Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2011 17:14 - "ТЪЙ НАРЕЧЕНАТА ВАРНА" - ЕДНА РАЗГАДАНА ЕНИГМА (3- а)
Автор: devnenetz Категория: Други   
Прочетен: 4121 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.08.2011 10:19



                 - Продължение -

          

 Има ли връзка между праисторическите солници край Провадия и най-старото обработено злато в света?

image

Проф. Васил Николов
. Снимка Люлин Стаменов.

            От няколко години екип под ръководството на археолога проф. Васил Николов проучва праисторическите солници при Провадия. Именно там е открито най-ранното известно досега производство на сол в Европа – от втората половина на шестото хилядолетие преди Христа. През изминалото лято археолозите започнаха проучването на по-късен център за добив на сол – от халколита. Той е работил преди около 4500 години преди новата ера. Има ли връзка между него и намиращия се пак в този край Варненски халколитен некропол, в който през 1972 година е намерено най-старото обработено злато в света? И защо в него са положени няколко хиляди златни предмета, при положение, че наблизо няма златни залежи?

            „Във Варненския некропол има не само злато, но и много медни предмети – разказва проф. Николов. – Те са изключително ценни за времето си, също са белег на престиж, както и украшенията, изработени от черупките на егейски миди. Т. е. - всичко, което е положено в гробовете на Варненския некропол, е изключително скъпо за онази епоха. Срещу какво тази общност от хора край Варненското езеро е могла да съсредоточи в ръцете си такова огромно богатство? Хипотезата, която не за първи път споделям, но през тази година получи много сериозно потвърждение, е, че това е ставало срещу солта от Провадия. 
             Провадия се намира на 37 километра от некропола и по онова време принадлежи на същата тази общност от хора, които са оставили и Варненския некропол.” 
            Всъщност солта, която се е добивала в средата на Пето хилядолетие преди Христа, е била в промишлени за онази епоха количества. Преди това водата от изключително солените местни извори е била наливана в големи паници, с диаметър около половин метър. Съдовете са били поставяни в пещи с висока температура, за да се изпари водата. Така са се получавали пити сол – удобна стока за търгуване, при това – много скъпа за времето. Около 4500 години преди Христа обаче способът на производство се сменя. Разсолът се налива в огромни съдове – с височина до 80 сантиметра и диаметър до 60 сантиметра. А те се нареждат в големи ями, в които се поддържа огън. Ето какво разкриват резултатите от едно неотдавнашно изследване:

  „Съдовете са били покрити с каолин, за да не прониква соленият разтвор в стените им и да може водата да се изпарява само от гърлото на съда. Така са получавани големи солени тела, които са използвани за размяна. Т. е. - това са били тогавашните „пари”. Колкото до солта, много пъти съм казвал, че без нея човешкият организъм не може да съществува, това се отнася и за животните. Затова именно срещу солта от Провадия е било възможно получаването на тези престижни предмети, намерени във Варненския некропол. През тази година проучихме една от огромните ями за производство на сол. Само по време на разкопките открихме около 20 кубически метра фрагменти от огромните керамични съдове, в които солта се е втвърдявала. Става дума за нещо, което за първи път в света се открива. То беше потвърдено и от водещи специалисти, които ни гостуваха от други страни. Така че вече има обяснение каква е причината златото да бъде във Варненския некропол. А проектът, който ръководи професор Перницка, трябва да даде отговор откъде идва това злато. Така ще знаем как се е извършвала търговията със сол, докъде е стигал този скъп продукт, откъде се е връщало в замяна злато. Дали солта е пътувала до северна Мала Азия или до южните зони на Балканския полуостров, това все още не можем да кажем.”
Проф. Ернст Перницка от Германия, споменат от Васил Николов, е учен със световна известност в областта на древната металургия. Проектът за изследване на златните предмети, открити край Варненското езеро, ще стартира през следващата година. Освен произхода на златото, той си поставя за цел да проучи и как в онази ранна епоха са били създадени тези великолепни предмети.   

Събота, 19 декември 2009 08:00
             Радио България Общество История и религия. 

            Автор: Венета Павлова      http://www.narodnodelo.bg/news.php?news=28545.

             (Б. м.) Чрез изследванията си за историята на солодобива, проф. Васил Николов почти е достигнал до „Тъй наречената Варна”. Останало му съвсем малко да формулира онова, което за добро или лошо, се досетих да направя аз.    

     

 88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

Професор трупа слава с чужди открития

Васил Николов си присвоил научен труд на д-р Николай Панайотов, твърдят варненски историци


image

Фото „Стандарт".

Д-р Николай Панайотов (вляво) с бившия израелски посланик в София Емануел Зюсман.

            Столичен професор си приписва гениални открития на гърба на дългогодишния труд на свои колеги, алармираха варненски историци. Те дават за пример интервю във вестник „Провадийски глас" с проф. Васил Николов, директор на Археологическия институт с музей при БАН. В него се говори за „епохалните открития", че в Провадия са добивали сол преди 7000 години. Следва материал във варненския всекидневник „Черно море", от който става ясно, че е направено „ново откритие в праисторическа селищна могила".
            В публикацията същият професор разяснява, че „траките добивали сол в Провадия преди 7000 години". И че „екипът на проф. Васил Николов открил култова обредна яма, останки от постройки и съхранени цели съдове". В кампанията за възвеличаване в същия брой на провадийския общински вестник се включва и директорът на историческия музей в града Николай Христов, който прави оценка на археологическия сезон през 2005 година. „Наред с различните открития, Христов прави един словесен панегирик на своя шеф - професор Васил Николов. Следва и солидна доза неистини", твърдят пред  „Стандарт" варненските историци. Според тях първата откровена лъжа на Христов е, че в Провадийско тази тематика не е изследвана. „Напротив, изследвана е много подробно. И е описана в научния труд на д-р Николай Панайотов „Евреите и юдаизмът - началото на човешката цивилизация преди 7000 години".
            „Ако направим само бегла справка в цитираното като собствено откритие от проф. Николов, ще стигнем до цели пасажи от книгата на д-р Панайотов", твърдят възмутените варненски специалисти. Например за познаването на солта, за което говори Николов, може да се прочете в книгата на Панайотов на стр. 296, където е написано: „По време на сондажни разкопки тук, през 1978 год., в най-долните слоеве на голяма селищна могила, датираща от VII-VI в. пр. Хр., съм откривал десетки големи керамични фрагменти със сиво-бели напластявания отвътре. Анализите, които направиха химици от девненските лаборатории, показаха без съмнение, че това са малко пепели на пръст и много натриев хлорид, което означава готварска сол!" В друго изречение професор Николов твърди, че „Соленият град през халколита бил приказно богат", което може да се прочете в книгата на Панайотов на стр. 297, където буквално пише: „Голямото керамично и богато наследство говори, че Соленият град е бил през халколита приказно богат". Друг един пример е използването на терминологията за „Овеч - Град на солта", което може да се прочете на стр. 42, където пише „...крепостта „Овеч"и други изследвания на халколитните селища са наричани в старозаветните текстове на Библията градове-убежища, градове-житници, градове-съкровищници, Божи-градове, Град на солта, Давидов град и т.н." Повече от ясно става кой е авторът на откритията и кой се възползва от чуждия труд, за да присвои откритията му, категорични са варненските историци.


            Добромир РАДУШЕВ

           

            (Б. м.) С препубликуването на тази статия целя улеснение и бърза информираност  на читателя и ни най-малко да се заплитам в неприятните спорове за авторство – нещо, което нито е по силите, нито по правата и намерението ми….

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

 

ВАРНА – „ВОДНИЯТ” ГРАД

 

          Едновременно с другите древногръцки градове по нашето Черноморие в периода 580 - 560 г. пр. н. е. възниква и новият град. Основателите му, милетските гърци постепенно и безпроблемно се заселват в тогава съществуващото селище наричано Одесос, като възприемат и името, дадено му от местните жители.
За първи път това име се среща при хиоския поет Скимнос и историка Страбон. Градът също е наричан Одисос, а през V век Теофан го споменава под името Одисополис. Приема се, че името има карийски произход и означава „воден град”. Подкрепа на това твърдение дава и откритото преди години наколно селище по бреговете на Варненското езеро. Вероятно е създателите на селището да не са нито древните траки, живеещи по земите ни, нито пък гърците, а хора произхождащи от района на Мала Азия и днешна Гърция, и които на много места са оставили имена на селища, завършващи на окончанието „-сос”. Съществува и друго мнение, че градът получава името си в чест на Одисей.

            След VI век в историческите документи името Одесос вече не се среща. Първото споменаване на името Варна е в хрониките за настъпленията на Аспарух и хората му, които „... дошли при т. нар. Варна, близо до Одесос...” и заселването на българите по тези места. От по нататъшните записки на летописците не става съвсем ясно дали това име се отнася за някаква местност в този район, за селище или река. Теофан разказва, че през 774 год. император Константин V се отправил по море на поход срещу българите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. К.Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, може би Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е било име на река, същото е и мнението на А. Вретос. От друга страна през 765 год. Никифор съобщава, че капханът на хан Умар бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като той все още е бил византийско владение. Може би Варна е било някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под „Джанавара”, където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров пък смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита.

            Няма единно мнение за произхода и значението на името „Варна”. К. Иречек изказва предположението, че то може да бъде славянско и тъждествено на „врана”, вран, черен. За сравнение се посочват сродни славянски думи, произлизащи от старославянската дума uarna, „гарван” - vrana, wrona, ворона. Тогава следва да приемем, че Девненското езеро и Провадийската река са се наричали Черно езеро и Черна река, а името си селището да е получило от тях. Но липсата на славянски поселения в района на езерата до създаването на българската държава дава основание на братя Шкорпил да търсят тракийския корен на името Варнас. Варненският краевед Петър Стоянов посочва интересни находки - в различни части на света, селища с имена като Варна, Варнавино, Варнек и други се намират винаги на брега на река, езеро или море. Той приема, че Варна е било име на близко селище, дало името си на Одесос, и е означавало "град на вода", "воден град". Което всъщност е и превод на името Одесос.

            В началото на века архимандрит Инокентий дава любопитни подробности от своите изследвания. Той споменава и друго мнение, че името Варна идва от аварската дума вар, означаваща град. Кръстю Мирски пък предполага, че името идва от вар, вар, варовик, имайки предвид, че "в Варна и околността й земята и камъните са варовити..." Те правят податки, че по времето на император Тиберий (14 - 27 год.) за кратко градът се е казвал Тибериополис. В изследванията си археологът П. Георгиев посочва, че съществува надпис от 557 год., според който след смъртта на своята съпруга Теодора, император Юстиниан й посветил град, който нарекъл Теодориада, намиращ се на северния бряг на Варненското езеро. Археологът смята, че в продължение на цяло столетие това е първият и първостепенен център на българската държава. При царуването пък на императрица Ирина в края на VIII век също за кратко е носил и нейното име - Иринополис. В древността Теофан наричал града Одесополис, а други автори и Улисополис.

 

 Материалът е извадка от: http://varna.info.bg/name_of_varna.htm .

 

88888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888888

 

 

 

 

         

 

                 

 

           

 

           




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: devnenetz
Категория: История
Прочетен: 790273
Постинги: 379
Коментари: 257
Гласове: 941
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829