велес-Сварог-Свентовит (или Даждьбог - он же Радегаст у западных славян). Сварог связан с небесным огнем и небесной сферой. Имя бога проиходит от ведического "svargas" - небо; так же в этом слове представлен и корень "var" горение, жар. Легенда рассказывает, что Сварог подарил людям первый плуг и кузнечные клещи, научил выплавлять медь и железо. Кроме того, он установил законы, которые могли бы соблюдать люди. "Дид божий" Сварог, по древнему преданию, предается покою, предоставляя управление своим богам-детям и внукам - Сварожичам...

            * Позволявам си да представя този текст на руски език, за да може читателят да усети още един вариант за същността, корена на името VARna. Видно е, че то не произхожда от вар-варовик-варджийница и т. н.        

 

            г) Явно е, че в края на VI в., а и през VII в., запознатите вече с библията и с християнството новоустановили се в девненско-провадийския край славяни и българи или заварили библейските имена Барнеа-Варни, или за първи път  въвели в употреба славянските означителни думи соловарници и соловарни. От тук произлязла думата Варна-Барна (мн. ч. Варни-Варнас и Барни-Барнас). Постепенно това име се пренесло и станало име на реката, която днес наричаме Провадийска река. През следващите десетки и стотици години, като име, Варна било пренесено от тази река върху известните в по-ново време Девненско, Белославско и Варненско езера, както и върху залива и пристанището при Одесос. До началото на ХХ век водата от Варненското езеро се вливала в морето през няколкокилометровата, пълноводна, но плитка река Девина-Девня (по-късно и тя била наименувана река Варна), която минавала под южната стена на крепостта Одесос. След многогодишни напъни, бавно и полека,  историята лепнала името Варна върху разрушения, изоставен от стотици години и възроден по-късно град Одесос.

 

            Върхът в историята на необитавания от славяните и българите (в първите 100 – 200, че и много повече години след идването им по нашите земи) град Одесос е достигнат чрез литературната измислица, че през 764 год. е бил подписан тържествено, с фанфари и върху специален килим, мирният договор с византийците в представителна римска сграда на разрушения, обезлюден и небългарски по това време град Одесос. За голямо съжаление, тази красива литературна творба е в оборот до днес, и то не къде да е, а в официални публикации по натъкмената история на Одесос, а от там и на България.

 

            Тази моя публикация е изпратена до някои държавни институции, институти, музеи, средства за масова информация и мои приятели.

            Като автор си запазвам правото на допълнения и изменения с оглед усъвършенстване на изследването ми. Същевременно се обръщам и апелирам най-човешки към читателите и ползвателите на моите материали да уважават законните ми авторски права.

             Всички мнения, критики и предложения ще приема с благодарност на адресите:  

             http://devnenetz.blog.bg/   или  devnenetz@gmail.com.

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 815604
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 958
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31